Решение № 14655 от 26.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9899/2019 г.

Решение № 14655 от 26.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9899/2019 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационни жалби на община Раднево и на "Мини Марица – Изток" ЕАД против Решение № 283/05.07.2019 г. по адм. дело № 162/2019 г. на Административен съд – Стара Загора, с което е изменено Решение от 10.12.2018 г. по Протокол № 4 на Комисията по чл. 210 ЗУТ при община Раднево в частта за определената пазарна оценка на правото на прокарване (сервитут) за обект "Изместване на ВЛ 220 kv "Овчарица" относно сервитутна площ от 136 кв. м. върху поземлен имот № 57323.69.6 (собственост на "Предия" ЕООД), землището на село Полски градец, като оценката е увеличена от 150 на 156 лв.

Ответникът "Предия" ЕООД е на позиция за неоснователност на жалбите, изразена в постъпило след приключването на устните състезания становище.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на съдебното решение.

Касационните жалби са допустими, но неоснователни.

1. Възраженията на касаторите, свързани с цената на декар земеделска земя като основа за изчисляване на размера на обезщетението, противоречат на констатациите, възприети от самата комисия при определянето на пазарната оценка на правото на прокарване.

а. Експертното становище в административното производство се основава на приета осреднена стойност на поземлен имот от 1000 лв/дка. Това е и един от двата варианта, предложени от вещото лице по приетата от първата инстанция съдебно-техническа експертиза.

б. Доколкото съществува забрана за влошаването на положението на оспорващия пред административния съд, до каквато последица би довело заключението за по-ниска цена на земята, недопустимо е по жалба на собственика на служещия имот съдът да намали размера на обезщетението, определено от администрацията. Максималният негативен за жалбоподателя резултат би бил потвърждаването на административния акт и запазването на оценката, стъпваща на установяването на органа за средната цена на земята. Съответно обсъждането на доводите за взети предвид от вещото лице сделки, представляващи пазарни аналози, за земи от по-висока спрямо тази на ПИ 57323.69.6 категория е безпредметно, дори и да са основателни.

2. Неоснователно и в двете жалби порокът на съдебното решение се търси в неправилното кредитиране от съда на експертното заключение, което включвало пропуснатите ползи в оценката.

а. Споделимо по принцип е възражението на касаторите, аргументирано и с позоваване на чл. 65, ал. 2 ЗЕ, че пропуснатите ползи не са обект на обезщетението по чл. 64, ал. 4, т. 2 ЗЕ, а подлежат на възстановяване независимо от обезщетението по ал. 1 на чл. 65 от закона.

б. В засегнатата част от ПИ обаче е предвидено изграждането на стъпка за електрически стълб, т. е. върху сервитутната площ ще се извършат строително-монтажни работи, изменящи субстанцията на земята и ограничаващи потенциалната възможност тази част от имота да бъде ползвана по неговото предназначение. С други думи, за нея собственикът по същество е лишен от упражняването на правомощието ползване като елемент от състава на правото на собственост в причинна връзка с възникването и осъществяването на сервитутното право.

в. Размерът на обезщетението по чл. 64, ал. 4, т. 2 ЗЕ се определя при съобразяване и на видовете ограничения на ползването – вж. чл. 65, ал. 1, т. 2 от закона. Именно с тях вещото лице е мотивирало прилагането на допълнителен коефициент, който всъщност обуславя получаващата се разлика от 6 лв. между установената от административния орган и приетата от съда оценка. Квалификацията за вреди във вида им на "пропуснати ползи" е правна и не е тъждествена на ограничението на ползването по смисъла на чл. 65, ал. 1, т. 2 ЗЕ. Затова наименуването на ограничението от експерта не обвързва съда, но и не изключва основанието експертното заключение в тази му част да бъде ценено, тъй като в действителност то отчита признат от закона за релевантен критерий при формиране на обезщетението.

3. а. В случай на несъгласие на административния орган и титуляря на сервитута с използваната от съдебния експерт методология на оценката, конкретните правила на образуването й, точността на изчисленията или др. въпроси, изискващи специални знания, страните са могли да поискат от първоинстанционния съд възлагането на допълнително или повторно заключение – чл. 201 вр. чл. 195, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК.

б. Прилагането на материалния закон се преценява от касационната инстанция въз основа на фактите, установени в атакуваното решение – чл. 220 АПК. Фактическите изводи на съда почиват на констатациите на експертизата и с оглед отсъствието на убедителни основания за дискредитирането й, предложеният с нея размер на обезщетението за сервитута следва да се приеме за съобразен с дължимия според критериите на материалния закон – чл. 65, ал. 1, т. 1-4 ЗЕ.

4. а. При липсата на заявените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК обжалваното решение ще бъде оставено в сила – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

б. Въпреки неоснователността на касационните жалби, искането на насрещната страна "Предия" ЕООД за присъждане на разноските за платено адвокатско възнаграждение от 720 лв. е недопустимо.

Чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК не предвижда изрично краен срок да се направи искане за присъждане на съдебни разноски. Поради това е приложимо общото правило, според което страните са длъжни да изчерпят процесуалните си искания до приключването на устните състезания в съответната съдебна инстанция.

Искането страната е заявила едва със становището си по хода на делото, доказателствата и съществото на спора, което е входирано във ВАС след приключване на устните състезания и обявяване на делото за решаване (видно от служебното отбелязване в деловодството на часа на получаването му). Меродавен за преценката на допустимостта на искането за разноски е моментът на постъпването му в съда, а не на неговото изпращане, в случая предхождащо с пет дни датата на откритото съдебно заседание. По тази причина претенцията е несвоевременно предявена – към момент, в който правото вече е преклудирано, независимо от доказването на факта на плащането на адвокатското възнаграждение.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение