Решение № 4355 от 2.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12188/2008 г.

Решение № 4355 от 2.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12188/2008 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Съдебно производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Владимир Димитров - областен управител на област с административен център - гр. Благоевград, срещу решение № 46 от 17.03.2008 г. постановено по адм. дело № 89 от 2007 г. на Окръжен съд - гр. Благоевград, в която се поддържат доводи за неправилно прилагане на материалния закон. Ответниците - Надежда Георгиева Въндева и Вънде Георгиев Въндев, в писмено становище считат касационната жалба за неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че в случая неправилно е приложен § 3а от ПЗР на ЗОСОИ. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С посоченото по-горе решение Окръжния съд - Благоевград е определил общата стойност на следващото се по ЗОСОИ обезщетение чрез компенсаторни записи на ответниците в качеството им на наследници на Георги Въндев Гошев - за недвижим имот, представляващ - дюкян с размери 5.40 на 3.30м. построен в парцел III, кв. 111 по плана на град Петрич. Това решение е било взето въз основа на представените по делото доказателства и прието заключение на експерт-оценител. Съдът е приел, че ще следва да приеме направеното оценяване на експертизата, която е дала своите изчисления, като се е съобразила с пазарната стойност на имотите съобразно базата данни на агенции за недвижими имоти и цените на недвижимите имоти - намиращи се в ЦГЧ на гр. Петрич и съобразно курса на долара към този период. Така приетото е незаконосъобразно. По същество, с касационната жалба се оспорва приетия начин на оценяване от заключение от техническата експертиза, като се твърди, че не става ясно защо е приет този начин на изчисляване. Фактически се твърди, че оценката извършена от административния орган е съобразно чл. 4, ал. 3, т. 1 б "а " от ЗОСОИ във връзка с § 3а от ПЗР на ЗОСОИ. С оглед на това основателни се явяват касационните оплаквания за необоснованост на решението и нарушение на процесуалните правила. Съдът е е изпълнил задълженията си по закон с оглед служебното начало. Предмет на решението, което е обжалвано с настоящата касационна жалба, е бил размерът на определеното обезщетение, т. е. така наречената "втора фаза" в производството по ЗОСОИ и неправилно съдът е приел заключение без да изложи мотиви съответства ли на ЗОСОИ. Самия закон е определил методиката на изчисляване на размера на обезщетението и то е действителни пазарни цени към момента на влизане в сила на закона -1997 г. По този начин се твърди по делото, че е изготвена оценката от административния орган. В случая съдът в нарушение на задълженията си не е дал отговор на оспорената пред него оценка, дали същата съответства на методиката на ЗОСОИ и не е ли занижена каквито твърдения има. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 1 стойността на имуществата, срещу които се дават акции, дялове, компенсаторни записи или се определят идеални части в съсобственост, се определя по действителната пазарна цена към деня на влизането на закона в сила за земите по чл. 2, ал. 1, т. 1 и незастроените места в чертите на регулационните планове на населените места. Действителната пазарна цена се определя по реда на § 3а от ЗОСОИ. В § 3а е визирано, че за висящите по този закон производства действителната пазарна цена по чл. 4, ал. 3, т. 3 се определя съгласно отмененото приложение № 1 към ЗМДТ считано от 1.01.2002 г. Утвърдената от съда оценка на база данни на агенции за недвижими имоти не е предвидена като метод за оценяване в ЗОСОИ и затова този начин на оценка приет от съда не е мотивиран за да стане ясно какви са били съображенията. Липсва тълкуване от страна на съда е за приложението на § 3а след като се позовава на него. В този смисъл основателно е възражението на касатора досежно начина на определяне на обезщетението, съдът не е извършил контрола който жалбоподателите са поискали над оценката на административния орган и не се е произнесъл в решение правилна ли е тя и ако не е защо. Липсват мотиви, които да обосноват приетия начин на оценяване за правилен. С едно изречени съдът е приел, че оценката следва да е по днешни пазарни цени. ЗОСОИ в посочените по-горе разпоредби регламентира по какъв начин да се определи действителната пазарна цена, поради което не става ясно защо съдът приема друг начин за определяне на пазарната стойност на одържавените имоти. Макар и да говори за " пазарна цена " ЗОСОИ посочва по какъв метод тя да бъде изчислена, поради което тя не може да съответства на общоприетото понятие за пазарни цени. Като не се е съобразил с горното съдът е постановил незаконосъобразно съдебното решение, което следва да се отмени и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ще следва да се постави и допълнителна задача на вещото лице което да отговори на поставения пред съда въпрос, оценката на административния орган в нарушение ли е на методиката на ЗОСОИ и дали същата е правилно определена или занижена така както се твърди. С оглед изложеното касационната жалба се явява основателна, а постановеното решение незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,