Решение № 8487 от 6.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14418/2018 г.

Решение № 8487 от 6.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14418/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по чл. 237 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Производството е образувано по искане от 01.11.2018 г. от Е. Мутафов и С. Мутафова и двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. Печилкова за отмяна на основание чл. 239, т. 4 от АПК на влязлото в сила съдебно решение № 430 от 26.10.2018 г. по адм. дело № 276/2018 г. по описа на Административен съд – гр. Смолян, с което в производство по чл. 294 от АПК е отменено уведомително писмо изх. № УТ – 1309 от 21.09.2018 г. и уведомително писмо изх. № УТ – 1310 от 21.09.2018 г. на Кмета на община Доспат в частта, където е записано "и ажурна ограда" и с което е отхвърлена жалбата на Мутафови срещу уведомително писмо изх. № УТ – 1309 от 21.09.2018 г. и уведомително писмо изх. № УТ – 1310 от 21.09.2018 г. на Кмета на община Доспат в останалата част за незаконен строеж "стоманобетонна подпорна стена", находяща се в ПИ с идентификатор № 23025.501.291 по кадастралната карта на гр. Доспат. В искането за отмяна на влезнало в сила решение, искателите твърдят наличие на основания по чл. 239, т. 4 от АПК, а именно противоречие на решението, чиято отмяна се иска с решение № 206 от 29.05.2018 г. по адм. д. № 17/2018 г. на Административен съд – гр. Смолян. Твърди, че и двете противопоставени решения имат едни и същи страни Е. и С. Мутафови и община Доспат и един и същи предмет – принудителното изпълнение на Заповед № А – 630 от 10.10.2016 г. на Кмета на община Доспат. Посочва, че единствената разлика е в номерата и датите на уведомителните писма, с които са предприети действия по принудителното изпълнение на заповедта за премахване на незаконния строеж, като по съдържание оспорените действия по принудителното изпълнение и по двете дела на АС – гр. Смолян са били идентични. Поради това считат, че са налице две противоречиви решения, които подлежат на отмяна по предвидения за това ред, поради наличието на предпоставките по чл. 239, т. 4 от АПК. Ответникът Кметът на община Доспат, чрез процесуалния си представител адв. Тослев, изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Претендира разноски. Върховният административен съд като се запозна с представените по делото доказателства намира искането за отмяна на основание чл. 239, ал. 1, т. 4 от АПК за недопустимо в частта, с която е поискана отмяна на решение № 430 от 26.10.2018 г. по адм. д. № 276/2018 г. в частта, с която са отменени уведомително писмо изх. № УТ – 1309 от 21.09.2018 г. и уведомително писмо изх. № УТ – 1310 от 21.09.2018 г. на Кмета на община Доспат в частта, където е записано "и ажурна ограда". Съгласно чл. 238, ал. 1 от АПК "Право да иска отмяна има страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен". Видно от посоченото в тази част решението, чиято отмяна се иска не е неблагоприятен за искателите акт, тъй като в тази част уведомителните писма за предприемане на действия по изпълнението са отменени и е постигната търсената защита. Искането за отмяна на решение № 430 от 26.10.2018 г. по адм. д. № 276/2018 г. на АС – гр. Смолян в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу уведомителни писма изх. № УТ – 1309 от 21.09.2018 г. и изх. № УТ – 1310 от 21.09.2018 г. на Кмета на община Доспат в останалата част досежно предприети с тези писма действия по принудителното изпълнение на премахването на незаконен строеж "стоманобетонна подпорна стена", находяща се в ПИ с идентификатор № 23025.501.291 по кадастралната карта на гр. Доспат, е неоснователно по следващите съображения. С влязло в сила решение № 430 от 26.10.2018 г. по адм. д. № 276/2018 г. АС – гр. Смолян, чиято отмяна се иска, в производство по чл. 294 от АПК е отменено уведомително писмо изх. № УТ – 1309 от 21.09.2018 г. и уведомително писмо изх. № УТ – 1310 от 21.09.2018 г. на Кмета на община Доспат в частта, където е записано "и ажурна ограда" и с което е отхвърлена жалбата на Мутафови срещу уведомително писмо изх. № УТ – 1309 от 21.09.2018 г. и уведомително писмо изх. № УТ – 1310 от 21.09.2018 г. на Кмета на община Доспат в останалата част за незаконен строеж "стоманобетонна подпорна стена", находяща се в ПИ с идентификатор № 23025.501.291 по кадастралната карта на гр. Доспат. С посочените писма е насрочено принудителното изпълнение на влезнала в сила заповед № А – 630 от 10.10.2016 г. на Кмета на община Доспат за премахване на незаконен строеж. С влязло в сила решение № 206 от 29.05.2018 г. по адм. д. № 17/2018 г. АС – гр. Смолян в производство по чл. 294 от АПК е отменено уведомително писмо изх. № УТ – 99 от 18.01.2018 г. и уведомително писмо изх. № УТ – 100 от 18.01.2018 г. на Кмета на община Доспат, с които е насрочено принудителното изпълнение на влезнала в сила заповед № А – 630 от 10.10.2016 г. на Кмета на община Доспат за премахване на незаконен строеж "стоманобетонна подпорна стена и ажурна ограда", находяща се в ПИ с идентификатор № 23025.501.291 по кадастралната карта на гр. Доспат. Настоящият състав намира, че в конкретния случай не е налице отменителното основание по чл. 239, ал. 1, т. 4 от АПК, според която разпоредба актът подлежи на отмяна, когато "между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска". Съобразно цитираното, нормата изисква противоречието да съществува между актове на еднакво компетентни правораздавателни органи, да е между самите актове, а не между мотивите им и да е налице пълно обективно (за едно и също искане и на същото основание) и субективно (между едни и същи страни) тъждество между делата, по които те са постановени. В настоящия случай тези предпоставки не са налице, тъй като макар и решенията да са постановени между същите страни – Е. и С. Мутафови и Кмета на община Доспат, да имат едно и също основание – производство по принудително изпълнение на заповед за премахване на незаконно строителство, нямат един и същ предмет, тъй като предмет на разглеждане на посочените по - горе дела са различни писма на Кмета на община Доспат, издадени по различно време относно действия на органа по изпълнение на влязлата в сила заповед за премахване на незаконен строеж. Поради изложеното настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 4 от АПК за отмяна на атакуваното съдебно решение. Искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Във връзка с изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК е основателно искането на ответника Кмета на община Доспат за присъждане на разноски по делото, като същото и като доказано следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 и чл. 238, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,