Решение № 4915 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1323/2013 г.
ВАСVI отделение09.04.2013 г.докладчик Георги Чолаков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 646 от 13.12.2012 г. постановено по адм. дело № 778/2012 г. по описа на Административен съд- Пазарджик. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 4915 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1323/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Никола Георгиев Марков от с. Капитан Димитриево, област Пазарджик против решение № 646 от 13.12.2012 г. постановено по адм. дело № 778/2012 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. С това решение, съдът е отхвърлил жалбата Никола Георгиев Марков от с. Капитан Димитриево, област Пазарджик против мотивирано решение № 22 от 13.07.2012 г. издадено от директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУ "СО") - гр. Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 5402083604 ПР-385 от 28.05.2011 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" (РУ"СО") - гр. Пазарджик не изразява становище по основателността на жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. Между страните няма спор по фактите и същите правилно са установени от първоинстанционният съд. Безспорно е по делото, че със заявление вх. № МП - 7952 от 25.03.2011 г. касатора Никола Георгиев Марков е поискал да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, като към него е приложил удостоверения УП-2 от съответните работодатели. С разпореждане № 5402083604 ПР-385 от 28.05.2011 г. длъжностното лице по пенсионно осигуряване е отказало отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като се е позовал на това, че лицето не отговаря на условията на чл. 68, ал. 1 - 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във връзка с § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО - няма 15 години осигурителен стаж от II категория. В законоустановения срок е подадена жалба вх. № МП-16172 от 1.07.2011 г. до директора на РУ "СО" - гр. Пазарджик. С мотивирано решение № 26 от 29.07.2011 г. и. д. директор на РУ "СО" - гр. Пазарджик, при условията на чл. 117, ал. 3 от КСО се произнесъл по жалбата, като е потвърдил обжалваното разпореждане. С решение № 606 от 23.11.2011 г. постановено по адм. дело № 667/2011 г. Административен съд - Пазарджик е обявил за нищожно оспореното мотивирано решение № 26 от 29.07.2011 г. на и. д. директор на РУ "СО"- гр. Пазарджик, като издадено от некомпетентен орган и е върнал преписката на директора на РУ "СО" гр. Пазарджик, за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона. Това решение при проведената касационно проверка е оставено в сила с решение № 7989 от 5.06.2012 г., постановено по адм. дело № 298/2012 г. по описа на ВАС - VI отделение. В резултат на постановеното съдебно решение административният орган се е произнесъл повторно по жалбата на касатора Никола Георгиев Марков, като е постановил решение № 22 от 13.07.2012 г., което е предмет на проверка в настоящото производство. Мотивираното решение е връчено лично на касатора Никола Георгиев Марков на 25.07.2012 г. по пощата с обратна разписка, като в законоустановения 14-дневен срок той не е упражнил правото си на жалба. Жалбата против оспорения административен акт е подадена с вх. № МП-23911 на 22.10.2012 г. с искане за обявяване на нищожността му. При правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, като е постановил правилно и обосновано решение. Оспореният пред него административен акт не страда от твърденият порок - нищожност. Върховният административен съд намира за неоснователно твърдението на касатора Никола Георгиев Марков за неправилност на решението на административния съд, като постановено в противоречие с разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК. Като основание за това се сочи влязлото в сила решение № 606 от 23.11.2011 г. постановено по адм. дело № 667/2011 г. Административен съд - Пазарджик. Решението по адм. дело № 667/2011 г. по описа на Административен съд - Пазарджик е постановено по повод жалбата на Никола Георгиев Марков, срещу решението на и. д. директор на РУ "СО" - гр. Пазарджик, издадено по повод обжалване на разпореждането на пенсионния орган за отказ да му се отпусне исканата пенсия. С цитираното решение административния съд е приел, че оспореното решение е нищожно, като издадено от некомпетентен орган. По тази причина е обявил нищожността на това решение и е върнал преписката на административния орган с указания за изрично произнасяне по направеното от касатора обжалване от компетентен орган. С влязлото в сила решение на административния съд действително е обявено за нищожно предходното решение на директора на РУ "СО" - гр. Пазарджик и преписката е била върната на административния орган за ново произнасяне. С това решение обаче съдът само е обявил за нищожно решението на и. д. директора на РУ "СО" - гр. Пазарджик, без да се произнесе по съществото на спора, в смисъл липсва произнасяне относно материалната законосъобразност на обявеното за нищожно решение. След обявяването за нищожно на това решение съдът е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, без да даде конкретни указания по съществото на спора. Дадените в решаващите мотиви задължителни указания, касаят единствено компетентността на решаващия преписката административен орган. При липсата на произнасяне от административния съд по съществото на спора, не са налице предпоставките на чл. 177, ал. 2 от АПК за обявяване нищожността на решение № 22 от 13.07.2012 г. издадено от директора на РУ "СО" - гр. Пазарджик, поради това, че същото противоречи на влязлото в сила решение постановено по адм. дело № 667/2011 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. С цитираната разпоредба законодателя предоставя във възможност на заинтересованата страна да поиска от съда да обяви за нищожни всички актове и действия на административния орган, когато те са извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда. В конкретния случай липсва противоречие на постановения в последствие административен акт с влязлото в сила съдебно решение. Административният орган е изпълнил указанията на съда дадени му в отменителното решението постановено по адм. дело № 667/2011 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, като е постановил своето ново решение по съществото на спора в компетентен по територия и степен състав. При горните обстоятелства, административния съд с решението предмет на касационна проверка инициирана по жалба на касатора Никола Георгиев Марков, като не е възприел довода на жалбоподателя за нищожност на мотивираното решение на директора на РУ "СО" - гр. Пазарджик по чл. 177, ал. 2 от АПК, поради противоречие на същия с влязлото в сила решение постановено по адм. дело № 667/2011 г. по описа на Административен съд - Пазарджик е постановил законосъобразен съдебен акт. Разноски по делото не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,