Решение № 2936 от 17.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9311/2014 г.

Решение № 2936 от 17.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9311/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на Космин Йонуц Лазар, гражданин на Румъния, чрез процесуалният му представител адв. Стефанов - САК, против решение № 3146 от 12.05.2014 г., постановено по адм. дело № 329/2014 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № Ч-284/18.12.2013 г. на зам. началник на отдел "Пътна полиция" при СДВР. Касаторът оспорва решението, като неправилно и необосновано. Счита, че издадената заповед е незаконосъобразна като поставена при съществено нарушение на процесуалните правила. Иска отмяна на административния акт. Ответникът - зам. началник на отдел "Пътна полиция" при СДВР не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. С атакуваното решение състав на Административен съд София град е отхвърлил жалбата на Космин Йонуц Лазар, гражданин на Румъния, против заповед № Ч-284/18.12.2013 г. на зам. началник на отдел "Пътна полиция" - СДВР, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на Космин Йонуц Лазар е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "Временно отнемане на свидетелството за управление до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца". За да постанови този резултат съдът е приел, за установено от доказателствения материал по делото, че при извършена проверка от контролен орган на отдел "Пътна полиция" при СДВР на жалбоподателя Космин Йонуц Лазар е бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 261299/18.12.2013 г., затова, че на 18.12.2013 г. около 03.40 ч. е управлявал МПС лек автомобил Фолксваген Голф с рег. № ВН 10 SOA, след употреба на алкохол. Водачът е изпробван с техническо средство "Алкотест - дрегер" +7410, което е отчело положителен резултат - наличие на 1.05 промила алкохол в кръвта. Актът е връчен на касатора и е подписан от него. Въз основа на съставения акт е издадена оспорената заповед № Ч-284/18.12.2013 г. на зам. началник на отдел "Пътна полиция" при СДВР, с която на жалбоподателя на осн. чл. 171, т. 1, б. "б", предл. 1-во ЗДвП е наложената ПАМ. Предвид така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че заповедта за налагане на ПАМ е законосъобразна, като мотивите на административния орган за налагането и очертават фактическото основание за издаването, а именно управление на МПС под въздействие на алкохол. Съдът е приел, че са налице възприетите от органа фактически и правни основания за издаване на административния акт, поради което същият е преценен като законосъобразен. С оглед изложеното административният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б", предл. 1-во ЗДвП е шофиране след употреба на алкохол, като нарушението следва да бъде констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица. Редовно съставените актове се ползват с обвързваща доказателствена сила до доказване на противното (Арг.: чл. 189, ал. 2 ЗДвП). В настоящия случай необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установена по надлежен ред - управление на МПС при наличие на алкохол в кръвта над разрешения размер на концентрация. При напълно изяснената фактическа обстановка по делото, решаващият съд е приложил правилно материалния закон и обосновано е приел заповедта за законосъобразен административен акт. Въз основа на изчерпателен анализ на събрания доказателствен материал и приложимата нормативна уредба е формиран верен извод за наличие на цитираната материалноправна предпоставка за прилагане на ограничителната мярка. ПАМ е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание (Арг.: чл. 12 и чл. 13 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 6 месеца". При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативноопределения срок ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й. При това положение оспорената заповед обосновано е преценена като удовлетворяваща изискванията, очертани от законовия й статут на отежняващ индивидуален административен акт - постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма (чл. 172, ал. 1 ЗДвП), след провеждане на регламентираното в специалния закон производство (чл. 189 ЗДвП), в съответствие с регулиращите материалноправни норми. Заповедта съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 АПК. Актът е мотивиран, т. к. в текста му фигурира позоваване на фактически констатации по официални документи, чието проявление е несъмнено установено и които съставляват възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за налагане на мярката. При това положение съдът обосновано е счел, че актът удовлетворява изискванията за форма по чл. 146, т. 2 АПК и правата на жалбоподателя да разбере характера на наложената ПАМ и да организира защитата си не са нарушени. Доводът на касатора, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в административното производство, тъй като не му е назначен адвокат е неоснователен. Не всяко нарушение на процедурата е съществено, а само онова, недопускането на което би могло да доведе до различно от взетото от административния орган решение. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 2 АПК лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг, посочен от тях език. В тези случаи се назначава преводач. Анализът на тази разпоредба води до извод, че преводач се назначава не на всеки чужд гражданин, а само в случаите, когато лицето не владее български език. Видно от обжалваната заповед, както и от АУАН същите са подписани от касатора. Нито в заповедта, нито в АУАН касаторът е заявил на своя или на друг език, че не разбира написаното, че не владее български или че желае да му се назначи преводач. Следователно не може да се приеме, че не владее български език или че не е разбрал същността на извършеното от него нарушение. От друга страна нито в жалбата пред АС, нито в касационната жалба се оспорват констатациите, отразени в АУАН или в обжалваната заповед. Т. е. касаторът не твърди, че не е извършил нарушението, заради осъществяването на което му е наложена процесната ПАМ. Твърдят се единствено допуснати нарушение на процедурата. В съдебното производство, както пред административния съд, така и пред касационната инстанция, същият е бил представляван от процесуален представител - адвокат, следователно е могъл да направи всички възражения, които е имал по отношение на обжалвания административен акт. Доколкото не са оспорени отразените в АУАН констатации настоящата инстанция приема, че в случая допуснатото от страна на административния орган нарушение не е съществено. Имената на касатора са изписани правилно и в АУАН и в обжалваната заповед. Допусната грешка в името на касатора в наказателното постановление не влияе върху законосъобразността на обжалваната заповед. С оглед изложеното, не са налице релевираните касационни основания. Първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, изводите му са обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,