Решение № 9563 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15309/2018 г.
ВАСII отделение20.06.2019 г.докладчик Стефка Кемалова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1824/23.10.2018 г., постановено по административно дело № 963/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 9563 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15309/2018 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 215 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Кмета на община Карнобат против Решение № 1824/23.10.2018 г., постановено по административно дело № 963/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отменена негова Заповед № РД-273/19.03.2018 г., разпореждаща на С. Минчев да премахне установен незаконен строеж "метална гаражна клетка", разположена в югозападната част на УПИ XV, кв. 14 по плана на гр. Карнобат. От съдържанието на касационната жалба се извличат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради се моли за неговата отмяна, ведно с последиците от това. Оспорват се възприетите правни изводи за допуснати в хода на административното производство съществени нарушения, обуславящи незаконосъобразност на процесната заповед. Ответната страна – С. Минчев, чрез адвокат Ж. Апостолова оспорва касационната жалба, чрез депозирани по делото писмен отговор и становище, с молба съдебното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Бургас е заповед, издадена от Кмета на община Карнобат, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено на С. Минчев да премахне ползвания от нея незаконен строеж представляващ "метална гаражна клетка", с размери 2, 60/4, 70 м., разположена в югозападната част на УПИ XV, кв. 14 по плана на гр. Карнобат, който имот е съсобствен между Община Карнобат, съгласно АЧОС № 6028/19.05.2010 г. и етажните собственици. С обжалваното решение, съдът е отменил заповедта, развивайки мотиви за допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като не било установено адресата на заповедта да се явява негов възложител или извършител. Съдебното решение е правилно, но по други съображения. В оспорената заповед описанието на гаража е извършено непрецизно и по начин, който поставя съмнение да бъде индивидуализиран и отделен от останалите подобни гаражни клетки, разположени в имота. Посредством заключението по допуснатата и приета по делото съдебно-техническа експертиза, се установява, че обектът описан в оспорената заповед, представлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ЗУТ, от допълващото застрояване. Строежът е пета категория, затова и компетентен орган за издаване на заповед за неговото премахване е кметът на община или упълномощено от него лице. Установява се още, че в УПИ XV, кв. 14 по плана на гр. Карнобат са изградени общо 18 гаражни клетки, от които две на улична регулация, пет броя до югозападната странична регулация, осем броя на югоизточната регулация и три броя свободно застрояване, югоизточно от блока. Видно от съдържанието на изготвения от служителите на общината констативен акт е, че в него липсва окомерна скица или схема, отразяваща точното местоположение на процесната гаражна клетка. Посочено е единствено, че се намира в югозападната част на имота, но там са разположени общо пет броя гаражни клетки, което възпрепятства точното и ясното индивидуализиране на наредения за премахване незаконен строеж. В случая става дума за множество гаражни клетки, разположения на различни места в имота и изготвянето на такава скица е било наложително, както и по-конкретното посочване на местонахождението на обекта в заповедта, разпореждаща неговото премахване. Допуснато е съществено нарушение във формата на акта, което не може да бъде преодоляно по друг начин освен чрез неговата отмяна. Незаконният строеж, респективно частта, съставляваща незаконен строеж, следва да е конкретизирана точно по параметри, обем, характеристики и местоположение, тъй като в противен случай не е ясен предметът на принудително изпълнение и би могло да бъдат засегнати законни права на адресата и трети лица. Приема се, че при липса на конкретизация на предмета, разпореден за премахване, е налице съществен порок на заповедта – неясен предмет на премахване, което води до нейната незаконосъобразност само на това основание. В настоящия случай е налице такава неяснота в предмета на премахване, поради което правилно оспорената заповед е отменена. Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,