Решение № 13207 от 8.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4182/2010 г.

Решение № 13207 от 8.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4182/2010 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Албена Милетиева, като пълномощник на Васил Димитров Василев, Петър Димитров Илчев, Николина Димитрова Илчева, Гергина Петрова Гатова, Горка Костадинова Чкорева, Стефан Стоилков Тодоринов и Антоанета Стоилкова Златева срещу решение от 20.11.2009 г., постановено от Софийски градски съд по адм. д. № 4545/2006 г., с което е отхвърлена жалбата им против отказ на кмета на Столична община Поддържа се неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът в приложени писмени бележки я оспорва. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Изхожда от приложените към касационната жалба писмени доказателства: 2 акта за държавна собственост, които според него сочели, че в част от отчуждения имот е извършено фактическо, но незаконно строителство, а в друга останала незастроена и можела да се образува в самостоятелен парцел. Върховният административен съд, за да се произнесе, взе предвидя следното: Обжалваното решение е второ по ред, постановено от Софийски градски съд по жалба на касаторите срещу отказа на кмета. Първоначалното е било отменено от Върховен административен съд в частта относно имот № 4187 от местн. "Къра" и в тази част върнато за ново произнасяне. Фактически процесното обжалвано решение е постановено след отмяната и в изпълнение указанията на ВАС. С него е отхвърлена жалбата срещу отказа на кмета досежно имот № 4187. В изпълнение указанията в отменително решение на ВАС Софийски градски съд е констатирал, че върху процесния имот е налице фактическо строителство - не само започнало, но и финализирано - сграда за БНТ, предвидена след преотреждане по първоначално мероприятие. При тези данни и след като било безспорно установено, че за процесния имот е относима разпоредбата на чл. 2 от ЗВСВНОИ е прието, че хипотезата на същата не е налице. Върховният административен съд споделя изводите на Софийски градски съд и намира постановеното от него решение законосъобразно. От съществено значение за случая за отделяне спорното от безспорното е установяване намиращата приложение реституционна норма. Още в първоначалното си произнасяне съдът е приел, че това е чл. 2 от реституционния закон, по което страните не са спорели. тъй като се касае до отчужден незастроен имот. Според редакцията и съдържанието на същия, а и възприетата във връзка с това съдебна практика в този случай не се изследва дали строителството е законно, дали е осъществено по отчуждителното мероприятие или по някое от последващии отреждания, тъй като законът не поставя подобно изискване. Не се преценява дали е останала незастроена част от имота и доколко от нея може да се обособи самостоятелен парцел. След като се касае до незастроен имот достатъчно условие да не е налице основание за отмяна на отчуждаването му е върху него да не е отпочнало фактическо строителство. Съдебният контрол за законосъобразност на обжалвания акт включва именно този правнорелевантен факт - доколко в терена на отчуждения имот е извършено строителство. След като съдът е установил, че такова е налице, основателно е приел, че не са налице условията на приложимата за случая правна норма - чл. 2 от ЗВСВНОИ, поради което решението е законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Не са налице отменителни основания и същото като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд в състав на четвърто отделение,