Решение № 14787 от 9.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6653/2014 г.

Решение № 14787 от 9.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6653/2014 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалният кодекс /АПК/. Образувано е касационна жалба на ЕТ "Туджаров-Валентин Павлов" с адрес гр. София, срещу Решение № 31 от 6.01.2014 г. по адм. дело № 14509/2012 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 1307/13.11.2012 г. на Председателя на Комисия за защита на потребителите /КЗП/, за прилагане на принудителна административна мярка - "временно затваряне на туристически обект". Твърди се материална незаконосъобразност на съдебният акт. Иска се отмяната му. Ответната страна - Председателя на КЗП, не представя отговор на касационната жалба и не изразява становище по съществото на спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Процесната жалба е допустима, като подадена от активно легитимирана страна, в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С оглед твърденията на страните и по съществото на спора съдът съобрази: Съгласно чл. 64б, ал. 2 б. "б" от ЗТ (отм.) председателя на КЗП налага принудителна административна мярка временно затваряне на туристически обект по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2, 3, 4 и 10 от с. з. в случаите на предоставяне на туристически услуги в некатегоризиран туристически обект по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2, 3 и 10 или в обект, на който не е издадено временно удостоверение за открита процедура за категоризиране. Видно от фактите по делото е безспорно, че стопанисваният от касационния жалбоподател туристически обект - "заведение за хранене и развлечения "Брилянт" е предоставял туристически услуги, без да разполага с необходимата за това категоризация, което се подкрепя и от твърденията на страната в рамките на първоинстанционното производство. Безспорно е установено и че същият представлява заведение за хранене и развлечение, респ. попада в хипотезата на чл. 3, ал. 3, т. 3 от ЗТ (отм.). Заповедта за прилагане на ПАМ по чл. 64б ал. 2 б. "б" от ЗТ не представлява способ за ангажиране на административнонаказателна отговорност, а мярка на държавна принуда, посредством която в съответствие с правилата за гарантиране защитата на потребителите, съгласно установените за туристическата дейност стандарти, в несъответстващите обекти се ограничава предоставянето на туристическа дейност временно - до отстраняване на нарушението /арг. ал. 3 от цитираната разпоредба/. Т.е. твърденията на касатора принципно са относими към административно-наказващата дейност, и изискването за форма и съдържание на акта, установени в ЗАНН (имена на свидетели), нямат отношение към изискването за форма и съдържание на акта, с който е приложена принудителна административна мярка. Законосъобразността на същата, с оглед изискванията за форма и съдържание се преценява с оглед разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК, като видно от самата Заповед, са налице всички законово изискуеми реквизити. Законът не въвежда описването и пълно индивидуализиране на свидетелите, като задължителен реквизит на Заповедта за прилагане на ПАМ. Функцията и значението на свидетелите в конкретното производство има отношение към редовността на съставените констативни протоколи от извършваните проверки, с оглед установяване истинността на отразените в тях констатации. И оттам - на отразените в Заповедта обстоятелства, като фактическо основание за издаването й. Видно от данните по делото обаче установените от органа обстоятелства не представляват спор между страните. Касационният жалбоподател сам потвърждава по същество установените от контролния орган обстоятелства, като заявява недвусмислено в съдебно заседание в първоинстанционното производство от 5.12.2013 г., че категоризация му е отказана и към момента на проверката обекта е бил некатегоризиран. Поради това индивидуализацията на свидетелите не стои като въпрос обуславящ изхода от спора. Въпросите поставени от касатора - налице ли е наказателно постановление и влязло ли е то в сила, са предмет на установяване в друго производство, а именно - производството по реализиране на административно-наказателна отговорност, поради което съдът не следва да ги анализира допълнително. В този смисъл спорните въпроси по делото са изчерпани, като в съответствие с чл. 218, ал. 2 от АПК ВАС счита, че първоинстанционният съдебен акт е постановен, при спазване на съдопроизводствените правила, и съответствие с материалния закон, като изхода от спора е обоснован с оглед данните по делото и формулираните от съда правни изводи. Поради това и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК, Върховния административен съд, седмо отделение