Решение № 14164 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2896/2020 г.
ВАСV отделение17.11.2020 г.докладчик Мария Николова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 507/27.12.2019 г. на Административен съд – Велико Търново постановено по адм. дело № 461/2019 г. ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на Т. Найденов, [ЕГН] сумата от 900 (деветстотин) лева разноски по делото. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 14164 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2896/2020 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу Решение № 507/27.12.2019 г. на Административен съд (АС) – Велико Търново постановено по адм. дело № 461/2019 г. С обжалваното решение е обявена нищожността на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2016 г. изх. № 02-040-6500/3994 от 12.07.2019 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, преписката е върната на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на решението, в срок от 1 месец от влизането му в сила и ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че неправилно съдът е приел, че административният орган е постановил оспорваното уведомително писмо в пряко противоречие със съдебен акт – Решение № 125/22.03.2019 г. на АС – Велико Търново постановено по адм. дело № 908/2018 г. Излага съображения, че в процесния административен акт са посочени фактическите обстоятелства, обуславящи издаването му. Отчетено е, че за кампания 2016 г. земеделският стопанин е заявил дейност "Биологично пчеларство в преход" за втора поредна година от последно поетия му ангажимент по направлението, по отношение на 180 броя пчелни семейства. Счита, че правилно и в съответствие с приложимото национално и европейско законодателство, е отказано подпомагане. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Касаторът се представлява от юрк. Цонева. Ответникът по касация – Т. Найденов оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмени бележки. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя Списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Иринчев. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. По делото е установено, че с Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. за кампания 2016 г. с изх. № 02-040-6500/3994 от 12.11.2018 г. издадено от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", на Т. Найденов е отказано заплащане на предвиденото финансово подпомагане, на основание чл. 26 от Наредба № 1/2013 г. за прилагане правилата за биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни и животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикиране и контрола върху производството и етикирането (Наредба № 1/2013 г.). С Решение № 125/22.03.2019 г. постановено по адм. дело № 809/2018 г. на АС - Велико Търново уведомителното писмо е отменено и преписката е върната за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на решението. В съдебното решение изрично е посочено, че към момента на постановяване на индивидуалния административен акт нормата на чл. 26 от Наредба № 1/2013 г. не е била действаща, а такава разпоредба не се съдържа в Наредба № 5 от 3.09.2018 г. за прилагане на правилата на биологично производство, етикетиране и контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица (Наредба № 5/2018 г.). Посочено е още, че по отношение на периодите на преход към биологично производство е налице препращане към разпоредбите на дял II, глава 5 от Регламент (ЕО) № 889/2008 на Комисията от 5 септември 2008 година за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (Регламент № 889/2008 г.), като в чл. 38, параграф 3 е разписано правило по отношение на пчелните продукти, изискващ преходен период най-малко от една година. Период на преход към биологично производство, по-дълъг от определения с дял II, глава 5 от Регламент № 889/2008 г. не води до нарушаване на разпоредбата на чл. 38, параграф 3 от същия, поради което не представлява и основание за отказ за оторизация на подпомаган стопанин по направление "Биологично земеделие".