Решение № 504 от 15.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 525/2009 г.

Решение № 504 от 15.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 525/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева Касационното производство е образувано по искане за възобновяване на наказателно производство по в н о х д № 422/2008 г. по описа на Плевенския окръжен съд, от осъдения И. К. В. В искането са посочени като основания за неговата допустимост, редица съществени процесуални нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Те могат да се групират като такива допуснати пред първата инстанция и други, пред въззивната. По първата група нарушения, твърденията са за това, че съдът не е предупредил свидетелите за отговорността им по чл. 290 НК; допуснал е до разпит лица с неустановена самоличност; изслушвал становища на лица, който не са конституирани като страни в процеса; обсъждал в мотивите доказателства, които не са приети по предвидения в НПК ред; не е подписан протокол от съдебно заседание от съдебния секретар /съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните, по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК/, както и липса на задължителни реквизити в повечето протоколи от с.з. пред първата инстанция; допуснал нарушения на реда на изказване от страните, което рефлектирало върху правата на подсъдимия по чл. 55 НПК; ограничено било право на подсъдимия и неговия защитник да поискат допускане на нови доказателства, както и да вземат отношение по приключване на съдебното следствие; По втората група доводи, твърденията са за необсъдени възражения на защитата във въззивното решение - нарушение на чл. 339, ал. 2 НПК; обобщени процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата довели до липса на мотиви към решението; наличие на вътрешно противоречие в атакуваното решение при обсъждане на довода за липса на подпис в съдебен протокол; Направено е искане за отмяна на въззивното решение по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав с указания за отстраняването на допуснатите нарушения. Пред касационната инстанция, осъденият редовно призован не се явява. Представлява го упълномощеният за настоящото производство адвокат С, от САС, която в пледоарията си възпроизвежда и поддържа изложените доводи в искането за възобновяване. Прокурорът дава заключение за частична основателност на искането, по аргументите на защитата за допуснати нарушения по чл. 283 и 286 НПК, които намира за съществени, с последица - отмяна на атакуваното решение и присъда и връщане на делото за ново разглеждане на първостепенния съд. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Искането за възобновяване на наказателното производство е неоснователно. С присъда № 166/3.09.2008 г., постановена по н о х д № 878/2007 г. от състав на Плевенския районен съд, осъденият В. е признат за виновен в това, че на 20.12.2006 г., в гр. П. по хулигански подбуди е причинил на повече от едно лице средни телесни повреди - на Б. М. на 17 години, изразяваща се в проникващо нараняване в черепната кухина, довело до разстройство на здравето временно опасно за живота и на Т. П. на 17 години, изразяваща се в контузия на главата и мозъчно сътресение, с пълна загуба на съзнание, довела до разстройство на здравето временно опасно за живота - прест. по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 12, пр. 2 НК. Наложено му е наказание една година лишаване от свобода, условно, с три години изпитателен срок. Признат е за виновен и в това, че по същото време и място по хулигански подбуди е причинил на повече от едно лице леки телесни повреди - на Д. Л., на 17 години и на Т. П., на 17 години, поради което за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 12, пр. 3, във вр. с чл. 130, ал. 1 НК, му е наложено наказание една година лишаване от свобода, условно с тригодишен изпитателен срок. На основание чл. 23, ал. 1 НК е определено едно общо наказание - една година лишаване от свобода, условно с тригодишен изпитателен срок. Уважени са приетите за съвместно разглеждане граждански искове, както следва: В. е осъден да заплати обезщетение на Б. М., в размер на 10 000 лева, за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането и на Т. П., в размер на 7 000 лева, за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането. Осъден е да заплати съответните държавни такси, както и разноските по делото. С решение № 40/5.02.2009 г., на Плевенския окръжен съд, по в н о х д № 422/2008 г., тази присъда е потвърдена изцяло. Въззивният съд е бил сезиран с жалба от подсъдимия, в която единственото възражение свързано с допуснати от първостепенния съд процесуални нарушения, /във връзка с процесуалната годност на неподписания от секретаря протокол/ е получило законосъобразен отговор в решението, по реда на чл. 339, ал. 2 НПК. В проверявания съдебен акт са посочени редица решения на ВС и ВКС в подкрепа на тезата, че неподписаният съдебен протокол от секретаря не винаги е съществено процесуално нарушение, какъвто е и настоящият случай, по съображенията изложени във второинстанционното решение. Пред настоящата инстанция се поставят освен този процесуален проблем и редица други нарушения на процесуалните правила, допуснати от първостепенния и въззивен съд. Неоснователно е възражението, че свидетелите разпитани пред първата инстанция не са били предупредени за отговорността за лъжесвидетелстване. Същественото е това, че те са предупредени за отговорността по чл. 290 НК, при разпита им на досъдебното производство, така както изисква чл. 139, ал. 2 НПК, за което са положили подписа си. В съдебното заседание всички явили 17 на брои свидетели са били предупредени за тази отговорност непосредствено след снемане на тяхната самоличност, но не поотделно /л. 85/. За последното няма изрично изискване и в практиката е допустимо едновременно предупреждение на всички свидетели в залата преди техния разпит, с оглед процесуална икономия. Още повече, от доводите на подсъдимия и защитата, както в съдебното заседание пред инстанционните съдилища, така и в жалбите срещу техните актове и искането за възобновяване на наказателното производство, не са развити доводи за невярно предаване на информация за фактите относно инкриминираните в обвинителния акт действия на подсъдимия или за затаяване на истината от страна на свидетелите. По повод възражението за допуснати нарушения на чл. 283 и 286 НПК, свързани с приключване на съдебното следствие, които защитата намира за съществени, с последица - отмяна на атакуваното решение и присъда и връщане на делото за ново разглеждане на първостепенния съд, настоящият състав намира следното: Същото би било основателно, в хипотезата, ако както първостепенният, така и въззивният съд са сложили в основата на осъждането на В. доказателства, които не са били приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 283 НПК. В случая, от една страна, в мотивите към присъдата, районният съдия е отразил, че приетата от него фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства от досъдебното производство, които съдът приема и кредитира изцяло /вж.л. 138- гърба/. При проверката се констатира, че едно от важните доказателства по обвинението за причинена телесна повреда - съдебно-медицинската експертиза, е изготвена от д-р П въз основа на писмени доказателства - първоначалната медицинска документация, приложена към досъдебното производство и изготвена непосредствено след инцидента и по-късно, по време на лечение на пострадалите, както и при тяхното изписване от болничните заведения. Вещото лице е изготвило допълнителна експертиза, представена в съдебно заседание, но не по основните въпроси свързани с медицинската характеристика на уврежданията, пряко свързани с квалификацията на телесните повреди, а с евентуалните и по-конкретни последици от уврежданията и времетраенето им. От друга страна, въззивният съд при отговора на доводите за неправилно приложение на материалния закон се е позовал на правилно установената фактическа обстановка от предходната инстанция /в. л. 5 от решението/. При проверката по съдържанието на съдебния протокол от последното съдебно заседание от 3.09.2008 г., когато е постановена и присъдата, се установи, че в началото на заседанието е прочетено допълнителното заключение на вещото лице д-р Т, който го е поддържал. В края на предходното заседание е прието и така приобщено към доказателствата основното заключение на вещото лице. Това заключение е било изготвено на досъдебната фаза на процеса и подсъдимият и неговият упълномощен защитник - адвокат Г от Пл. АК, тогава са се запознали с тези доказателства по реда на чл. 228 НПК - "Запознаване материалите". При това процесуално действие те са се запознали с всички доказателства, включително и посочените по-горе писмени доказателства обсъждани в СМЕ. При това положение непочитането им в съдебно заседание, в конкретния случаи, се явява формално нарушение, с което не са ограничени правата на подсъдимия и неговия защитник в процеса и по тази причина то не е съществено процесуално нарушение, по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК и не е касационно основание за отмяна на въззивното решение и на присъдата на първата инстанция. Поради посочените съображения и липсата на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, като предпоставка за процесуална допустимост на искането на осъдения за възобновяване на наказателното производство, последното се явява и неоснователно. Настоящият състав констатира, че не малка част от документите приложени към първоинстанционното производство са пришити обърнати, което първо, затруднява проверката по делото и второ, говори за крайно нехайно отношение на деловодителите към работата им. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение