Решение № 6433 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14525/2017 г.

Решение № 6433 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14525/2017 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Донмарк" ЕООД, представено от управителя И. Х., срещу решение № 5991/25.10.2017 г. на Административен съд С.-град /АССГ/ по адм. д. № 10611/2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-22220615009341-091-001/31.05.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С.. Доводите на касатора са за неправилност на оспореното решение заради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че неоснователно е отречено правото му на приспадане на данъчен кредит. Изразява несъгласие с извършената от съда оценка на доказателствените средства. Заявява убеждение, че са доказани релевантните за отреченото му право на приспадане на данъчен кредит факти, като изброява съпътстващите доставките информационни източници. Иска отмяна на решението и на РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация - директора на Дирекция ""Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. отрича неоснователността на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АССГ ревизионен акт са установени в тежест на "Донмарк" ЕООД допълнителни задължения за ДДС в общ размер 33 879.21 лева за данъчни периоди м. 07 до м. 12.2015 г. с лихви за забава в общ размер 2 028.93 лева. И. на данъчното задължение е извършена от органите по приходите корекция на декларираните от РЛ резултати по ЗДДС в тези данъчни периоди /деклариран е данък за възстановяване в общ размер 37 010.52 лева/ заради отказ да признаят упражнено право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 68 860.80 лева. Отреченото данъчно право е по 37 бр. фактури, издадени от "Автопарк мениджмънт" ЕАД с предмет "доставка по договор", "покупка на гуми", "покупка на материали", "консумативи и резервни части" и "реклама". Според органите по приходите доставките не са осъществени. Отказът е основан на разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 във вр. с чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването на ревизионния акт. По констатациите в мотивите на първоинстанционното решение доставките от всички доставчици не са осъществени. Познавателната дейност на съда се основава на приетите в извънсъдебната фаза на производството и в хода на съдебното дирене писмени доказателствени средства, включително заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Спорът по фактите във връзка с правото на приспадане е концентриран от съда до осъществяването на доставките по процесните фактури. Установяването на този елемент от правопораждащия фактически състав е отнесено към процесуалните тежести на жалбоподателя. По констатациите на първостепенния съд с договори от 01.05.2015 г. и от 01.10.2015 г. "Автопарк мениджмънт" ЕАД е отдал под наем на "Донмарк" ЕООД три товарни влекача марка ДАФ. По договор от 01.05.2015 г. "Автопарк мениджмънт" ЕАД се е задължило да извършва абонаментно техническо обслужване на тези превозни средства. Съдът е установил, че не е подписан абонаментен план в съответствие с изискването на чл. 1, ал. 1 във вр. с ал. 3 от договора. Затова и фактурите за уговореното абонаментно обслужване били издадени без да е изготвен абонаментен план. Само по една фактура на месец можела да се свърже с абонаментно обслужване. По-голямата част от фактурите за доставки по договор имали за предмет резервни части и консумативи за МПС, основание за което не съществувало по договора от 01.05.2015 г. Доставките по неиндивидуализиран договор, за които са съставени складови разписки и приемо-предавателни протоколи не се обвързвали с доставки, за които съществува задължение. Според съда за установяване на преките доставки било значимо да се установи придобиването на стоките от доставчика, мястото на държането им, както и наличието на техническа и кадрова обезпеченост за абонаментно обслужване. В решението е отречена релевантността на фактите на осъществен транспорт извън страната от жалбоподателя, както и броя на заетите при него лица на длъжност шофьор. Прието е, че административният акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма и в съответствие с административнопроизводствените правила. Описан е динамичният фактически състав по издаването на РА и е изключено някой от елементите му да е засегнат в степен водеща до унищожаемост на заключителния акт. Оспореният съдебен акт е правилен. Възникването на правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС е обусловено от качествата данъчнозадължено лице на доставчика и на получателя /вж. т. 25 от решението на СЕС по дело С-18/13/, своенето на данъчния документ от получателя - чл. 71, т. 1 ЗДДС, получаването на стоките/услугите по доставката /"...действителното извършване на облагаемата сделка..." според т. 30 от решението на СЕС по дело С-642/11/ и отреждането на полученото за икономическата дейност на ДЗЛ /така т. 36 от решението на СЕС по дело С-153/11/. Отсъствието на който и да елемент от пораждащия правото на приспадане фактически състав изключва възникването на правото. Неоснователни са упреците на касаторите към процесуалната дейност на първоинстанционния съд по оценка на доказателствените средства за установяване на фактите, релевантни за съществуването на правото на приспадане на данъчен кредит по издадените от доставчика фактури. Механизмът на упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 72, ал. 2 от ЗДДС предполага имплицитно въведено със СД и ДП твърдение на ДЗЛ, че е получател по облагаема доставка и за него е възникнало правото на данъчен кредит /вж. чл. 72, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 68, т. 1 от ЗДДС и чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 68, ал. 2 и чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС/. Щом придобиването на правото на разпореждане като собственик със стоката /вж. чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 6 от ЗДДС/ и получаването на услугата /чл. 9 от ЗДДС/ са елементи от фактическия състав, пораждащ правото на приспадане, то за претендиращото данъчно предимство ДЗЛ е бремето да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на тези правно релевантни факти - чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. На същото разбиране за разпределянето на доказателствената тежест е основано и първоинстанционното решение. Съдът е отказал да приеме за настъпили правните последици на фактите, за които жалбоподателят не е провел несъмнено доказване. Познавателната дейност на първостепенния съд е съобразена с процесуалния закон и с логическите правила. Отказът му да се довери на преките първични писмени доказателствени средства - стокови разписки и приемо-предавателни протоколи е обоснован. Не съществува правно основание за имущественото разместване на стоките по разписките и протоколите. Не е част от съдържанието на договора за абонаментно техническо обслужване задължението на изпълнителя да достави резервни части и консумативи за обслужваните МПС. П. причини у страните по договора не е изготвен абонаментен план за определяне на обема дейности, покрити от абонамента. Доказателствената стойност на разписките и протоколите е разколебана още в извънсъдебната фаза на производството при съпоставката им с другите информационни източници. Несъвместимо с обяснението на управителя на РЛ за извършван с наетите МПС транспорт на територията на ЕС и местодомуването им там е предаването на стоките в страната без информационна следа за превозването и използването им в чужбина. По протоколите приемо-предаването на стоките е в гр. С. без от РЛ да е определено материално-отговорно лице и докато управителя му работи с пълно работно време като склададжия в "Е. Д. Е.-БГ" ЕООД. Не е в подкрепа на защитната теза на касатора заключението на ССчЕ. Според експерта закупените резервни части за автомобили и консумативи за тях са отчетени като текущ разход без да има първични счетоводни документи за влагането на материали в съответен автомобил. Липсват достатъчно данни за влагане на закупените авточасти в наетите автомобили. Притежаването на фактурата не е достатъчно условие за възникване на правото на приспадане. Като частен свидетелстващ документ фактурата е писмено доказателствено средство. От релевантните за правото на приспадане факти, обаче, тя установява единствено количеството и вида на стоката, вида на услугата и датата на възникване на данъчното събитие - чл. 114, ал. 1, т. т. 9 и 10 от ЗДДС. Затова и по хипотеза индивидуализирането на вещите, за които получателят е придобил правото да се разпорежда фактически като собственик и на получените услуги следва да се извърши по друг начин, а не чрез посочването на вида им в данъчния документ. Неубедително е доказването на доставките с индицията на плащането. Съгласието на касационния съдебен състав с изводите на първостепенния съд мотивира оставянето в сила на решението му. При този изход на ДДОДОП се дължат разноски разноски в размер 2 595.82 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение