Решение № 7867 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14225/2016 г.

Решение № 7867 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14225/2016 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на К. А. М. против решение № 345 от 26.10.2016 г. по адм. дело № 412/2016 г. на Административен съд - В. Т.. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началникът на Районно управление гр. С. към ОД на МВР - В. Т., чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - В. Т. е отхвърлил жалбата на К. А. М. против заповед УРИ: 352з - 198 от 02.06.2016 г. на началника на Районно управление гр. С., с която на К. А. М. е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 12 от Закона за Министерството на вътрешните работи - нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. Съдът е установил коректно фактическите обстоятелства по делото и въз основа на тях е достигнал до издържани правни изводи. При извършена проверка, по повод подаден сигнал от лицето Е. Б., е констатирано, че служителят - мл. експерт К. А. М. е управлявал автомобил, предоставен му за ползване от трето лице, без валидна застраховка "гражданска отговорност" и преминат годишен технически преглед. Установено е също, че това обстоятелство е станало повод за негативни коментари и сигнали до дирекция "Инспекторат" на МВР. За допуснатите нарушения са съставени актове за административни нарушения и издадено наказателно постановление на служителя в качеството му на ползвател на лек автомобил "Т. Р.". С НП № 16-0352-000164/28.03.2016 г., издадено от началника на РУ - Свищов му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 400 лв. за нарушение по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането за това, че като лице, което не е собственик, управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Същото е обжалвано пред Районен съд гр. С., който с влязло в сила решение № 110/13.07.2016 г. по н. а. х. д. № 126/2016 г. го е потвърдил. Проверката е приключила със справка № 366р-8893/12.05.2016 г., изготвена от началник отдел ОП в ОД на МВР - В. Т.. Във връзка с обстоятелствата, отразени в справката, е съставен протокол УРИ: № 352 р - 8577/31.05.2016 г. за изслушване на служителя. В протокола е посочено, че изслушването се провежда на основание чл. 206, ал. 1 ЗМВР във връзка с извършено нарушение на правилата за етично поведение, регламентирани в т. 20 и т. 28, б. "а" от Етичния кодекс, обективирано в поведението на служителя, описано в цитираната справка. В същия протокол е отразено, че жалбоподателят се е запознал със справка № 366р-8893/12.05.2016 г. Приложено е и писмено обяснение на служителя от 31.05.2016 г. С обжалваната заповед УРИ: 352з - 198 от 02.96.2016 г. дисциплинарно наказващият орган е приел, че действията на служителя при ползването и управлението на лек автомобил, който не е регистриран съгласно изискванията на Закона за движение по пътищата и Наредба № I-45 за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и ремаркета, не е имал валидна застраховка "гражданска отговорност" и към 01.04.2016 г. не е преминал годишен технически преглед, съставляват нарушение правилата за етично поведение: 1) по т. 20, съгласно която държавният служител насърчава хората да спазват закона като дава личен пример с поведението си и 2) по т. 28, б. "а", според която служителят на МВР в качеството си на участник в пътното движение се подчинява на нормативните разпоредби за движение по пътищата и му наложил оспореното дисциплинарно наказание. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност от съда, изложените фактически обстоятелства са точно установени. Въз основа на обективен анализ на установените факти, съдът обосновано е приел, че оспорената заповед не страда от пороците по чл. 146, т. 1 - 5 АПК. Правилен е изводът на съда, че при издаване на обжалвания акт е спазена процедурата за налагане на дисциплинарно наказание "порицание". Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до ограничаване на правото на защита на дисциплинарно наказания служител и съставляващи основания за отмяната на оспорената заповед. Тези доводи са били релевирани и пред административния съд, който аргументирано ги е отхвърлил. Съдът правилно е посочил, че правата на служителя не са били ограничени. Същият се е запознал с изготвената справка, с която са установени обстоятелствата, въз основа на които е ангажирана дисциплинарната му отговорност. Тези факти правилно са квалифицирани като нарушение на етичните правила, визирани в оспорената заповед. По тях служителят е имал възможност да представи писмени обяснения и да бъде изслушан. Не е допуснато нарушение на процедурата, предвидена в Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. на МВР. Разпоредбата на чл. 16 от инструкцията, която предвижда назначаването на проверка по чл. 205, ал. 2 ЗМВР с писмена заповед, е в случаите, когато дисциплинарно наказващият орган прецени, че такава е необходима. В случая органът не е назначил проверка в дисциплинарната процедура, очевидно с оглед изясняването на обстоятелствата, релевантни към дисциплинарната отговорност на служителя с цитираната по-горе справка. Разпоредбата на чл. 207 ЗМВР съдържа правила за провеждане на дисциплинарно производство при извършено тежко дисциплинарно нарушение от служител на МВР, за което се налага дисциплинарно наказание уволнение, поради което нормата и относимите към нея текстове от инструкцията не намират приложение в обсъждания казус. Н. са твърденията в касационната жалба, че инструкцията е специален закон, който дерогира общите правила на Закона за Министерството на вътрешните работи. Инструкцията е подзаконов нормативен акт, издадена по силата на законовата делегация - чл. 215а ЗМВР, и с нея се урежда организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи. По определение от чл. 15 ЗНА, нейните разпоредби следва да са съобразени със законовите норми. Правилни и обосновани са изводите на съда, че заповедта не страда от порока материална незаконосъобразност. Поведението на служителя в обсъждания случай правилно е определено като несъответстващо на етичните правила, на които се е позовал дисциплинарно наказващият орган. Нарушението на етичните правила е въздигнато в дисциплинарно нарушение, поради което доводите на касатора за несъставомерност на деянието са неоснователни. Фактическите обстоятелства правилно са субсумирани в в хипотезата на чл. 200, ал. 1, т. 12 ЗМВР. Фактът, че с действията си служителят е нарушил повече от един текст от етичните правила не означава, че следва да му наложи дисциплинарно наказание за всяко правило, т. к. от обективна и субективна страна поведението на служителя покрива признаците на състава на едно дисциплинарно нарушение. Както обосновано е приел решаващият съд, определеното дисциплинарно наказание е съответно на тежестта на извършеното нарушение и противно на твърдяното от касатора - съобразено с цялостното поведение на служителя. Размерът на наложеното дисциплинарно наказание е за минималния срок, предвиден в закона. В. е изводът на съда, че признаците на дисциплинарното деяние не позволяват квалифицирането му като маловажно. Оспорената заповед е съответна и на целта на закона. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, касационният жалбоподател следва да заплати на Областна дирекция на МВР - В. Т. сумата 100 лв. за юрисконсулстско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,