Решение № 4176 от 30.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12596/2009 г.

Решение № 4176 от 30.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12596/2009 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1128 от 7.08.2009 г., постановено по адм. д. № 1939/08 г. Пловдивският административен съд, IХ-ти състав, е отменил Решение за промяна на митническа стойност № 1855 от 22.07.2008 г., издадено от Началника на Митница - Пловдив, потвърдено с Решение № 1-4412-0703 от 28.08.2007 г. на директора на Регионална Митническа дирекция - гр. Пловдив и е осъдил Началника на Митница - Пловдив да заплати на "ЗИМ" - ЕООД - гр. Пловдив разноски по делото в размер на 304 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Павел Георгиев в качеството му на процесуален представител на началника на Митница-Пловдив и на Агенция-Митници-София. В същата се правят оплаквания, че решението на Пловдивския административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Пловдивския административен съд и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да потвърди Решение за промяна на митническа стойност № 1855 от 22.07.2008 г., издадено от Началника на Митница-Пловдив, потвърдено с Решение № 1-4412-0703 от 28.08.2007 г. на директора на Регионална Митническа дирекция - гр. Пловдив. Ответното по касационната жалба дружество "ЗИМ" ЕООД - гр. Пловдив чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Пловдивския административен съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Заинтересуваната страна - директор на ТД на НАП - гр. Пловдив не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Пловдивският административен съд е отменил Решение за промяна на митническа стойност № 1855 от 22.07.2008 г., издадено от Началника на Митница - Пловдив, потвърдено с Решение № 1-4412-0703 от 28.08.2007 г. на директора на Регионална Митническа дирекция-гр. Пловдив. Съдът е описал подробно цялата фактическата обстановка по издаването на обжалвания митнически акт, както и основанията на митническия орган за определяне на задължения по чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗМ. След това съдът е описал много подробно събраните в хода на съдебното производство доказателства, в това число заключението на вещото лице по допуснатата икономическа експертиза. След изясняване на фактическата обстановка съдът е пристъпил към изграждане на своите правни изводи. На първо място съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя /сега ответник по касация/ относно незаконосъобразност на решението поради това, че е основано на правилата на Регламент № 2913/92 г. на Съвета на Европа, който не е могъл да породи за него задължения, тъй като не е бил публикуван в "Официален вестник". В тази насока са изложени обстойни мотиви, като е направен краен извод, че към момента на започване на процедурата за последващ контрол въпросният регламент вече е бил публикуван на български, т. е. бил е в сила, поради което позоваването на него от страна на митническия орган е законосъобразно. Като допълнително основание е посочено, че решението е основано и на действащия Закон за митниците, който е действащ нормативен акт към момента на извършване на вноса. Съдът е приел за неоснователно и възражението на задълженото лице, че след като веднъж от страна на митническия орган е променена посочената митническа облагаема стойност по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗМ, митническият орган не е имал право да извършва нова промяна, тъй като законът - ЗМ и Регламент 2913/92 г. предоставят такава възможност за определяне на действителната облагаема стойност, като в тази насока също са изложени подробни мотиви. Административният съд е посочил, че по делото няма спор, че "ЗИМ" - ЕООД е осъществил внос на стоки от Китай, като спорният момент се свежда до това дали следва в митническата облагаема стойност да бъдат включени транспортните разходи от Китай до пристанище - Солун. Съдът е приел, че с оглед на доказателствата по делото неправилно митническият орган е приложил нормата на чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗМ, като при определяне на митническата стойност към реално платената за стоките цена е прибавил стойността на транспорта по фактура № 06-12-01-1/12.12.2006 г. с предмет "международен транспорт" на стойност 1 300 лв. Изложени са мотиви, че от представените доказателства по делото се установява, че между продавача и купувача е постигната договореност транспортните разходи във връзка с доставката на стоките до Солун да са за сметка на продавача, като купувачът не дължи тяхното заплащане. Добавено е и това, че въпросната фактура № 06-12-01-1/12.12.2006 г. не може да обоснове извод за реално осъществяване на твърдяната от ответника стопанска операция, тъй като чл. 7 от Закона за счетоводството поставя изискване за задължителен обем реквизити, които следва да притежава фактурата, като в случая липсва осчетоводяване на същата в счетоводството на дружеството, както и не са налице доказателства за осъществено плащане от страна на "ЗИМ" ЕООД към "БМД" ЕООД или пък други доказателства, които да доказват реалното осъществяване на стопанската операция. На база на анализ на заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза и другите събрани по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че не може да се установи от страна на "ЗИМ" ЕООД да е извършено плащане на транспорта на стоките от РКитай до Пристанище-Солун, поради което неправилно митническият орган е включил сумата на транспорта по фактура № 06-12-01-I/12.12.2006 г. в митническата облагаема стойност и е определил допълнителни митни задължения в размер на 272 лв. мито и 79 лв. ДДС и издаденият от него митнически акт следва да бъде отменен. Решението на Пловдивския административен съд е не правилно като постановено в нарушение на закона. Основното оплакване, което се посочва в касационната жалба, е за неправилно приложение на материалния закон. Навеждат се доводи, че доказателствата, върху които административният орган е изградил изводите си, са събрани по съответния процесуален ред и въз основа на тях са направени законосъобразни изводи. Посочва се, че неправилно съдът е приел, че представената от трето, неучастващо по делото лице - "БМД"-ЕООД оригинална фактура с приложен касов бон, не притежава задължителни реквизити по чл. 7 от ЗСч., без да бъде съобразено, че преценката на съдържащите се във фактурата реквизити трябва да се изхожда от обстоятелството има ли достатъчно данни за осъществена стопанска операция, което следва и от счетоводните принципи - предимство на съдържанието пред формата и вярно и честно представяне на документалната обоснованост. Направените оплаквания са основателни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от съда. В случая няма спор, че ответното по касация дружество "ЗИМ" ЕООД е извършило внос на детски играчки от Китай, като спорът се свежда относно това дали в митническата облагаема стойност следва да бъде включен и транспорта на стоката от Китай до пристанище-Солун. По изложените по-горе мотиви административният съд е приел, че не са налице доказателства, които да установяват "ЗИМ" ЕООД да е заплатил транспорта на стоката от Китай до пристанище-Солун, поради което неправилно митническият орган е включил стойността на същия в митническата облагаема стойност. Този негов извод е необоснован на фактите по делото и закона. В клетка 20 - "условие на доставка" на представената митническа декларация - ЕАД № 3000/4-73400/06.12.2006 г. е посочено DDU-Солун, което съгласно Международните правила за тълкуване на търговските термини Инкотермс - 2000 "D" означава, че продавачът се задължава да поеме всички рискове и разходи за доставката на стоките до местоназначението им. Това обстоятелство не е спорно между страните, но спорът се свежда до това дали тази клауза действително е била спазена и транспортните разходи действително са заплатени от продавача. При извършена последваща проверка при условията на чл. 84а и сл. от ЗМ, за която в мотивите на решението е прието, че са спазени изискванията на закона, е установено, че по всички фактури за транспорт е изписано "част от международен транспорт Солун - Пловдив", поради което от превозвача "Българско морско дружество" - ЕАД са изискани заверени справки-извлечения от счетоводните регистри по партидата на вносителя "ЗИМ" ЕООД за извършени превозни услуги за периода 01.01.2005 г. - 15.10.2007 г. При извършения анализ на представените документи е установено различия между действително направените разходи за международен транспорт, заплатени от "ЗИМ" ЕООД и декларираните такива пред Митница-Пловдив, като по конкретното ЕАД № 3000/4-73400/06.12.2006 г. е деклариран транспорт за 900 лв., а реално е заплатен 2 200 лв., или е налице разлика от 1 300 лв., която сума митническият орган е прибавил към митническата облагаема стойност съгласно чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗМ и върху нея е определил допълнителни митни задължения. По-голяма част от направените възражения на вносителя за незаконосъобразност на издаденото решение за промяна на митническата стойност са отхвърлени от административния съд, който е уважил само едно от тях - това, че липсва подпис на представител на дружеството върху издадената фактура № 06-12-01-I/12.12.2006 г., който подпис съставлява задължителен реквизит по силата на ЗСч. и поради липсата му фактурата не може да служи като годно доказателство за документираната в нея стойност на превоза. Този негов извод и необоснован и в противоречие с фактите по делото. Член 7, ал. 1 от Закона за счетоводството действително определя минималната информация, която следва да съдържа първичния счетоводен документ, какъвто безспорно е и фактурата за извършен международен транспорт. В тълкувателно решение № 5 от 14.07.2004 г. на ВАС по т. д. № 7/04 г. е дадено тълкуване на разпоредбата на чл. 8 от отменения Закон за счетоводството, че при преценката за съдържащите се във фактурата реквизити винаги трябва да се изхожда има ли достатъчно данни за осъществена стопанска операция. С оглед сходната правна регламентация така даденото тълкуване е актуално и по отношение на разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от сега действащия ЗСч. В същото време действаща към момента на вноса разпоредба на чл. 7, ал. 1 от закона не съдържа изискване фактурата да съдържа подпис на получателя на стоката или услугата. Отделно от това към оня момент вече е в сила и нормата на алинея трета на чл. 7 от ЗСч, според която се приема, че е налице документална обоснованост и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ал. 1 и 2, при условие, че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват. В конкретния като такъв документ може да бъде разглеждан придружаващия фактурата касов бон, в която е посочена заплатена сума за превоз от Китай до Солун в размер на 1 300 лв. Отделно от това съдът не е съобразил обстоятелството, че представената от вносителя към ЕАД-то фактура за заплатена сума за транспорт в размер на 900 лв. /л. 115 от делото/ е идентична с представената на л. 195 от третото лице фактура № 06-12-01-1/12.12.2006 г. по отношение на подписа на получател, но това не е попречило същата да бъде осчетоводена от вносителя. На база на гореизложеното следва да бъде прието, че административният орган е направил верен извод, че при декларирането на внесената стока вносителят не посочил действителният размер на извършената транспортна услуга, което съставлява основание по чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗМ за включване на действителната стойност на транспорта в митническата облагаема стойност. Като е приел друго и е отменил митническият акт като незаконосъобразен, административният съд е постановил едно неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено и при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на "ЗИМ"-ЕООД срещу Решение за промяна на митническа стойност № 1855 от 22.07.2008 г., издадено от Началника на Митница - Пловдив, потвърдено с Решение № 1-4412-0703 от 28.08.2007 г. на директора на Регионална Митническа дирекция-гр. Пловдив следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо а отделение,