Решение № 3819 от 12.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3785/2019 г.

Решение № 3819 от 12.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3785/2019 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на председателя на Патентното ведомство на Република България, гр. София, бул. "Г. М. Димитров" № 52 а и на "Сис Индустрийс" ООД, седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Джеймс Баучер" № 77, ет. 2 срещу Решение № 233 от 09.01.2019 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 1693/2018 г.

С обжалваното решение съдът е отменил Решение № 24 от 28.12.2018 г. на председателя на Патентното ведомство, с което отхвърлена жалбата на "Домейн Бойар Интернешънъл" ЕАД и е потвърдено решение от 30.09.2016 г. на състав по опозиция, с което е постановен отказ от регистрация на марка, вх. № 134539, DEJA VU?, комбинирана. С Решение № 560 от 30.01.2019 г. съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 233 като Решение № 24 от 28.12.2017 г. се чете Решение № 214 от 28.12.2017 г.

І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – председателят на Патентното ведомство, счита обжалваното решение за недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК.

Счита, че съдът се е произнесъл по акт, който не е бил предмет на съдебен контрол – Решение № 24 от 28.12.2018 г. не съществува, а предмет на жалбата е Решение № 214 от 28.12.2018 г. Наред с това съдът се е произнесъл и по решението на опозиционния състав от 30.09.2016 г., което не подлежи на съдебен контрол.

Неправилен счита извода на съда за незаконосъобразност на решението от 20.01.2016 г. за възстановяване на срока по чл. 38б от Закона за марките и географските означения (ЗМГО). Неправилни счита изводите за недоказаност на непредвидените обстоятелства, които обосновават решението за възстановяване на срока. Излага фактите и прави анализ на същите. Неправилен, според него, е и извода на съда за недопустимост на опозицията и на основание чл. 38б, ал. 2 ЗМГО, тъй като не отчита уваженото искане по чл. 48 ЗМГО.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да остави в сила Решение № 214 на председателя на Патентното ведомство. Касаторът се представлява от юрисконсулт М. Шамов.

1. Касационният жалбоподател – "Сис Индустрийс" ООД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Необоснован и несъответен на закона счита извода на съда за незаконосъобразност на решението от 20.01.2016 г. за възстановяване на срока. Излага фактите, относими за преценката за законосъобразност на този акт, и сочи, че в случая са били налице особени непредвидени обстоятелства и е спазен срока по чл. 39б ЗМГО (отм.);. Сочи, че заявителят не е обжалвал решението за възстановяване на срока, както и че в Закона за марките и географските означения не съществува изключение от правото на възстановяване на пропуснат срок поради евентуалната възможност за неутрализиране на неблагоприятните последици, вследствие на настъпилото особено непредвидено обстоятелство.

Излага доводи за правилността на решението на председателя на Патентното ведомство, с оглед наличието на идентичност на стоките, фонетично, звуково и смислово сходство във висока степен между марките.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да остави в сила Решение № 214 на председателя на Патентното ведомство. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от юрисконсулт Д. Накова.

1. Ответникът по касационните жалби – "Домейн Бойар Интернешънъл" ЕАД, счита същите за неоснователни.

По отношение на твърденията и доводите в касационната жалба на председателя на Патентното ведомство излага възражения относно твърденията за недопустимост на обжалваното съдебно решение като сочи, че очевидно е налице техническа грешка в номера на решението на председателя на Патентното ведомство. Счита за съответно на чл. 173, ал. 1 АПК решението и в частта, с която е отменено решението на състава по опозицията. За правилен намира извода на съда за неспазен срок за внасяне на дължимата такса като излага подробно възражения срещу доводите на касатора. Прави анализ на доказателствата във връзка с особеното непредвидено обстоятелство и счита, за правилни и обосновани, съответни на доказателствата, изводите на съда.

По отношение на доводите в касационната жалба на "Сис Индустрийс" ООД излага подробно възражения за необжалваемостта на решението на председателя на Патентното ведомство за възстановяване на срока. Позовава се на съдебна практика. За правилен счита извода на съда за отпадане на непредвиденото обстоятелство до изтичане на срока за подаване на опозицията и плащането на таксата за нея.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Ответникът се представлява от адв. М. Георгиева, Софийска адвокатска колегия.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

ІІ. По допустимостта на касационните жалби:

Върховният административен съд счита касационните жалби за допустими – подадени са от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледани по същество касационните жалби са частично основателни.

ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че:

1. "Сис Индустрийс" ООД е притежател на марка, регистров № 91041, Deja Vu, словна, дата на заявяване 11.04.2014 г., дата на регистрация - 20.04.2015 г., срок на действие – 11.04.2024 г., за стоките от клас ЗЗ "Алкохолни напитки, с изключение на бира; алкохолни суровини за приготвяне на напитки" от Международната класификация на стоките и услугите (МКСУ).

1. На 05.11.2014 г. "Домейн Бойар Интернешънъл" ЕАД подава заявка за регистрация на марка, вх. № 134539, Dйjа vu?, комбинирана, която изглежда така:

за стоките от клас ЗЗ "Алкохолни напитки, с изключение на бира" он МКСУ.

1. На 31.08.2015 г. заявката за марка, вх. № 134539, е публикувана в бр. 8 на Официалния бюлетин на Патентното ведомство.

1. На 04.12.2015 г. "Сис Индустрийс" ООД подава опозиция на основание чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО срещу заявка за марка, вх. № 134539, Dйjа vu?, комбинирана, от "Домейн Бойар Интернешънъл" ЕАД.

1. На 04.12.2015 г. "Сис Индустрийс" ООД заплаща държавна такса за подаване на опозиция.

1. На 04.12.2015 г. "Сис Индустрийс" ООД подава молба за възстановяване на срока за подаване на опозиция.

1. На 10.12.2015 г. "Домейн Бойар Интернешънъл" ЕАД е уведомен за подадената опозиция.

1. На 13.01.2016 г. "Сис Индустрийс" ООД подава молба до председателя на Патентното ведомство, с която представя доказателства към молбата за възстановяване на срока: приемо-предавателен протокол от 10.11.2015 г., констативен протокол от 25.11.2015 г. и снимков материал – 4 броя снимки.

1. На 20.01.2016 г. председателят на Патентното ведомство, с решение на основание чл. 48 ЗМГО, възстановява срока по чл. 38б ЗМГО за депозиране на опозиция срещу регистрацията на марка, вх. № 134539 от 05.11.2014 г., Dйjа vu?, комбинирана, със заявител "Домейн Бойар Интернешънъл" ЕАД.

1. На 04.02.2016 г. "Домейн Бойар Интернешънъл" ЕАД е уведомен за решението от 20.01.2016 г. на председателя на Патентното ведомство и за предоставяне на основание чл. 38г, ал. 2 ЗМГО на срок за постигане на споразумение.

1. На 11.05.2016 г. "Домейн Бойар Интернешънъл" ЕАД е уведомен за възможността да представи отговор на опозицията.

1. На 27.05.2016 г. "Домейн Бойар Интернешънъл" ЕАД подава отговор на опозицията.

1. На 07.06.2016 г. на "Сис Индустрийс" ООД е предоставен отговорът на "Домейн Бойар Интернешънъл" ЕАД.

1. На 04.07.2016 г. "Сис Индустрийс" ООД подава становище по отговора на "Домейн Бойар Интернешънъл" ЕАД.

1. На 30.09.2016 г. опозиционният състав, на основание чл. 38г, ал. 10 ЗМГО, взема решение за пълен отказ на регистрацията на марката Dйjа vu?, комбинирана, вх. № 134539, със заявител "Домейн Бойар Интернешънъл" ЕАД.

1. На 04.01.2017 г. "Домейн Бойар Интернешънъл" ЕАД подава жалба срещу решението от 30.09.2016 г. по опозиция, вх. № 134539 №, на "Сис Индустрийс" ООД.

1. На 20.01.2017 г., със Заповед № 26, председателят на Патентното ведомство назначава състав за разглеждане на жалбата срещу решението на отдела по опозиции.

1. На 20.02.2017 г. "Сис Индустрийс" ООД подава становище по жалбата на "Домейн Бойар Интернешънъл" ЕАД срещу решението от 30.09.2016 г. на състава по опозицията.

1. На неустановена по делото дата състава за разглеждане на жалбата срещу решението на отдела по опозиции приема становище за отхвърляне на жалбата.

1. На 28.12.2017 г., с Решение № 214, председателят на Патентното ведомство отхвърля жалбата на "Домейн Бойар Интернешънъл" ЕАД и потвърждава решението на състава по опозиции, с което е постановен пълен отказ на регистрация на марка, вх. № 134539, Dйjа vu?, комбинирана.

1. В хода на съдебното производство съдът:

а) приема заключение на съдебно-маркова експертиза, която дава заключение за идентичност на стоките и много висока степен на сходство на марките;

б) разпитва като свидетел лицето, което е подписало приемо-предавателния протокол от 10.11.2015 г. и който към тази дата е бил служител на "Сис Индустрийс" ООД.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, но при допуснато от органа съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Съдът приема, с оглед на заключението на съдебната експертиза, че опозицията е основателна по същество, тъй като стоките, предмет на двете марки, са идентични, а сходството между двете марки е във висока степен, поради което е налице вероятност от объркване на потребителите, което осъществява състава на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО. Но органът се е произнесъл по недопустима опозиция, тъй като не са били налице предпоставките за възстановяване на срока за подаване на опозицията.

Съдът приема, че представените от подалия опозицията доказателства за наличието на особени непредвидени обстоятелства не установяват по надлежния начин релевантния факт. Открито и проведено в хода на съдебното производство производство по оспорване на датата и съдържанието на представените в административното производство доказателства – приемо-предавателен протокол от 10.11.2015 г. и констативен протокол от 25.11.2015 г., оборва доказателствената сила на доказателствата, тъй като заинтересованата страна и органът не са доказали датата и съдържание на документите. Въз основа на това и при отчитане на факта, че твърдяното непредвидено обстоятелство е настъпило на 10.11.2015 г. съдът приема, че за подателя на опозицията е съществувала възможност да организира подаването на опозиция в срок до 30.11.2015 г. въз основа на публично-достъпната информация.

Поради горното съдът приема, че органът не е следвало да постановява решение за възстановява на срока. С възстановяването му органът е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Опозицията е била на основание чл. 38б, ал. 2 ЗМГО недопустима. Тъй като не е следвало да бъде възстановяван срока извън срока е заплатена и дължимата такса за опозицията, което е самостоятелно основание за нейната недопустимост с оглед на чл. 38в, ал. 2 ЗМГО. Поради изложеното съдът прави извод за незаконосъобразност на Решение № 214.

Съдът приема за незаконосъобразно и решението на отдела за опозиция, тъй като е постановено по недопустима опозиция. Председателят на Патентното ведомство е следвало на основание чл. 45, ал. 2 ЗМГО да отмени решението на опозиционния състав и да върне преписката за ново разглеждане, което да започне от фазата по чл. 38е ЗМГО, с оглед на липсата на подадена опозиция. Поради изложеното съдът прави извод за незаконосъобразност и на решението на опозиционния състав.

С оглед на горното съдът отменя Решение № 214 и решението на опозиционния състав от 30.09.2016 г. и изпраща преписката на председателя на Патентното ведомство със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Крайният извод на съда досежно незаконосъобразността на Решение № 214 е правилен, а решението му в частта досежно решението на опозиционния състав е недопустимо.

V. По съществото на спора:

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно, частично недопустимо и правилно в допустимата част.

Съдът счита за необходимо изрично да посочи, че приложимият в това съдебно производство Закон за марките и географските означения към датата на постановяване на настоящия съдебен акт е отменен, но към датата на постановяване на оспорения акт на органа, на първоинстанционното съдебно решение и на приключване на съдебното дирене в настоящото производство е бил действащ, поради което всички разпоредби са именно от отменения закон.

1. По допустимостта на съдебното решение:

Касаторът – председателят на Патентното ведомство, счита решението за недопустимо. Доводите, които излага в подкрепа на този твърдян порок са за липсата на решение с посочения в съдебното решение номер и за произнасяне извън предмета на спора.

Видно от обжалваното решение с него действително първоинстанционният съд е отменил Решение № 24 на председателя на Патентното ведомство, като предмет на оспорване е негово Решение № 214. Но с Решение № 560 от 30.01.2019 г., постановено по същото дело, съдът е допуснал, по своя инициатива, поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 233 като "навсякъде, включително в диспозитива му, вместо Решение № 24/28.12.2017 г. да се чете "Решение № 214/28.12.2017 г. ". Съгласно чл. 175, ал. 2 АПК решението за поправка, след влизането си в сила, се отбелязва върху поправеното решение и става неразделна част от него. Решение № 560 е съобщено редовно на страните по делото, в т. ч. и на председателя на Патентното ведомство, не е обжалвано и е влязло в сила, поради което е неразделна част от обжалваното решение № 233.

Следователно, доводът на касатора за произнасяне от първоинстанционния съд по несъществуващо негово решение е неоснователен поради несъответствие с фактите по делото.

Касаторът счита за недопустимо и решението в частта, с която съдът е отменил решението на опозиционния състав от 30.09.2017 г., тъй като този акт не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Този довод на касатора е основателен.

Производството по опозиция е сложен фактически състав, съвкупност от отделни, самостоятелно провеждани от различни органи производства. То започва по искане на субектите по чл. 38б, ал. 1 ЗМГО, по което се произнася опозиционният състав, продължава чрез жалба на субекта по чл. 38б, ал. 1 ЗМГО или на заявителя, по смисъла на чл. 32, ал. 1 ЗМГО, която се разглежда от състав по споровете, който дава становище по жалбата, и приключва с акта на председателя на Патентното ведомство по чл. 45, ал. 1 ЗМГО. С оглед на това решението на опозиционния състав не е краен правен акт, който самостоятелно поражда права и задължения в хипотезата, когато срещу него е подадена жалба. Такъв акт е само решението на председателя на Патентното ведомство. Решението на опозиционния състав е акт, който поражда правни последици само в хипотезата, когато не е обжалвано от страните в производството по опозиция. Именно поради това законодателят в чл. 50, ал. 1 ЗМГО изрично е посочил, че решението на председателя на Патентното ведомство подлежи на обжалване пред съда, а не решението на опозиционния състав.

С оглед на така регламентираното производство по опозиция в хипотеза, когато съдът отмени решение на председателя на ведомството по чл. 45, ал. 1 или 2 ЗМГО, постановено в производство по опозиция, фактически възстановява производството пред него като му дава задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Поради това решението на опозиционния състав не е предмет на самостоятелен съдебен контрол, отделен от контрола на решението на председателя на Патентното ведомство. Това значи, че съдът не следва да постановява нарочен диспозитив, с който да отмени решението на опозиционния състав дори и тогава, когато установи незаконосъобразност на решението на председателя на Патентното ведомство по чл. 45, ал. 1 или 2 ЗМГО поради недопустимост на самата опозиция. Председателят на Патентното ведомство е този, който с оглед на влязлото в сила съдебно решение, ще следва да отмени решението на опозиционния състав и да прекрати производството по опозиция.

Поради изложеното първоинстанционният съд като се е произнесъл по законосъобразността на решението на опозиционния състав и го е отменил е постановил в тази част недопустимо съдебно решение. Съдът следва да го обезсили.

1. По правилността на съдебното решение:

Доводите и на двамата касатори относно порока неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон са свързани с преценката на съда за законосъобразността на акта за възстановяване на срока за подаване на опозиция и за плащане на таксата по чл. 38б, ал. 5 ЗМГО.

Безспорно по делото е, че първият релевантен за законосъобразността на оспореното решение на председателя на Патентното ведомство въпрос е за законосъобразността на решението му от 20.01.2016 г. за възстановяване на срока за подаване на опозиция, тъй като именно с оглед на законосъобразността на това решение съдът следва да прецени допустимостта на самата опозиция и с оглед на това и допустимостта на решението на опозиционния състав, което е предмет на оспореното Решение № 214. Както обосновано приема и първоинстанционният съд решението на председателя на Патентното ведомство по чл. 48 ЗМГО, в хипотезата, когато възстановява срока за подаване на опозиция, не подлежи на оспорване от заявителя на марката, обект на опозицията. Производството по възстановяване на срока е самостоятелно административно производство, което се осъществява между председателя на ведомството и подателя на искането за възстановяване на срока. Тогава, когато председателят на ведомството възстанови срока за подаване на опозиция актът му има характер на акт по чл. 21, ал. 5 АПК, тъй като е акт, който е част от самото производство по опозицията и който не поражда и не засяга самостоятелно права и законни интереси на заявителя на марката. В тази хипотеза заявителят на марката, обект на регистрация, ще може да защити правата си в производството по обжалване на решението на председателя на Патентното ведомство пред съда.

Именно поради този характер на решението по чл. 48 ЗМГО в хипотезата на възстановяване на срока съдът е длъжен да извърши контрол за законосъобразност и на тази част от производството, завършило с оспореното решение на председателя на ведомството по чл. 45, ал. 1 или 2 ЗМГО, а заявителят на марката, обект на опозицията, може да ангажира всякакви доказателства, за да обори фактическите и правни мотиви на органа, защото това за него е първият възможен момент, когато може да обори фактите, въз основа на които е постановено възстановяването на срока.

Видно от доказателствата по делото решението на председателя на Патентното ведомство от 20.01.2016 г. за възстановяване на срока е постановено на основание чл. 48 ЗМГО, което е вярното правно основание за издаване на акт с такова съдържание, и при приемането, че сочените от касатора – подател на опозицията, обстоятелства обосновават законовото изискване за наличие на особено непредвидено обстоятелство и за срок на подаване на молбата. Председателят на ведомството е приел, че твърдяното от подателя на опозицията събитие – наводнение в седалището му, има характер на особено непредвидено обстоятелството по смисъла на чл. 48 ЗМГО, доказва се от представените два документа и снимков материал и е подадено в срока по чл. 48 ЗМГО.

Двата документа са: 1.) приемо-предавателен протокол от 10.11.2015 г. между "Сис Индустрийс" АД и "Ай Ти контрол" ЕООД, в който е посочено предаването от "Сис Индустрийс" АД на "Ай Ти контрол" ЕООД на 19 броя офисна техника и който е подписан от "Сис Индустрийс" АД и "Ай Ти контрол" ЕООД и 2.) констативен протокол от 25.11.2015 г. подписан от "Сис Индустрийс" АД и "Ай Ти контрол" ЕООД, в който е посочено, че предадената техника – 19 броя, е "повредена и неработоспособна". Вероятна причина за повредата е намокряне, което е довело до частично окисляване на дънните платки на компютърните конфигурации и др. " Снимковият материал – 4 броя снимки, недатирани, е на компютърна техника, по която няма никаква идентификация.

Тези два документа, както обосновано приема и първоинстанционният съд, по своя характер са частни. Поради това и с оглед на чл. 180 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 АПК те, доколкото са подписани от лицата, сочени за техни издатели, доказват, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Съгласно чл. 181 ГПК във вр. с чл. 144 АПК документите имат достоверна дата само при наличие на някое от визираните в разпоредбата обстоятелства. По процесното първоинстанционно съдебно производство заявителят на марката е оспорил датата и съдържанието на представените от подалия опозицията документи като съдът е открил производство по оспорване.

Но процесните два документа са не само частни, те са и свидетелстващи. Частният свидетелстващ документ се ползва с материална доказателствена сила само когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти. Ако този документ удостоверява изгодни за издателя си факти той не се ползва с материална доказателствена сила. Такъв документ представлява само извънсъдебно писмено твърдение на заинтересованата страна, а то няма доказателствена сила. В случая, с двата документа подалият опозицията цели да докаже настъпването на особено непредвидено обстоятелство – наводнение в седалището си, т. е. цели да докаже благоприятен за себе си факт, което значи, че тези два документа нямат материална доказателствена сила, която да бъде обвързваща за съда и поради това да трябва да бъде оборена, а тяхното доказателствено значение се преценява в контекста на всички останали доказателства.

С оглед на горното допуснатото от първоинстанционния съд оспорване на верността на двата документа е без правен ефект, тъй като и с него, и без него съдът не е обвързан от материална доказателствена сила на частните свидетелстващи документи, а ги цени в контекста на всички събрани и относими доказателста.

Що се отнася до оспорването на датата на двата частни документа, то формалната доказателствена сила на частния документ не обхваща датата и мястото на неговото съставяне, поради което съдът, при направеното искане от заявителя на марката, правилно е допуснал оспорването. Съгласно чл. 181 ГПК във вр. с чл. 144 АПК датата на частен документ се счита достоверна при наличието на някоя от лимитативно посочените хипотези. От доказателствата по делото е безспорно, че в случая не е налице нито една от първите четири регламентирани хипотези. Последната регламентирана хипотеза предвижда доказване на достоверна дата, когато настъпи друг факт, който установява по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа.

В случая, в резултат на направеното от заявителя на марката оспорване на датата на двата документа подалият опозицията, комуто е доказателствената тежест, тъй като не е заявил, че няма да се ползва от документа, иска и съдът допуска до разпит един свидетел – лицето, което е подписало от негово име протокола от 10.11.2015 г. Безспорно е, че самата датата на частен свидетелстващ документ не може да бъде доказвана със свидетелски показания, но настъпването на факт, който установява по безсъмнен начин предхождащото го съставяне, е допустимо. В показанията си разпитаният свидетел не сочи какъвто и да било факт, който да установява по безсъмнен начин предхождащото съставяне на документа от 10.11.2015 г. Показанията на свидетеля са относими към установяване на факта на предаване на процесната техника, като по отношение на самото особено непредвидимо обстоятелство – наводнението, те възпроизвеждат не негови собствени възприятия, а информация, която е получил от трето лице. По отношение на втория документ – този от 25.11.2015 г., свидетелят не сочи нищо освен факта, че при него лично не е връщана предадената техника като поправена.

Други доказателства във връзка с направеното оспорване на датата на съставяне на двата документа подалият опозицията не е представил.

С оглед на така събраните в първоинстанционното съдебно производство доказателства изводът на съда за недоказана по делото дата на съставяне на двата частни свидетелстващи документа е правилен. Вярно е, че в производството по възобновяване на срока дотолкова, доколкото Законът за марките и географските означения не поставя някакви специални ограничения, следва да се прилагат правилата за доказателствата, регламентирани в Административнопроцесуалния кодекс, а чл. 37, ал. 1 АПК не поставя някакви специални изисквания по отношение на доказателствата, въз основа на които органът основава решението си, освен изискването да са свързани с правата на заинтересованите лица и да са установени по реда на кодекса. Това значи, че решението си за възстановяване на срока органът може да вземе въз основа на факти и обстоятелства, които отговарят на изискванията на Административнопроцесуалния кодекс, в това число и на частни свидетелстващи документи, но това не значи, че съдът не следва да съобрази решението си с правилата на Гражданския процесуален кодекс досежно доказателствената сила на частните свидетелстващи документи и не следва да допуска регламентираните в Гражданския процесуален кодекс правни способи за оборване на формалната доказателствената сила на тези документи.

При направеното от заявителя на марката оспорване на датата на двата частни документа, въз основа на които органът е постановил акта си, и при недоказването от подалия опозицията на настъпването на факт, който установява по безспорен начин предхождащото го съставяне на документите, изводът на първоинстанционният съд за недоказаност на датата на съставяне на двата документа е правилен.

Във връзка с направеното оспорване на датата на втория документ – този от 25.11.2015 г., подалият опозицията не е представил никакво доказателство, въз основа на което да може да се направи извод за осъществен факт по смисъла на чл. 181, ал. 1, предложение последно ГПК.

Представеният снимков материал, тъй като нито е датиран, нито заснетата техника по някакъв начин е идентифицирана, както обосновано приема първоинстанционният съд, той не е годно доказателство за установяване на релевантния факт – настъпването на особеното непредвидено обстоятелства, и датата, на която е настъпило.

Недоказаните дати на настъпване на твърдяното особено непредвидено събитие, при направеното оспорване, фактически правят невъзможно установяването по надлежен ред на този релевантен за допустимостта на искането факт и правят също така ненужно обсъждането на доводите за осъществяването на самото особено непредвидено обстоятелство. А фактът, че решението за възстановяване на срока от 20.01.2016 г. е незаконосъобразно прави ненужна преценката на съда за правилността на Решение № 214 по същество.

Горното обосновава правилността на извода на първоинстанционния съд, че решението на органа за възстановяване на срока е незаконосъобразно – постановено е въз основа на доказателства, които не доказват датата на настъпване на особеното непредвидено обстоятелство. Това, както приема и съдът, с оглед на чл. 38в, ал. 2 ЗМГО, прави образуваното производство по опозиция недопустимо и на двете основания. Недопустимостта на производството прави издадения в резултат на провеждането му индивидуален административен акт незаконосъобразен, постановен при липса на предпоставки за неговото произнасяне. Последното значи, че такъв акт може да бъде само унищожаем, не и нищожен.

Съдът счита за нужно изрично да посочи, че е наясно с постигнатия различен правен резултат по настоящото дело и по административно дело № 1766/2018 г. на Административен съд, София град, по което е постановено Решение № 2897 от 30.04.2018 г., оставено в сила с Решение № 6588 от 07.05.2019 г. на Върховния административен съд по административно дело № 8055/2018 г., но това е в следствие на различните доказателства, събрани в първоинстанционното производство. По административно дело № 1766/2018 г. страните, в проведеното единствено съдебно заседание, са заявили, че нямат доказателствени искания и не са ангажирали никакви доказателства, извън представените от административния орган, за разлика от първоинстанционното дело, предмет на настоящата съдебна проверка, а с оглед на чл. 220 АПК Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. За касатора – "Сис Индустрийс" АД остава възможността за защита чрез други правни средства.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и 3 АПК Върховният административен съд