Решение № 13857 от 13.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4486/2018 г.

Решение № 13857 от 13.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4486/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК във връзка с чл. 292 от АПК. Образувано е по частна жалба на М. С. от гр. [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Д., срещу съдебно решение № 27 от 11.01.2018 г. на Административен съд – гр. В., 22 състав по адм. д. № 2595/2017 г., В ЧАСТТА, с която е оставен без разглеждане иск по чл. 292 от АПК на М. С. срещу Началника на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) и Началника на Регионален отдел "Национален строителен контрол" – В. (РОНСК - В.) за признаване за установено, че не се дължи изпълнение на влезнала в сила заповед № ДК–02–ВН–23 от 24.03.2008 г. на Началника на РДНСК – гр. В. и производството по отношение на М. С. е прекратено. Образувано е и по касационна жалба на Е. С. и М. С. и двамата от гр. [населено място], чрез процесуалния им представител адв. Душева, срещу съдебно решение № 27 от 11.01.2018 г. на Административен съд – гр. В., 22 състав по адм. д. № 2595/2017 г., В ЧАСТТА, с която е отхвърлена исковата молба по чл. 292 от АПК на Е. С. срещу Началника на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) и Началника на Регионален отдел "Национален строителен контрол" – В. (РОНСК - В.) за признаване за установено, че не се дължи изпълнение на влезнала в сила заповед № ДК – 02 – ВН – 23 от 24.03.2008 г. на Началника на РДНСК – гр. В. и с което Е. С. е осъден да заплати разноските по делото. С частната жалба се твърди неправилност на решението в частта, с която е оставена без разглеждане исковата молба на М. С., като постановено в противоречие със закона. Твърди, че е собственик по силата на съпружеската имуществена общност на имота, нареден за премахване със заповедта, за която се иска установяване, че не подлежи на изпълнение. Иска решението в частта, която има характер на прекратително определение по отношение на нея да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, в частта, с която е отхвърлен иска. Твърди, че от събраните доказателства, включително изслушаната СТЕ, е установено, че в имота е налице само една единствена сграда, която е предмет както на заповедта за премахване, така и на представеното по делото на АС – гр. В. Удостоверение за търпимост, като същата се състои от един подземен и един надземен етаж. Поради това посочва, че описаната в Заповед № ДК-2-ВН-23 от 24.03.2008 г. на Началника на РДНСК – гр. В. сграда, така както е описана в заповедта не съществува, поради и което не е налице годно за изпълнение основание. В тази връзка твърди, че при липса на предмет е основателен иска за установяване, че не е налице годно за изпълнение основание. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се уважава предявения иск. Претендират разноски. О. Н. на ДНСК и Началника на РОНСК – В. изразяват становище за неоснователност както на частната, така и на касационната жалба. О. Н. на ДНСК претендира разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност както на частната, така и на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Частната жалба от М. С. срещу решението в част, с която е прекратено производството по отношение на нея и е оставена без разглеждане исковата й молба по чл. 292 от АПК е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Това е така, тъй като страните в производството по чл. 292 при защита от действия на изпълнение са разписани в чл. 293, ал. 1 от АПК, а именно това са длъжникът и взискателят. Съгласно чл. 274, ал. 2 "Длъжници по изпълнението могат да бъдат гражданите и организациите, както и органите, посочени в изпълнителното основание, или техните правоприемници", т. е. лицата, посочени в изпълнителното основание. В настоящия случай изпълнителното основание е Заповед № ДК–02–ВН–23 от 24.03.2008 г., с която е наредено премахването на незаконен строеж "Втори етаж на еднофамилна жилищна сграда", находяща се в ПИ № 2681 по плана на "Приморски парк", м. "С. Н.", собственост на Е. С., т. е. адресат на заповедта, лице посочено в заповедта, която е изпълнителното основание е Е. С. Съответно по специалните правила относно определянето на страните с право на иск по чл. 292 от АПК, само Е. С. като длъжник по изпълнителното основание, а именно заповедта, може да е страна по делото. Поради и това правилно АС – гр. В. е оставил без разглеждане исковата молба по чл. 292 от М. С. и е прекратил производството по отношение на нея. Правилата за страните при оспорване на административен акт и при изпълнение и защита от изпълнение са различни и в тази връзка правилно са били определени съобразно специалните норми относно страните при защитата в изпълнителното производство от първоинстанционния съд. Решението в частта, с която производството по отношение на М. С. е прекратено и е оставена без разглеждане исковата й молба по чл. 292 от АПК като правилно следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба от М. С. и Е. С. е подадена в срока по чл. 211 от АПК и срещу акт, който подлежи на съдебен касационен контрол. Касационната жалба от Е. С. е подадена от лице, за което е налице признато право за оспорване на решението в частта, с която е отхвърлен искът му по чл. 292 от АПК и съответно е допустима. Касационната жалба от М. С. е недопустима, подадена от лице за което не е признато право на жалба по чл. 210, ал. 1 от АПК, а именно лице което не е било страна по делото, тъй като страни са лицата, които имат допустима жалба, а производството по отношение на М. С. е прекратено. Не са налице и предпоставките по чл. 210, ал. 2 от АПК, тъй като оспореното решение по иска по чл. 292 от АПК съгласно и чл. 177, ал. 1 от АПК има сила по отношение на страните по делото при отхвърлено оспорване, а както беше посочено по – горе С. не е такава по делото. Поради това касацонната жалба срещу решението на АС – гр. В. на М. С. следва да бъде оставена без разглеждане, а настоящото производство по отношение на нея следва да бъде прекратено. Разгледана по същество допустимата касационна жалба на Е. С. е неоснователна. За да постанови оспореното решение в оспорената от Е. С. част, с която е отхвърлена исковата му молба по чл. 292 от АПК с предмет - признаване за установено по отношение на Началника на ДНСК и РОНСК - В., че влезналата в сила заповед № ДК–02–ВН-23 от 24.03.2008 г. на Началника на РДНСК – гр. В. не подлежи на изпълнение, поради възникването на нови обстоятелства, а именно издадено удостоверение за търпимост № АУ 078 000 ВН от 28.08.2017 г. на Главния архитект на О. В., е приел, че в настоящия случай не се установяват факти, които да изпълват фактическия състав на иска по чл. 292 от АПК – а именно настъпили след издаване на изпълнителното основание, които погасяват или изменят породеното с него административно задължение. Приел е, че наличието на удостоверение за търпимост не е факт сочещ на неизпълнимост на изпълнителното основание. Приел е и че § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ като приета през 2012 г. има действие занапред и няма обратно действие по отношение на заповеди по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, издадени преди приемането й, каквото е процесното изпълнително основание. Приел е, че тази норма е приложима само относно актове издадени след датата на влизането й в сила – 26.11.2012 г. Приел е и че по отношение на спорния строеж не е приложимо представеното удостоверение за търпимост, тъй като безспорно е установено, че същият не е извършен във времевия период на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ до 31.03.2001 г., тъй като от доказателствата е установено, че е извършен 2005 г. – 2006 г. Приел е и че е неоснователно твърдението на ищеца, че обектът на изпълнение, предмет на заповедта не съществува. Приел е, че описаният в заповедта надземния етаж на съществуващата еднофамилна сграда, който съответства по размери и описание на описания втори етаж в заповедта – изпълнително основание. Решението в частта, с която е отхвърлен искът на Е. С. е правилно. Видно от представената по делото заповед № ДК–02–ВН–23 от 24.03.2008 г. на Началника на РДНСК – В., с нея е установено, че в имота С. в периода 15.09.2007 г. – 28.02.2008 г. е изграден втори етаж на намиращата се в имота жилищна сграда с височина на втория етаж около 2, 80 м. и външни размери 8, 90/8, 30 м., излята е стоманобетонна плоча на кота +2, 95 м., иззидани са стени с тухли, направен е кофража на стоманобетонни колони и тераса на втори етаж, както и кофража на плоча и гредите на кота + 6, 00 м. Оставени са отвори за врати и прозорци. Именно на този строеж е наредена премахването със Заповед № ДК – 02 – ВН – 23 от 24.03.2008 г., а именно на изградения в груб строеж втори етаж в периода 15.09.2007 г. – 28.02.2008 г. на съществуващата в имота едноетажна фамилна сграда. Представеното удостоверение за търпимост № АУ 078000 ВН_001 ВН от 28.08.2017 г. на Главния архитект на община В. касае едноетажна жилищна сграда, намираща се в имот идентификатор № 10135.2566.52 и самата сграда с идентификатор № 10135.2566.52. 2. Видно от текста на самото удостоверение за търпимост и деклариран по реда на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ от самите жалбоподатели, обекта е деклариран като извършен в периода 1975 – 1976 г., а описанието дадено в удостоверението за търпимост е за едноетажна сграда от 74 кв. м. Поради изложеното настоящият състав намира, че строежът, предмет на Заповед № ДК – 02 – ВН – 23 от 24.03.2008 г., не е идентичен със строежа, предмет на удостоверение за търпимост № 078000 ВН_001 ВН от 28.08.2017 г. Това е така, тъй като Заповедта на началника на РДНСК – В. касае изграден втори етаж в периода 2007 – 2008 г. на съществуващата в имота на С. сграда, а удостоверението за търпимост касае само съществуващата от преди това в имота едноетажна жилищна сграда, строена през 1975 – 1976 г. Поради и това извода на АС – гр. В. за това, че е неоснователен искът по чл. 292 от АПК е законосъобразен. Правилни са и изводите относно правния характер на удостоверението за търпимост и липсата на предпоставки въз основа на него да се приеме, че са налице елементите за уважаване на иска по чл. 292 от АПК. По изложените аргументи оспореното решение на АС – гр. В., както в частта, с която е оставена без разглеждане исковата молба на М. С. и производството по отношение на нея е прекратено, така и по отношение на частта в която е отхвърлена исковата молба на Е. С. по чл. 292 от АПК е правилно и следва да се остави в сила. Във връзка с гореизложеното следва да се остави без разглеждане касационната жалба на М. С. срещу решението на АС – гр. В. в частта, с която е отхвърлена исковата молба по чл. 292 от АПК на Е. С. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на Е. С. за присъждане на разноски, а искането на ответника Началника на ДНСК в тази връзка е основателно, като следва да бъде уважено съгласно рапоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 215, ал. 1, т. 1 от АПК и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът