Решение № 7057 от 13.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 167/2018 г.

Решение № 7057 от 13.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 167/2018 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столичната здравноосигурителна каса (СЗОК), чрез гл. юрисконсулт А. Ф., против Решение № 6593/13.11.2017 г., постановено по адм. д. № 1863/2017 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е отменена Писмена покана, изх. № 29-07-7/23.01.2017 г., издадена от директора на СЗОК, с която лечебното заведение е поканено да възстанови сумата от 764, 45 лева, получена без правно основание. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че то е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че административният съд не се е съобразил с точния смисъл на разпоредбата на чл. 24, ал. 7 от Инструкция № РД-16-31 от 23.06.2016 г. за условията и реда на осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2 – 8 от Закона за здравното осигуряване, съгласно която след изтичане на срока за възражение по ал. 2, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, която се връчва на ИМП/ИДП, като писмената покана се издава не по-късно от два месеца след изтичане на срока за възражение по ал. 2. В този смисъл съдът е допуснал неправилна трактовка, като не е съобразил, че на 19.10.2016 г. жалбоподателят е подал възражение и е оспорил констатациите за наличието на превишение, чрез което възражение се поставя началото на процедура по административно оспорване на протокола за неоснователно получени суми пред комисия, определена със заповед на директора на СЗОК. По този начин писмената покана може да бъде издадена и по- късно от два месеца след изтичане на срока за възражение. На следващо място отбелязва, че в решението е прието, че не се установява от административната преписка кога и на кои изпълнители НЗОК е заплатила тези суми и е покрила съответните стойности, а от друга страна изрично е подчертано, че след осъществяване на плащания от СЗОК данните попадат в извлеченията на електронните отчети, които са представени по делото. По този начин е налице противоречие, тъй като според касатора именно в извлеченията на електронните отчети, представени по делото, се съдържа цялата необходима информация за направени от страна на СЗОК плащания, т. е. налице е доказаност на тези плащания. Молбата е за отмяна на решението, като не се претендират разноски. Ответникът- "МЦ- 16- С." ЕООД, чрез ликвидатор П. П., при редовно уведомяване, не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, като развива подробни съображения за отмяна на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, шесто отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: С обжалваното Решение № 6593/13.11.2017 г., постановено по адм. д. № 1863/2017 г. по описа на Административен съд С. - град е отменена Писмена покана, изх. № 29-07-7/23.01.2017 г., издадена от директора на Столична здравноосигурителна каса, с която лечебното заведение е поканено да възстанови заплатените стойности на медико-диагностични дейности/МДД//бл. МЗ-НЗОК № 4 на изпълнителите на медицинска помощ за третото тримесечие на 2015 година, назначени извън определените стойности, заедно с разрешените надвишения, в размер на 764, 45 лева. Административният съд е приел, че обжалваната писмена покана е издадена от материално и териториално компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при съществено нарушение на процесуалните правила. Посочил е, че неизясняването на всички факти и обстоятелства в хода на административното производство има за последица издаване на административен акт при неизяснена фактическа обстановка и при липса на проведени за изясняването й процесуални действия, т. е. в нарушение на чл. 35 от АПК, което е и основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК. "Медицински център ХVІ- С." ЕООД е лечебно заведение по смисъла на чл. 8, ал. 1, т. 2, б. "б" от Закона за лечебните заведения и в това си качество има сключен Договор № 222300 от 16.02.2015 г. с НЗОК за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ. Договорът е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗО и е сключен в съответствие с Националния рамков договор за медицински дейности между НЗОК и БЛС от 2015 г. (обн. ДВ, бр. 6 от 2015 г., в сила от 01.01.2015 г.). Съгласно чл. 42, ал. 2 от договора, НЗОК, в качеството си на възложител, определя на изпълнителя ("Медицински център-ХVІ-С." ЕООД) брой на назначаваните специализирани медицински дейности/СМД/ и стойност на назначаваните медико-диагностични дейности/МДД/ за всяко тримесечие, съобразно Правилата по чл. 3, ал. 2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2015 г., утвърдени от НС на НЗОК, като за това се подписва протокол. Съобразно чл. 43, ал. 1 и 2 от посочения договор, броят на определените СМД и стойностите на МДД могат да бъдат преразпределяни между съответните СМД/МДД и лекари в рамките на чл. 3, ал. 4 от Правилата по чл. 3, ал. 2 от ЗБНЗОК за 2015 г., като могат да бъдат надхвърляни с до 10%, но надвишението се допуска само за текущото тримесечие и не може да бъде прехвърлено в следващите. Съгл. ал. 4 на същия член, през първо, второ и трето тримесечие могат да бъдат надвишавани и с до 15%, но надвишението следва да бъде компенсирано през следващото тримесечие. Първоинстанционният съд е установил, че от извлечение от електронния отчет, определените стойности на МДД, назначени с направление бл. МЗ-НЗОК № 4 за третото тримесечие на 2015 г., са в размер на 7549, 02 лв. Съгласно приетата по делото справка, 10 % превишение спрямо определения брой МДД бл. № 4 е в размер на 764, 45 лв. От предходно тримесечие е налице усвоен остатък за компенсиране в размер на – 1043, 40 лв., след който общият брой се намалява на 5 238, 98 лв. при реално издадени и изпълнени направления 6282. 00 лв., т. е налично е превишение на стойност 764. 45 лв., което съвпада с посоченото в оспорената покана. При тази констатация обаче съдът е счел, че посочените в протокола надвишения на МДД на извършените и отчетени от изпълнителите и съответно заплатени от НЗОК дейности, са недоказани, защото липсвали конкретни доказателства, че лечебното заведение е получило от НЗОК сума в размер на 764, 45 лева, Също така не са събрани и съответно описани и представени с протокола доказателства за превишения в посочените размери- не са изложени фактическите обстоятелства, обосноваващи размера на задължението, твърдените превишения не са конкретизирани по дати и не са приложени документи по тях. Така обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но при постановяването му е допуснато нарушение на материалния закон, а същото се явява и необосновано- основания за неговата отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Съгласно чл. 12 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, съдът следва да преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, като основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона /чл. 235, ал. 2 от ГПК/. Според чл. 236, ал. 2 от ГПК, към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства, съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. В нарушение на чл. 172а, ал. 2 от АПК, решаващият състав не е обсъдил всички доказателства и становищата на страните относно административния акт, като следва да се посочи, че заключението на първоинстанционния съд за наличието на основанието по чл. 146, т. 3 АПК е неправилно. Съгласно установената съдебна практика, произнасянето на административния орган след изтичане на инструктивните срокове не се явява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като изводът в обжалваното решение не е в съответствие с установените критерии за съществени процесуални нарушения, което важи и за инструктивния характер на срока за произнасяне на административния орган. Освен това не е отчетено и обстоятелството, че е налице възражение, подадено на 19.10.2016 г. срещу протокола за неоснователно получени суми, чрез което се поставя началото на процедура по административно оспорване на този протокол пред комисия, определена със заповед на директора на СЗОК, като в този случай следва да се отчете разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от Инструкция № РД-16-31 от 23.06.2016 г. за условията и реда на осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2 – 8 от Закона за здравното осигуряване. При изпълнение на задължението си по чл. 168 от АПК, съдът не е проверил изцяло материалната законосъобразност на оспорения акт, макар да е указал разпределението на доказателствена тежест с определението за насрочване на делото за разглеждане от 22.03.2017 г., както следва – в тежест на жалбоподателя е да докаже фактите и основанията, които твърди в жалбата с всички допустими доказателствени средства, а по отношение на ответника - че негова е тежестта на доказване относно установяване законовите основания за издаване на оспорения административен акт и спазването на процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му, което може да стане с всички относими и допустими доказателствени средства. В обжалвания пред касационната инстанция съдебен акт на Административен съд С.-град е посочено, че не са представени доказателства от ответника за размера на задължението и конкретизация по дати. Напротив, от всички приети доказателства по делото се установява превишение в размер на 764, 45 лева за МДД /бл. МЗ- НЗОК №"/ за трето тримесечие, В този смисъл следва да се отчетат и представените извлечения от електронните отчети на изпълнителя на МДД, неоспорени от дружеството- жалбоподател, писмо на НЗОК до директорите на РЗОК относно "възможностите за прилагане на чл. 15 от Правилата за реда за определяне на броя на назначаваните СМД и стойността на назначаваните МДД към договорите с изпълнители на ПИМП и СИМП за третото тримесечие на 2015 г. и приложените направления за МДД. На практика, констатациите, които са направени при проверката, а именно- стойностите на превишенията и самите превишения, не са спорни по делото. Изпълнителят на специализирана извънболнична медицинска помощ е бил длъжен и е следвало да не назначава съответните дейности с бланки на НЗОК над определените с посочените протоколи брой на СМД и стойности на ММД и над разрешените надвишения, при отчитане на задължението за компенсиране. В този аспект превишаването на определените нормативи води до преразход на лимитирани средства, което е щета за НЗОК и тази щета следва да бъде поправена от лицата, които са я причинили. Излизането извън рамките на определените регулативни стандарти трябва да бъде за сметка на ИМП, защото надвишава обема на медицинските дейности, които НЗОК е приела да финансира. В тази насока следва да се посочи, че евентуално установени в края на съответната бюджетна година излишъци на средства в бюджета на НЗОК е ирелевантно обстоятелство и не води до незаконосъобразност на процесния административен акт. С оглед гореизложеното, настоящият състав счита, че отменяйки писмената покана, първоинстанционният съд е постановил своя акт в нарушение на материалния закон, достигайки до необоснован правен извод, че същата е издадена при нарушение на административнопроизводствените правила. По изложените съображения обжалваното съдебно решение, като неправилно, следва да бъде отменено, а жалбата – отхвърлена. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение