Решение № 15818 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3721/2011 г.
ВАСI отделение01.12.2011 г.докладчик Светлозара Анчева
Диспозитив
Оставя в сила решение № 184/13.01.2011 г., постановено по адм. дело № 5135/2010 г. по описа на Административен съд, София-град. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 15818 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3721/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд "Земеделие" - гр. София чрез процесуалния представител юриск. Тихомир Ламбев срещу решение № 184/13.01.2011 г., постановено по адм. дело № 5135/2010 г. по описа на Административен съд, София-град, с което по жалба на Тошко Петров Тодоров от с. Долни Лом, Община Чупрене е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/13043/7.06.2010 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция за платена сума в размер на 365,56 лв. във връзка с единно плащане на площ за 2007 г. с УИН 05/260407/02152. Оплакванията в касационната жалба са свързани с твърдения за неправилно прилагане от съда на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че е неправилен извода на съда, че при издаването на административния акт не са спазени изискванията на чл. 26, 28, 35 и 36 АПК, за което са развити подробни съображения в жалбата. Неправилно според касатора съдът е приел, че издаването на обжалвания акт е обусловен от виновно поведение на лицето, а също и че актът не бил мотивиран. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу административния акт. Ответникът по касационната жалба Тошко Петров Тодоров от с. Долни Лом, Община Чупрене, редовно призован не се явил и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като съгласно чл. 73, т. 1 и 4 от Регламент 796/04 г., ако е извършено недължимо плащане, земеделският стопанин възстановява сумата освен, ако плащането е извършено по грешка на компетентните органи. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока на чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени оспорения от Тошко Тодоров индивидуален административен акт, издаден от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция, първоинстанционният административен съд е приел, че в процедурата по издаване на акта административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 26, 28, 35 и 36 АПК, като не е уведомил жалбоподателя Тодоров за започналото административно производство и не е събрал служебно необходимите доказателства. Прието е също така от съда, че изплащането на посочената по-горе сума е извършено въз основа на влязъл в сила административен акт, но няма данни да е проведена процедура по чл. 99 и сл. от АПК, като предвид чл. 73 от Регламент № 796/2004 г. това може да стане в предвидените в самия регламент срокове. Съдът е изложил мотиви, че по делото не е установено, а и не се твърди за наличие на поведение от страна на Тошко Тодоров, което да е въвело в заблуждение органите на Разплащателната агенция, а и не е установено от земеделския производител да е декларирал неверни данни относно вида и размера на площите. Според съда след като органите от Разплащателната агенция не са извършили проверка на декларираните от Тодоров площи, то и изплатената сума от 365,56 лв. не е неправомерно получена от Тодоров, поради което АУПДВ е издаден в нарушение на приложимия материален закон. Обжалваното решение на първоинстанционния съд е правилно постановено. Разпоредбата на чл. 37, ал. от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) предвижда интегрирана система за контрол, която включва проверка на заявленията за подпомагане и проверки на място. Тези проверки съгласно ал. 2 на цитираната правна норма се извършват от органите на Разплащателната агенция. В процесния АУПДВ е отразено, че плащанията за част от площи, попадащи във физически блокове с код 06 са извършени неправомерно, поради което дадените средства подлежат на възстановяване. Правилно първоинстанционният съд е приел, че от страна на заявителя за субсидии не е налице неправомерно поведение, което да е въвело в заблуждение органите на Разплащателната агенция. Затова са законосъобразни и изводите на съда, че изплащането на суми за площи, които подлежат на подпомагане, предвид резултата от извършените през 2008 г. одит на Европейската сметна палата и доклад на Генерална дирекция "Земеделие и развитие на селските райони" на Европейската комисия е в резултат на действия на органите на Разплащателната агенция, а не на заявителя. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 73, § 4 от Регламент 796/2004 г. на Съвета, според която задължението за възстановяване не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. В процесния случай именно поради действията на органите на Разплащателната агенция е изплатена сумата от 356,56 лв., но след като не се касае до действия, които да въведат в заблуждение компетентните органи от заявителя на искането за подпомагане, правилно административния съд е отменил оспорения пред него АУПДВ. Неизвършването на проверка по смисъла на чл. 26, ал. 7 ЗПЗП от фонда, в структурата на който е и Разплащателната агенция са действия, които не могат да се вменят във вина на заявителя за субсидиране, поради което отпуснатата му сума не подлежи на възстановяване. В касационната жалба макар да се сочи като отменително основание неправилно приложение от съда на материалния закон, не са развити конкретни доводи, но съдът с оглед служебното си задължение за проверка на съдебното решение за спазване на материалния закон изложи в мотивите си по-горе. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не се установи да са допуснати визираните от касатора нарушения, които да водят до отмяната му. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,