Решение № 5 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2822/2014 г.

Решение № 5 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2822/2014 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на "Паркландс 6" ЕООД, седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Княз Борис I" № 99, ет. 3 срещу решение № 2279 от 19.12.2013 г. на Административен съд, гр. Благоевград, постановено по административно дело № 382/2013 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на "Паркландс 6" ЕООД срещу акт за установяване на задължения по декларация № ТБО-000002 от 16.01.2013 г. на орган по приходите в Община Банско, с който на дружеството е установено задължение за такса битови отпадъци в размер на 654,50 лв. и осъдил дружеството да заплати разноски по делото.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не отчел, че по делото са представени доказателства, установяващи неизползване на процесния имот за процесния период. Не отчел, че имотът се намира извън населеното място - в землището на гр. Банско, а таксата е дължима при принадлежност на имота към територията на населеното място. Не отчел, че по делото не е доказано реално предоставяне на услугата от общината. Представените от ответника доказателства не установяват извършване на услугата от общината по отношение на конкретния имот. Съдът не обсъдил довода за немотивираност на акта и в частност обосноваването му с наредба, която е отменена. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени акт за установяване на задължения по декларация № ТБО-000002. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Виолета Никова, Адвокатска колегия, гр. Благоевград.

Ответникът по касационната жалба - началник отдел "Приходи" в Община Банско, счита същата за неоснователна. Съдът обсъдил въпроса с реалното експлоатиране на имота и правилно приел, че таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване не е обвързана от фактическото ползване на имота, а от принадлежността му към територията на общината. Сочи, че курортна зона "Страгите", в която се намира процесният имот, е включена в обхвата на заповедите по чл. 63, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Излага доводи за характера на курортната зона като урбанизирана територия с предназначение по смисъла на чл. 8, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Излага фактите във връзка с предоставянето от общината на услугата обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депо, в съответствие с които съдът правилно приел дължимост на таксата. В съответствие с доказателствата по делото счита и извода на съда за предоставяне на услугата сметосъбиране и сметоизвозване. Счита, че съдът правилно отчел мотивирането на оспорения акт с действащата към процесния период нормативна уредба. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Екатерина Димчева, Софийска адвокатска колегия.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно приел оспорения акт за законосъобразен. Изводите му за предоставяне на трите компонента на услугата са в съответствие с доказателствата по делото, в т. ч. съдебно-икономическата експертиза. Не са налице твърдяните отменителни основания.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. "Паркландс 6" ЕООД е собственик на недвижим имот - апартамент с площ от 62, 14 кв. м. в сграда, находяща се в м. "Страгите", землището на гр. Банско - нотариален акт № 187 от 03.11.2008 г., т. IV, рег. № 2506, дело № 758/2008 г.

1. На 30.06.2010 г. за имота била подадена декларация, вх. № 2156, по чл. 14 ЗМДТ.

1. На 29.10.2010 г. кметът на Община Банско издал заповед № 09-317, с която на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ определил районите на територията на Община Банско, включени в системата на организирано поддържане на чистотата, в които през 2011 г. ще се предоставят услугите по събиране, извозване и обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, както следва:

"А. Строителните граници на гр. Банско;

Б. Курортни зони и селищни образования;

В. Други застроени терени извън границите на районите, посочени в т. А и т. Б, включени в системата на организирано поддържане на чистотата".

Определил честотата на сметоизвозване като за курортна зона "Страгите" извозването е четири пъти седмично за съдове тип "Бобър" и "Кофа".

1. На 27.01.2011 г. Общински съвет Банско, с решение № 851 по протокол № 40, приел Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Банско. С наредбата били определени следните такси за услугите по чл. 62 ЗМДТ за нежилищни имоти, когато таксата се определя върху по-високата от данъчна или отчетна стойност на активите за 2011 г.:

а) за сметосъбиране и сметоизвозване - 3 промила;

б) за обезвреждане на битови отпадъци - 1 промил;

в) за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - 2 промила;

1. На 17.11.2011 г. кметът на Община Банско издал заповед № 09-313-1, с която на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, определил районите на територията на Община Банско, включени в системата на организирано поддържане на чистотата, в които през 2012 г. ще се предоставят услугите по събиране, извозване и обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, както следва:

"А. Строителните граници на гр. Банско;

Б. Курортни зони и селищни образования;

В. Други застроени терени извън границите на районите, посочени в т. А и т. Б, включени в системата на организирано поддържане на чистотата".

Определил честотата на сметоизвозване като за курортна зона "Страгите" извозването е четири пъти седмично за съдове тип "Бобър" и "Кофа".

1. На 28.12.2011 г. "Паркландс 6" ЕООД декларирал, с декларация по чл. 17, ал. 6 от Наредбата, че през цялата 2012 г. имотът няма да се ползва.

1. На 08.01.2013 г., със заповед № 09-588, кметът на Община Банско определил, на основание чл. 4, ал. 4 ЗМДТ, служителите от общината, които да изпълняват функциите на орган по приходите. В заповедта като орган по приходите е определена и Елина Чорбаджиева.

1. На 16.01.2013 г. орган по приходите - Елина Чорбаджиева, издала акт за установяване на задължения по декларация на "Паркландс 6" ЕООД, с който установила задължения за такса битови отпадъци за 2011 г. 393,82 лв. и лихви - 56,11 лв. и за 2012 г. 196,91 лв. и лихви - 7,66 лв.

1. "Паркландс 6" ЕООД оспорил в срок акта пред началник отдел "Местни данъци и такси" в Община Банско.

1. На 05.04.2013 г., началник отдел "Местни данъци и такси" в Община Банско, издал решение № 33-02-473, с което потвърдил акта. В мотивите на решението началникът посочил дължимия размер на такса битови отпадъци по видове услуги като за 2011 г. посочил, че дружеството дължи такса сметосъбиране в размер на 196,91 лв., такса депо - 65, 64 лв. и такса чистота - 131,27 лв., а за 2012 г. - такса сметосъбиране - 0, 00 лв., такса депо - 65,64 лв. и такса чистота - 131,27 лв.

В хода на съдебното производство:

1. Съдът назначил съдебна експертиза, която дала заключение, че:

а) облагането за 2011 г. и 2012 г. за такса битови отпадъци е извършено по подадени декларации по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ, вх. № 177 от 24.06.2009 г.; вх. № 446 от 30.06.2009 г. и вх. № 2156 от 30.06.2010 г.;

б) по декларациите имотът е с отчетна стойност 65 493,90 лв.; данъчната му оценка е 56 540,90 лв.; органът изчислил дължимата такса при отчетна стойност 65 637, 10 лв. - със 143,20 лв. по-висока от декларираната;

в) размерът на таксата за битови отпадъци за 2011 г. и 2012 г., изчислена върху отчетната стойност, посочена в декларацията, която е по-висока от данъчната оценка, е:

за 2011 г.:

такса сметосъбиране и сметоизвозване - 196,48 лв.;

такса депо - 130,99 лв.;

такса чистота - 65,49 лв.;

общо 392, 79 лв. и лихва - 56,00 лв.;

за 2012 г.:

такса сметосъбиране и сметоизвозване - няма;

такса депо - 130,99 лв.;

такса чистота - 65,49 лв.;

общо 196,48 лв. и лихва - 7,67 лв.;

1. Ответникът представил:

а) заповед № 09-177 от 15.07.2009 г. на кмета на Община Банско за преустановяване на депонирането на твърди битови отпадъци на депо "Св. Георги" в землището на гр. Банско и депонирането им в депото на Община Разлог;

б) решение № 119 от 23.07.2009 на Общински съвет Разлог, с което е дадено съгласие Община Банско да депонира битови отпадъци на действащото общинско депо за битови отпадъци в гр. Разлог до изграждане на регионално депо при такса 1 лв. на куб. м.;

в) заповед № 120 от 17.08.2009 г. на кмета на Община Банско, с която е наредено преустановяване експлоатацията на депо за твърди битови отпадъци в землището на гр. Банско, м. "Въковия";

г) договор № Д-ОП-61 от 18.05.2010 г. между Община Банско и дружество по Закона за задълженията и договорите "Грийн партнърс - БКС" с предмет сметосъбиране и сметоизвозване на контейнери тип "Бобър", тип "Мева", на контейнери с вместимост 4 куб. м., ръчно и машинно метене и извозване, снегопочистване - ръчно и машинно, дежурство за машина зимен сезон, снегопочистване с опесъчаване, миене машинно, почистване на вади, шахти и водостоци "на територията на населените места в община Банско, както следва: гр. Банско, гр. Добринище и селата: Места, Кремен, Филипово, Обидим, Гостун и Осеново" и срок на действие - четири години;

д) актове за извършени и подлежащи на заплащане видове работи в гр. Банско за 2011 и 2012 г.

1. "Паркландс 6" ЕООД представил писмо, изх. № П-01-13, на Областно управление "Гражданска защита", гр. Кюстендил, с което е удостоверено извършването на отводнителни работи в сутерена на "хотел "Парклендс" на 16.05.2010 г.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че акт за установяване на задължения по декларация № ТБО-000002 от 16.01.2013 г. е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Приел, че имотът се намира в обхвата на заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и по отношение на него са предоставяни услугите сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. За услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е достатъчно имотът да принадлежи към територията на дадена община и поддържането на териториите за обществено ползване, което в случая е установено. За услугата обезвреждане на битови отпадъци е достатъчно наличието на депо, което в случая е доказано. Приел, че не са налице предпоставките на чл. 71, т. 2 и 3 ЗМДТ. Приел, че непосочването в акта на задълженията по видове услуги не е съществено нарушение, тъй като в решението на началника на отдел "Приходи" задълженията са дадени по отделните видове услуги. Приел за дължима и начислената лихва. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърлил жалбата.

Изводът на съда за дължимостта на такса за сметосъбиране и сметоизвозване и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е неправилен. Изводът му за дължимост на таксата за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци е правилен.

Касаторът твърди, че оспореното решение противоречи на материалния закон. Доводите му в подкрепа на твърдяния порок и възраженията на ответника сочат, че се поддържа противоречие на съдебното решение с материалния закон по отношение и на трите компонентна на такса битови отпадъци.

Ноторно е, че таксата битови отпадъци не е данък. Нейната дължимост не се поражда само и единствено от наличието на установена в закон правна връзка между недвижим имот и съответния правен субект - чл. 11 ЗМДТ. Законодателят изисква, освен наличието на правна връзка между недвижимия имот и правния субект по смисъла на чл. 11 ЗМДТ, и фактическо престиране и ползване на услугата. С оглед обаче на различното съдържание на трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ и на различните цели, които общината преследва чрез предоставянето на тези услуги, законодателят е въвел изисквания, които определят кога услугите са предоставени и кога се счита, че са ползвани.

Първата от трите услуги по смисъла на чл. 62 ЗМДТ - услугата сметосъбиране и сметоизвозване, се предоставя от общината на конкретния правен субект, за да изпълни той визираното в чл. 7, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) свое задължение за събиране, транспортиране и третиране на създадените от дейността му отпадъци. Тъй като е възможно лицето по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ да не ползва за съответния отчетен период имота и с оглед на това да не генерира битови отпадъци, законодателят в чл. 8, ал. 5 ЗМДТ е приел, че общинският съвет с наредбата по чл. 9 ЗМДТ, определя реда, по който лицата, които не ползват услугата през съответната година, установяват този факт.

В случая, от доказателствата по делото е видно, че общинският съвет, с приетата по чл. 9 ЗМДТ наредба, определил специален ред, по който собствениците на имоти декларират, че няма да ползват имота - чл. 17, ал. 6. В изпълнение на установения в наредбата ред "Паркландс 6" ЕООД подал за 2012 г. декларация, че имотът няма да се ползва през цялата година. Отчитайки така подадената декларация органът по приходите, видно от решението на директора на дирекция "Местни данъци и такси", не начислил такса за сметосъбиране и сметоизвозване за 2012 г.

По делото "Паркландс 6" ЕООД не твърди, че за 2011 г. подало декларация по чл. 17, ал. 6 Наредбата, поради което за 2011 г., не може да се позове на декларирано неползване на имота, за да обоснове недължимост на услугата сметосъбиране и сметоизвозване. С оглед на това таксата ще бъде дължима, ако общината е престирала услугата по отношение на територията, на която е разположен имотът на дружеството.

Другият вид услуга, която общината предоставя във връзка с битовите отпадъци е поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ в услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се включва почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Съвместното съжителство в рамките на едно населено място, за да бъде възможно и да отговаря на определени, приети от членовете на общността, от обществото и от държавата стандарти, не може да се осъществи без територии за обществено, т. е. достъпно за всички, ползване. Цялото устройствено планиране и изграждане на населените места е подчинено на изискването да гарантира устойчиво развитие и благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението - чл. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), което имплицитно означава осигуряване на територии за обществено ползване. А наличието на територии за обществено ползване изисква поддържането и на определен стандарт на чистота на тези територии. Законодателят е приел, че общото ползване предполага и обща отговорност за събиране, транспортиране и третиране на генерираните битови отпадъци по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗУО.

С оглед на горното посоченото в чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ ясно илюстрира съдържанието на услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места". Що се отнася до обхвата на предоставяне на услугата, т. е. до определяне на това кои са териториите за обществено ползване за целите на услугата и точния вид на услугите, които се включват в обобщеното понятие поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, законодателят е предоставил на дискрецията на общинския съвет и на кмета на общината. Но за да е налице задължение за заплащане на такса поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо общината не само да е определила вида и териториалния обхват на предоставяне на услугата, но и фактически да я предоставя. Тогава, когато услугата не се предоставя такса не се дължи - чл. 71, т. 2 ЗМДТ. Тъй като не е обвързана от фактическото ползване на имота от задълженото по чл. 11 ЗМДТ лице, за тази услуга не е налице възможност предварително да се декларира неползване. С оглед на това декларираното от "Паркландс 6" ЕООД неползване на имота за 2012 г. е неотносимо към дължимостта на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

Третият вид услуга - обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа или на други съоръжения за обезвреждане, завършва визираното в чл. 7, ал. 1 ЗУО задължение на лицата, при чиято дейност се образуват битовите отпадъци. Тази услуга е необходима както по отношение на битовите отпадъци, получени от сметосъбирането и сметоизвозването, така и за битовите отпадъци, получени от поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, така и за осигуряване на общото задължение на общината по обезвреждане на битовите отпадъци. Именно с оглед на това в Закона за управление на отпадъците са определени задълженията на общините по третиране на отпадъците, както и правните форми, чрез които това може да стане. Законодателят е приел, че такса за тази услуга не се събира, когато общината няма депа или други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. Тъй като тази услуга също не е обвързана изцяло с фактическото ползване на имота от задълженото по чл. 11 ЗМДТ лице, досежно нея не е налице възможност предварително да се декларира неползването й. С оглед на това декларираното от "Паркландс 6" ЕООД неползване на имота за 2012 г. е неотносимо към дължимостта на таксата за обезвреждане на битови отпадъци в депо. В случая от доказателствата по делото е видно, че за процесния период - 2011 г. и 2012 г., Община Банско е ползвала депо за обезвреждане на битови отпадъци - депото на Община Разлог.

За да бъде законосъобразен актът, с който на "Паркландс 6" ЕООД са установени задълженията, е необходимо, при неподадена декларация за неползване на имота за 2011 г., да бъде надлежно доказано реалното предоставяне от общината на трите услуги за 2011 г. и на двете услуги - обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за 2012 г. по отношение на дружеството. Доказателствената тежест е на органа, т. е. на ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община. Престирането на услугата е фактическо основание - един от релевантните юридически факти, при осъществяването на които възниква задължението за таксата, а съгласно чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 ДОПК доказателствената тежест за фактическите основания е на органа.

Какво установяват фактите по делото?

Съгласно чл. 66, ал. 1 ЗМДТ таксата се определя в годишен размер за всяко населено място от общинския съвет. За 2011 г. Общински съвет - Банско определил размера на таксата на база по-високата от данъчна или отчетна стойност на активите и пропорция от 6 промила (виж по-горе т. 4). За 2012 г. по делото няма доказателства, които надлежно да установяват определен от общинския съвет размер на таксата. Органът не представил решене на общинския съвет за 2012 г., с което да е определен размера на таксата. На електронната страница на Общински съвет - Банско - http:/obs. bansko. bg/bg/Нормативна-база/category/2-Наредби е достъпна само приетата с решение № 363 по протокол № 19 от 20.12.2012 г. нова Наредба, която отменя действалата към процесния период наредба. Общинският съвет не е осигурил свободен и публичен достъп чрез електронната си страница до отменената наредба и нейните редакции през годините.

Нито в решение № 33-02-473, нито в хода на съдебното производство са събрани доказателства, които да установяват акта, в който общината е определила размера на таксата за 2012 г. При липсата по делото на решение на общинския съвет за определяне на размера на таксата за 2012 г. - в изпълнение на задължението му по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, и в съответствие с чл. 66, ал. 3 ЗМДТ, размерът на таксата следва да бъде определен на база действащия към 31 декември на предходната година размер, т. е. по размера, определен за 2011 г. Видно от оспорения акт за установяване на задължения размерът на таксата органът за 2012 г. установил при прилагане на размера, определен за 2011 г.

Следва да се посочи, че в приетото по делото заключение на вещото лице размерът на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е изчислен при 1 промил, докато в решението е изчислен при 2 промила, както е прието и в наредбата по чл. 9 ЗМДТ на Община Банско. Размерът на таксата за обезвреждане на битови отпадъци в депо е определен при 2 промила, докато в решението е изчислен при 1 промил, както е прието и в наредбата по чл. 9 ЗМДТ на Община Банско. Разменените стойности на размера на таксата, тъй като са изчислени на една и съща основа - отчетната стойност на имота, не водят до промяна на крайния размер на таксата, но това обяснява различните стойности на отделните компоненти в решението и в заключението на вещото лице.

Но между основата, на която е определена таксата по решението - 65 637,10 лв., и тази, на която е определена таксата по заключението на вещото лице - 65 493,90 лв., е налице разлика. В представената по делото декларация по чл. 14 ЗМДТ, вх. № 2156 от 30.06.2010 г., не е посочена отчетната стойност на имота. По делото няма доказателства нито за отчетната стойност на имота, нито за данъчната му оценка. Вещото лице в заключението си посочило, че данъчната оценка на имота е 56 540,90 лв., но доказателства за посочена оценка по делото няма.

Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ във вр. с чл. 17, ал. 4, т. 2 и ал. 5, т. 4 от Наредбата на Общински съвет Банско за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги таксата се определя пропорционално в промили върху по-високата между отчетната стойност на актива и данъчната оценка, съгласно Приложение 2 на Закона за местните данъци и такси. Следователно основата, на която пропорционално се определя таксата е нормативно установен елемент на таксата и органът е длъжен да докаже на какво основава приетия от него размер. Съдът не указал на органа, че за този основен елемент на изчисляването на таксата не сочи доказателства. Това представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, но съдът не е сезиран с такова отменително основание. Служебно съдът следи само за съответствието на решението с материалния закон. С оглед на това съдът приема, че основата, на която се изчислява таксата е тази, посочена от вещото лице - 65 493,90 лв.

Освен решенията на общинския съвет за определяне на размера на таксата, по делото е безспорно, че със заповеди на кмета на общината, издадени на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, са определени видовете услуги и границите на районите, в които те се предоставят. И в двете заповеди кметът на общината определил, че общината ще престира и трите вида услуги в строителните граници на гр. Банско и населените места, в курортни зони и селищни образования, както и в други застроени терени извън строителните граници на населените места и границите на курортните зони и селищните образования.

Кои обаче са населените места без гр. Банско, кои са курортните зони, кои са селищните образования и кои са застроените терени извън строителните граници на населените места и границите на курортните зони и селищните образования в заповедта не е указано. В заповедта единствено е установена честотата на сметоизвозване по райони и видове съдове като от това може да се направи извод, че за посочените в т. 2 на заповедите населени места, курортни зони и селищни образования общината ще предоставя услугата сметосъбиране и сметоизвозване по отношение на посочените в заповедта съдове - тип "бобър" и "кофа". За посочените в Наредбата "кошче" и "контейнер", за които общинският съвет определил размер на таксата, в заповедта на кмета не е определена нито честотата на извозване, нито територия на предоставяне на услугата.

И ако за населените места може да се изведе чрез езиково тълкуване на заповедта волята на кмета предоставянето на услугата да обхване всички населени места, тъй като употребеното понятие "населените места" е използвано в определителен член, т. е. всички населени места на територията на общината, а те са ноторно, публично известни, то за курортните зони и селищните образования, както и за други застроени територии това тълкуване е неприложимо. Кметът на общината използвал видовото понятие - "курортни зони", "селищни образования", "застроени територии", без да постави понятията в определителен чл. и с това да изрази воля за изчерпателност на посоченото изброяване по отношение на всички обекти, които се включват във видовото понятие, или без да ги индивидуализира чрез друг признак - наименование, местоположение, така, както направил досежно определянето на честотата на извозване на съдовете тип "бобър" и "кофа".

Този начин на определяне на границите на районите на територията на Община Банско, в рамките на които общината ще предоставя трите вида услуги, не дава възможност да се установи изискуем от закона юридически факт за пораждане на задължението за такса битови отпадъци в частта досежно услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване по отношение на имоти, които се намират извън строителните граници на гр. Банско и на другите населени места в общината.

Решението на общинския съвет и заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ са правни предпоставки за предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ, които общината трябва да осигури наред с фактическото престиране на услугата, за да възникне задължение за такса. Ясното и точно определяне на територията, на която общината ще предоставя услугите по чл. 62 ЗМДТ и своевременното и широко оповестяване на нейната воля са елемент на общото задължение на всеки държавен орган да упражнява правата си, без да вреди на правата и законните интереси на правните субекти - чл. 4, ал. 3 АПК. Липсата на яснота за вида и териториалния обхват на предоставяните от общината услуги поставя потенциалните ползватели на услугата в невъзможност предварително да определят отношението си към предоставяната услуга и с оглед на това да вземат информирано решение за нейното ползване или неползване.

При така установеното съдържание на правните предпоставки за престиране на услугите по чл. 62 ЗМДТ по отношение на услугата сметосъбиране и сметоизвозване за 2011 г. е необходимо да се установи фактически престирана ли е услугата, а по отношение на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за 2011 г. и 2012 г. е необходимо да се установи попада ли имота на "Паркландс 6" ЕООД в строителните граници на гр. Банско или на друго населено място в общината - единствено установената в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ територия, на която общината престира услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, и ако да - престирана ли е фактически услугата.

От доказателствата по делото е видно, че имотът на касатора не попада в строителните граници на гр. Банско, а е разположен в курортна зона "Страгите", землището на гр. Банско. Местност "Страгите" не е населено място по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗАТУРБ. Тя не фигурира в Единния класификатор на населените места по чл. 37, ал. 1 ЗАТУРБ. Тълкуването на израза "населените места" не води до извод за автоматично включване на урбанизираната територия извън строителните граници на гр. Банско в предоставянето на услугата. Вярно е, че съгласно чл. 18, ал. 1 ЗАТУРБ територията на населеното място е селищната територия, определена от строителните му граници, и извънселищната територия, определена от границите на землището. Вярно е също, че законодателят в чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, когато определя имотите, които се облагат с данък, изрично установява, че става въпрос за сгради и имоти, които са разположени в строителните граници на населените места и селищните образования, както и за поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначение по чл. 8, т. 1 ЗУТ, т. е. обхваща посочените имоти, разположени на територията на населеното място по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗАТУРБ. Но от това не следва автоматично, че услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се престира винаги на територията, на която са разположени всички имоти, предмет на облагане с данък.

Следва ясно да се разграничи задължението за данък, което възниква от наличието на правна връзка между задължения субект и визираните в чл. 10, ал. 1 ЗМДТ обекти, които по своето местоположение съответстват на дадената в чл. 18 ЗАТУРБ дефиниция на територия на населеното място, от задължението за такса битови отпадъци, за възникването на което наличието на правна връзка с имот по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ е една от предпоставките. Без престиране на услугата задължението за такса не възниква. А волята за престирането на услугата се обективира в заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. Щом от заповедта на кмета не може да се установи по ясен и безспорен начин, че района, в който се намира имота на съответния правен субект, е в обхвата на престиране на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, не може да възникне и задължение за нейното плащане.

При дефиниция в позитивното право на населено място - чл. 3, ал. 2 ЗАТУРБ, която го определя като исторически и функционално определена територия с постоянно живеещо население, строителни граници или землищни и строителни граници, при наличието на различно съдържание на понятието "територия на населеното място" - чл. 18 ЗАТУРБ и § 5, т. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), съгласно който територия на населеното място е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището, и при изричното законово изискване за определяне на "границите на районите", в които общината ще престира услугата, не може да се направи извод, че в заповедите по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ кметът на Община Банско изявил воля за престиране на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за територията на селищното образование (курортна зона), на която се намира имотът на касатора.

Не водят до различен извод и представените по делото доказателства за фактическо извършване на услугата сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползван от общината. В представените по делото договори между общината и юридическото лице, извършител на услугата, предметът на договора е ограничен изрично до гр. Банско, гр. Добринище и селата в Местенския район. Местността "Страгите", която се намира извън строителните граници на гр. Банско, в неговото землище, не е включена в предмета на договора. Местността не фигурира и в нито едно от представените писмени доказателства за изпълнение на договора.

С оглед на изложеното - липса на доказателства за фактическо престиране на услугата сметосъбиране и сметоизвозване за 2011 г. за територията, на която се намира имота на касатора, за невключването на тази територия в обхвата на заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и за фактическо престиране на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, за касатора не е налице задължение за такса битови отпадъци за компонентите сметосъбиране и сметоизвозване за 2011 г. и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за 2011 г. и 2012 г. Съдът като не отчел липсата на предпоставки за дължимост на таксата постановил неправилно в тази част съдебно решение.

По аргумент от чл. 71, т. 3 ЗМДТ таксата за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци се дължи от лицата по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ, когато общината използва съоръжения за обезвреждане. В заповедите на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ изрично е посочено - т. 1, че обезвреждането на битовите отпадъци, поддържането, проектирането, експлоатацията, закриването и мониторинга на депата за битови отпадъци се извършва от общината. От доказателствата по делото е безспорно, че Община Банско ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци. Тази услуга е необходима както по отношение на битовите отпадъци, получени от сметосъбирането и сметоизвозването, така и за битовите отпадъци, получени от поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, така и за осигуряване на общото задължение на общината по обезвреждане на битовите отпадъци на нейната територия произтичащо от Закона за управление на отпадъците. Именно поради последното законодателят не е обвързал дължимостта на таксата от ползването на другите две услуги, а изрично е посочил, че таксата за обезвреждане е недължима само, когато общината не ползва съоръжение за обезвреждане.

С оглед на това неоснователни са доводите на касатора за недължимост на таксата за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депо за битови отпадъци. Съдът правилно приел, че касаторът се явява задължен субект за таксата за обезвреждане. Размерът на дължимата такса, с оглед на установения в наредбата неин размер - 1 промил от по-голямата между отчетната стойност и данъчната оценка на имота, и на основата на установената от вещото лице стойност - 65 493,90 лв., следва да бъде за 2011 г. - 65,49 лв. и за 2012 г. - 65,49 лв. Тъй като задължението не е внесено в сроковете по чл. 16, ал. 2 от Наредбата, във вр. с чл. 28, ал. 1 ЗМДТ за времето от датата на падежа на задължението - 01.07.2011 г. за половината от задължението и 01.11.2011 г. за втората половина от задължението, съответно от 01.07.2012 г. и 01.11.2012 г. за задължението за 2012 г., до датата на издаване на акт № ТБО-000002 - 16.01.2013 г., са дължими лихви за забава. Същите са в размер на 5,23 лв. и 4,10 лв. или за 2011 г. общо 9,33 лв. За 2012 г. лихвите са в размер на 1, 85 лв. и 0, 71 лв. или общо 2,56 лв.

Видно от изложеното съдебното решение в частта, в която приема за законосъобразно определени задълженията на касатора за такса сметосъбиране и сметоизвозване за 2011 г. и такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за 2011 г. и 2012 г. е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. В тази част съдебното решение следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна, не се налага установяването на факти, поради което съдът следва да отмени в тази част акта за установяване на задължения по декларация № ТБО-000002 от 16.01.2013 г. на орган по приходите в Община Банско. В останалата част - за установената с акта дължимост на таксата за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора, направени от страните искания и на основание чл. 143, ал. 1 и 3 АПК съдът следва да присъди по компенсация направените по делото разноски. Видно от доказателствата по делото - квитанции за внесени държавни такси и договор за правна защита и съдействие от 11.09.2013 г. и такъв, представен с касационната жалба, направените от касатора разноски са в размер на 75, 00 лв. държавни такси и 355, 00 лв. адвокатско възнаграждение или общо 430,00 лв. Видно от доказателствата по делото - внесено възнаграждение за вещо лице и договори за правна защита и съдействие от 18.09.2013 г. и от 19.06.2014 г., доказаните от ответника разноски са в размер на 200, 00 лв. възнаграждение на вещото лице, и два пъти по 360,00 лв. адвокатско възнаграждение или общо 920,00 лв. При обща стойност на установеното с акт № ТБО-000002 задължение в размер на 654,50 лв. и отменено задължение в размер над 142, 87 лв. дължимите на касатора разноски са в размер на 336,14 лв., а тези на ответника - 200,82 лв. По компенсация Община Банско, юридическото лице, в чиято структура се намира ответникът, следва да бъде осъдена да заплати на "Паркландс 6" ЕООД 135,32 лв. разноски.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд