Решение № 9665 от 13.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2587/2014 г.

ВАСIII отделение13.09.2016 г.докладчик Искра Александрова

Диспозитив

ДОПЪЛВА решение № 626 от 20.01.2016 г., постановено по адм. д. № 2587/2014 г. от Върховния административен съд, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на "Глобъл Линкс " ЕООД за присъждане на законната лихва за периода от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата от 19 431.46 лв., представляваща обезщетение за използваната лихва за забава върху главница в размер на 71 398 лв., платена по отмененото НП за периода 17.12.2007 г. - 12.05.2011 г. ОСЪЖДА Митница Варна да заплати на "Глобъл Линкс" ЕООД, гр. София направените разноски по делото за всички инстанции в размер на 3898,39 лева (три хиляди осемстотин деветдесет и осем лева и тридесет и девет стотинки). Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 9665 от 13.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2587/2014 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по чл. 176 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по молба на "Глобъл линкс" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, подадена чрез адв. П. Рафаилов и адв. К. Русев, с която се иска допълване на влязлото в сила решение № 626 от 20.01.2016 г., постановено по настоящото дело, в частта му, по претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и с искане за допълване на същото решение в частта му за разноските по смисъла на чл. 248 от ГПК.

Ответната страна - Митница гр. Варна, чрез процесуален представител Л. Д., с писмено становище моли молбата да бъде оставена без уважение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на молбата.

Молбата за допълване на съдебното решение е подадено от надлежна страна в съдебното производство и в срока по чл. 176, ал. 1 от АПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

С решение № 3300 от 30.12.2013 г., постановено по адм. д. № 2309/2013 г. по описа на Административен съд - Варна, е отхвърлена изцяло исковата претенция на "Глобъл Линкс" ЕООД - гр. София / с предходно наименование "Контилинкс - Химически маркетинг и логистика"/ срещу Митница Варна за изплащане на обезщетение по реда на ЗОДОВ за причинените му от отменено след възобновяване по чл. 70, б. "в" от ЗАНН, НП № 89/26.03.2007 г. на началника на Митница Варна, имуществени вреди - пропуснати ползи в размер на 19 431.46 лв., представляваща обезщетение за използваната лихва за забава върху главница в размер на 71 398 лв., платена по отмененото НП за периода 17.12.2007 г. - 12.05.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Срещу горепосоченото решение е била подадена касационна жалба от "Глобъл линкс" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, подадена чрез адв. П. Рафаилов и адв. К. Русев. С решение № 626 от 20.01.2016 г., постановено по адм. д. № 2587/2014 г. по описа на ВАС, Върховният административен съд, тричленен състав на III отделение, е отменил решението на АС-Варна и е осъдил Митница Варна да заплати на "Глобъл Линкс" ЕООД- гр. София, ЕИК131177940 сумата от 19431,46 лева, съставляваща обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи в размер на законната лихва върху главница от 71 398 лв. за периода 17.12.2008 г. - 13.05.2011 г, резултат от отмененото по реда на чл. 70, б. "в" от ЗАНН, НП № 89/26.03.2007 г. на началника на Митница Варна.

В исковата молба на "Глобъл линкс" ЕООД е посочено, че се иска осъждане на Митница Варна да им заплати сумата 19 431,46 лева, представляваща сума, с която същият се е обогатил за периода на ползване на главницата, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозирането на исковата молба до окончателното й изплащане.

Също така, както в касационната жалба, така и с писмено становище по делото, "Глобъл линкс" ЕООД е поискал присъждането на разноски, които съгласно приложен списък на същите на стр. 25 от настоящото делото са в общ размер на 3397,26 лв, от които:

  • пред Районен съд Варна - заплатена държавна такса - 777,26 лв.; заплатен адвокатски хонорар - 2500 лв.; възнаграждение за вещо лице - 120 лв.
  • пред Окръжен съд Варна - заплатена държавна такса 388,63 лв.
  • пред Административен съд Варна - възнаграждение за вещо лице - 100 лв.
  • пред Върховен административен съд - заплатена държавна такса - 12,50 лв.

Молбата, в частта й, в която се иска допълване на решението с присъждане на законната лихва върху присъденото обезщетение за периода от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата е неоснователна. Присъденото обезщетение е за пропусната полза в размер на законната лихва върху главницата от 71 398 лева. Тоест, в конкретния случай, макар и като обезщетение, на ищцовото-дружество е присъдена законната лихва за исковия период върху сумата от 71398 лева. Лихви върху лихви не се присъжда по аргумент от чл. 10, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите. По тези съображения, решението, постановено по делото следва да се допълни, като се остави без уважение искането на ищеца за присъждане на законната лихва върху присъденото обезщетение от 19431,46 лева от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Основателна е молбата в останалата й част, а именно относно искането за присъждане на направените по делото разноски, които коректно са посочени, както от гледна точка на основание за плащането им, така и по отношение на размера им, в списък на разноските, представен своевременно (лист 25 от делото). Искането за присъждане на разноски в полза на ищеца е направено своевременно, както пред първоинстанционния съд, така и пред касационната инстанция, налице са и писмени документи по делото, че такива са направени в претендирания размер. Особеното тук е, че част от разноските са направени по делото, образувано първоначално пред гражданския съд, а впоследствие и пред окръжния съд по реда на въззивното обжалване. Предвид обстоятелството, че с решението на въззивния съд, решението на първоинстанционния граждански съд е обезсилено и делото е изпратено по компетентност на административния съд, настоящият съдебен състав счита, че направените разноски касаят едно и също съдебно производство, поради което няма пречка да бъдат присъдени с крайния съдебен акт по спора, който е в полза на ищеца.

Воден от горните съображения и на осн. чл. 176 АПК, чл. 248 ГПК вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд

Цитирани разпоредби

2