Решение № 12162 от 12.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5479/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по подадена касационна жалба на В. Т. Ш., подадена чрез адв. Владимирова срещу решение 1598 от 12.03.2024 г. постановено по адм. дело 11674 по описа на Административен съд София-град (АССГ) за 2023 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на лицето срещу ревизионен акт (РА) Р-22221222006841-091-001/08.06.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, в изменената и потвърдена част с решение 1286 от 07.09.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП, с който ревизионен акт по чл. 19, ал. 2 от ДОПК е ангажирана отговорност в качеството му на управител на СЕЗОНИ 2015 ЕООД, за задължения на дружеството за данъци и осигурителни вноски в общ размер на 33 288.43 лв., както следва: лихва за вноски за здравно осигуряване за период м.03.2018 г. изменена с РА на 143.34 лв., както и потвърдените суми за вноски за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периоди от м.12.2016 г. до м. 02.2018 г.; ДДС за периоди от м. 04.2017 г. до м. 11.2017 г. и от м. 01.2018г. до м. 03.2018 г.; вноски за ДОО - за осигурители за периоди от м. 12.2016 г. до м. 03.2018 г.; вноски за здравно осигуряване - за осигурители за периоди от м. 12.2016 г. до м. 02.2018 г. и вноски за УПФ - за осигурители за периоди от м. 12.2016 г. до м. 02.2018 г., ведно с лихвите за забава, и вноски за здравно осигуряване - за осигурители за период м. 03.2018 г. и ревизираното лице е осъдено да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 313 лв. Според касаторът са налице всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на решението. В касационната жалба са изложени твърдения, че АССГ не е кредитирал безспорни писмени доказателства, факти и обстоятелства и не е изготвил обективен цялостен анализ на всички факти и елементи, от значение за ангажиране отговорността по чл. 19 от ДОПК. Съдът не е преценил правилно доказателствената тежест в процеса предвид начина на облагане на лицето и не е изградил правилен извод за наличие на недобросъвестност, знание и причинно-следствена връзка между действията на лицето и невъзможността да бъдат събрани задължения на дружеството. Единствения мотив за отхвърляне на жалбата е повторение на мотивите на решението на данъчния орган. Счита, че в случая не са доказани всички елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл. 19 от ДОПК. Не може да се направи безспорен извод за наличие на пряка и обоснована причинно-следствена връзка между действията на лицето, времето, в което ги е извършил и невъзможността за събиране на задълженията от страна на фиска. Данъчните органи не са изследвали в цялост всички факти и обстоятелства и не са направили подробен анализ на фактическата обстановка, а само на база предположения са установили, че въпросните тегления представляват скрито разпределение на дивидент без същото да бъде доказано. Твърди, че по делото не е доказано, че по отношение на В. Ш. по безспорен начин е изпълнен фактическия състав за вменяване на солидарна отговорност по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. Единственият безспорен факт според касатора е, че лицето е било на длъжност управител. Възразява срещу установената от съда каузална връзка между твърдените действия на управител и не плащането на задълженията, като твърди, че този извод противоречи на доказателствата по делото. Според касатора, първоинстанционният съд не е обсъдил в решението си ангажираната релевантна съдебна практика по аналогични случаи. В касационната жалба се позовава на конкретно посочена и приложена по делото практика на ВАС. В проведеното открито съдебно заседание твърди, че не е ясно кой от фактическите състави по чл. 19 от ДОПК е реализиран по отношение на касатора, дали този по ал.1 или по ал. 2 на разпоредбата. Според касаторът с обжалваното решение неоснователно и незаконосъобразно са начислени лихви върху установените задължения. Отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК е частен случай на отговорност за чужди задължения, поради което разпоредбата следва да се тълкува стриктно. В нея е предвидена отговорност за неплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, но не и на лихвите върху тях. Моли, решението да бъде отменено и вместо него да бъде отменен процесния ревизионен акт. Претендира разноски по делото за двете съдебни инстанции, съобразно представен списък. Ответникът директорът на Дирекция ОДОП гр. София, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 3 313 лв., съобразно представен списък. Върховна прокуратура на Република България, чрез участвалия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Правилно АССГ е преценил, че в процесния случай безспорно се установява съставомерност на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, засегната неблагоприятно от постановеното съдебно решение, в срока по чл.211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АССГ е бил ревизионен акт Р-22221222006841-091-001/08.06.2023г., издаден от Г. Мирчев - орган, възложил ревизията, и Г. Божев - ръководител на ревизията, в изменената и потвърдена част с решение 1286/07.09.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП, с който на ревизираното лице е ангажирана отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК в качеството му на управител на СЕЗОНИ 2015 ЕООД. Задълженията са на дружеството за данъци и осигурителни вноски в общ размер на 33 288.43 лв., от които : лихва за вноски за здравно осигуряване за период м.03.2018 г. изменена с РА на 143.34 лв., както и потвърдените суми за вноски за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периоди от м.12.2016 г. до м. 02.2018 г.; ДДС за периоди от м. 04.2017 г. до м. 11.2017 г. и от м. 01.2018 г. до м. 03.2018 г.; вноски за ДОО - за осигурители за периоди от м. 12.2016 г. до м. 03.2018 г.; вноски за здравно осигуряване - за осигурители за периоди от м. 12.2016 г. до м. 02.2018 г. и вноски за УПФ - за осигурители за периоди от м. 12.2016 г. до м. 02.2018 г., ведно с лихвите за забава, и вноски за здравно осигуряване - за осигурители за период м. 03.2018 г. По делото не е било спорно, че В. Т. Ш. е бил едноличен собственик на капитала и управител на СЕЗОНИ 2015 ЕООД за периода от 25.11.2015 г. до 13.02.2019 г. С нотариално заверен Договор за продажба на дружествени дялове от 07.02.2019 г. същият е продал собствените си 100 дружествени дяла, на обща стойност 500 лв., на И. С. Г.. С решение на Общото събрание от 07.02.2019 г. ревизираното лице е освободено като управител на дружеството и за такъв е избран И. С. Г.. Тези обстоятелства са вписани в ТР на 13.02.2019 г. СЕЗОНИ 2015 ЕООД е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), считано от 01.04.2016 г. и дерегистрирано при установени обстоятелства по чл. 176 от закона на 27.11.2019 г. Не е било спорно и обстоятелството, че дружеството е имало изискуеми публични задължения за осигурителни вноски и данък върху доходите на физически лица по трудови и приравнени на тях правоотношения по декларации обр. 1 и обр. 6 и ДДС по СД. Дейността на дружеството за процесните периоди е била свързана с търговия на дребно в неспециализирани магазини. Декларирало е данни за 13 наети лица на трудови договори, на длъжност управител и продавач- консултант. Публичните изпълнители при ТД на НАП гр. София са образували изпълнително производство по реда на ДОПК за събиране на вземанията на НАП от СЕЗОНИ 2015 ЕООД - изп. дело (ИД) 170270562/2017 г. Дългът на дружеството е категоризиран като несъбираем съгласно т. 4.2 от Указание 20-00-131/11.06.2014 г. на ЦУ на НАП. Дружеството не е притежавало активи, които да послужат за обезпечението му - недвижими имоти, моторни превозни средства, дялове и акции в търговски дружества, поради което изпълнителното производство е прекратено. При извършената проверка относно съответствието на ревизионния акт с материалния закон, АССГ е обсъдил двете алинеи на законовата норма, като е приел, че е осъществен съставът за ангажиране на отговорността както по ал. 1, така и по ал. 2 на чл. 19 от ДОПК. Съдът е приел за доказано, че за посочените данъчни периоди Ш. е бил управител на СЕЗОНИ 2015 ЕООД, както и че дружество има изискуеми публични задължения за данък върху доходите на физически лица по трудови и приравнени на тях правоотношения и осигурителни вноски по надлежно подадени декларации обр. 1 и обр. 6, и за ДДС - по СД по ЗДДС, който дълг е квалифициран от публичните изпълнители при ТД на НАП гр. София като несъбираем. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел, че задълженото лице, в качеството си управител на СЕЗОНИ 2015 ЕООД през 2017 г. е изтеглило парични средства от банковата сметка на дружеството и е извършило плащания чрез карта на същото в общ размер на 19 517.43 лв. и през 2018 г. в размер на 13 771 лв. Споделен е извода на органите по приходите, че посочените действия представляват скрито разпределение на печалбата след като не е доказано, че парите са върнати в касата на дружеството или че с тях е направено плащане към доставчиците, каквито са изложените твърдения от Ш.. АССГ е посочил, че от ревизираното лице като управител не е представен протокол, с който е предал на новия управител Григоров документите, както и последният е отрекъл да има документация на дружеството, поради което съдът е приел за недоказано твърдението, че сумите са върнати в каса или с тях е плащано на доставчици. Направен е извод, че няма как при изтеглени пари от касата на дружеството, които не са използвани за дейността на дружеството и които не са възстановени - имуществото на дружеството да не е намаляло, което от своя страна е и в причинно-следствена връзка с невъзможността дружеството да плати своите задължения по образуваното изпълнително производство. Съдът е изложил съображения, че към момента на теглене на посочените суми е било образувано изпълнително дело 170270562/2017 г. и управителят е знаел за същото, както и на наличните задължения на представляваното от него юридическо лице. Според АССГ необявяването на този факт във финансовите отчети на СЕЗОНИ 2015 ЕООД (Отчета за паричните потоци) представлява укриване на факти и обстоятелства за дейността на дружеството, които е следвало да се декларират пред органите по приходите, което е елемент на фактическия състав на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. В обжалваното решение са изложени мотиви, че отговорността за непогасените задължения по ал. 2 на чл. 19 от ДОПК е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото, поради което е обоснована корекцията направена с решението на директора на дирекция ОДОП гр. София до 33 288.43 лв., а не до първоначално определения размер от 60 872.18 лв. Направен е извод, че са налице кумулативните предпоставки от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 от ДОПК за ангажиране на отговорността на Ш. за периода, за който е бил управител на СЕЗОНИ 2015 ЕООД за посочените в ревизионния акт в потвърдената и изменена част задължения вкл. и за лихвите. По отношение на установените задължения за лихви, АССГ се е позовал на задължителното ТР 5/29.01.2021 г. по т. дело 7/2019 г. на ВАС, както и на Решение от 13.10.2022 г. по дело С-1/2021 г. на СЕС, съгласно което чл. 273 от Директива 2006/112 и принципът за пропорционалност трябва да се тълкуват в смисъл, че се допуска национална уредба във връзка със солидарната отговорност да обхване и лихвите. Решението е правилно. Настоящият състав намира, че с ревизионния акт, в потвърдената му и изменена част с решението на директора на дирекция ОДОП гр. София на ревизираното лице е ангажирана отговорност единствено по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Наличието на предпоставки само за ангажиране на отговорност по чл.19, ал.2 ДОПК се установява от доказателствата по делото. Не може да бъде споделено приетото от АССГ, че са налице и предпоставките за ангажиране на отговорност по чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Това обстоятелство не променя крайният извод, че правилно с атакуваното решение е отхвърлена жалбата на В. Ш. срещу ревизионния акт. Неоснователни са оплакванията на касатора, че съдът не е изложил собствени мотиви, във връзка със спора по делото, както и че решението е необосновано. АССГ е обсъдил всички събрани по делото доказателства и възраженията на страните, като е отделил спорното от безспорното и правилно е установил фактическата обстановка по спора. Тя не е различна от тази установена в хода на ревизионното производство и не следва да се вменява в задължение на първоинстанционния съд да направи различни фактически констатации при същите доказателства. Въз основа на тях съдът е обосновал своите изводи и е приел, че органите по приходите законосъобразно са ангажирали отговорността на В. Ш. за задължения на представляваното от него дружество " СЕЗОНИ 2015" ЕООД. Предмет на касационна проверка в настоящия случай е наличието или липсата на предпоставките по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. В случая не са спорни част от предпоставките на посочената хипотеза ревизираното лице е субект на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за публични задължения на СЕЗОНИ 2015 ЕООД, възникнали в периода, през който е била едноличен собственик на капитала и управител на задълженото лице. По делото е установен размерът на задълженията на дружеството, както и обстоятелството, че същите са възникнали във връзка с подадени от ревизираното лице декларации обр. 1, обфр. 6 и СД по ЗДДС. Нормата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК урежда състава на отговорността и прояви на неправомерно поведение на третото лице (орган управление или управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2) извършване на плащане или отчуждаване на имущество, водещи до невъзможност съответните задължения да бъдат събрани до размера на плащането, респ. отчуждаването. Правилно, АССГ е приел, че в случая са налице основанията за ангажиране отговорността на ревизираното лице по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Субект на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК е лице, намиращо се в определена правна връзка със задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК. Възможни субекти на отговорността са управител, член на орган на управление, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и т. 2. Основание за отговорността е недобросъвестното извършване на действия, водещи до намаляване на имуществото на задълженото лице, което е причина да останат непогасени задължения за данъци и/или за ЗОВ. Отговорността е за непогасените публични задължения и е до размера на извършените плащания, респ. до размера на намалението на имуществото (ал. 2 и ал. 4 на чл. 19 от ДОПК). В приложимата към разглеждания случай разпоредба на чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК действието на имуществено разпореждане е извършването на плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчуждаване на имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните. Относима към спора е хипотезата на плащане на пари от имуществото на главния длъжник, представляващо скрито разпределение на печалбата. Според легалната дефиниция по § 1, т. 5, б. а ДР на ЗКПО скрито разпределение на печалбата са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви а и б. В разглеждания случай не се спори, че от банковата сметка на дружеството са теглени парични средства от банковата сметка на дружеството и е извършило плащания чрез карта на същото в общ размер на 19 517.43 лв. през 2017 г. и през 2018 г. в размер на 13 771 лв., които не е доказано да са използвани за дейността на дружеството. Няма доказателства, че тези средства са разходвани за нуждите на дуржеството. Следователно е налице и предпоставката по чл. 19, ал. 2 от ДОПК ревизираното лице недобросъвестно с поведението си е намалило имуществото на задълженото лице, в резултат на изтеглени парични суми от банкова сметка на дружеството, без да се удостовери с каква цел са теглените суми. Доказателствената тежест, е изцяло за ревизираното лице, като лице за което с благоприятните правни последици от осъществяването на тези твърдения за настъпването на положителни факти от обективната действителност, както по правило на чл. 170 от АПК, така и на общото такова на чл. 154 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, с която очевидно оспорващия не се е справил. И в касационната жалба се твърди, че със сумите които са теглени от карти на дружеството са погасявани негови задължения, но липсват доказателства в подкрепа на тези твърдения. Решаващият състав на АССГ правилно е посочил, че липсват доказателства тези средства да са внасяни в касата на дружеството, да са използвани за плащане на възникнали задължения за юридическото лице и т.н. В случая първия и втория елемент на отговорността се установяват от доказателствата по делото. От страна на ревизиращите органи са конкретизирани действията, които обосновават отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, като мотивите на АССГ в тази насока се споделят напълно от настоящият състав и не следва да се повтарят. Въз основа на изложените факти и съвкупната преценка на доказателствата по делото, касационната инстанция счита за доказани недобросъвестността и причинно-следствената връзка в хипотезата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Както в хода на административното производство, така и пред съда ревизираното лице не ангажира каквито и да е доказателства, от които да е възможно проследяване на посочения паричен ресурс, така че да се приеме че същият е бил използван за дейността на дружеството. При това положение се обосновава извод, че средствата, изтеглени от сметката на дружеството по същество представляват скрито разпределение на печалба в полза на управителя. Налице е и четвъртата предпоставка по чл. 19, ал. 2 от ДОПК ревизираното лице недобросъвестно с поведението си е намалило имуществото на задълженото лице. По отношение на причинно-следствената връзка, следва да се съобрази, че същата представлява обусловеност на несъбираемостта на публичните задължения като пряка последица от действията, с които преднамерено е намалено имуществото на задълженото лице. Правилен е извода на административния съд, че в случая е налице скрито разпределение на печалба по смисъла на § 1, т. 5, б. а ЗКПО. Липсата на активи за погасяване на установените публични задължения е безспорно установена по делото от събраните доказателства във връзка с проведеното изпълнително производство за принудително събиране на публичните вземания. От страна на приходната администрация са предприети действия за принудително събиране на установените публични задължения, включително чрез налагане на запор върху банкови сметки. След извършено проучване е установено, че дружеството не разполага с имоти и активи, които могат да обезпечат задълженията му, липсват авоари по банкови сметки, поради което дълга на дружеството е категоризирано като несъбираем. Не е обосновано и оплакването за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от страна на съда. Съдът е разпределил правилно доказателствената тежест на страните, като им е дал конкретни указания в тази насока. Неоснователно е оплакването, че съдът не е обсъдил приложимата практика на ВАС. В тази насока АССГ е посочил, че цитираната от задълженото лице практика обхваща различни хипотези при които не са били налице елементите от фактическия състав на чл.19, ал. 2 от ДОПК. Тази практика е неприложима, тъй като в случая са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Съдът е посочил, че във връзка с хипотезата на плащане и реализиране на скрито разпределение на печалбата е представеното решение 9564 от 20.06.2019 г. по адм. дело 3077/2019 г., от което е видно, че трябва да се установи не само плащане от страна на управителя, но и че средствата не са свързани с основната дейност дейност на дружеството. Именно посоченото е установено в настоящия случай, че има теглене на суми от Ш., но не е доказано твърдението, което прави тази страна, че се е разплащал с доставчици - няма документална следа за това. Също няма ПКО, разписки и др. такива за връщане на изтеглените пари в касата. АССГ е посочил, че твърденията на ревизираното лице по отношение на изтеглените суми си противоречат, тъй като или е използвал парите да плаща на доставчиците, или ги е върнал. При всяко едно от тези две положения именно задълженото лице трябва да докаже тези факти. В случая е неприложима и представената пред касационната инстанция практика на ВАС (л. 19 л. 42 от делото), тъй като в настоящия случай са установени всички елементи от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Част от приложената практика касае предпоставките за ангажиране на отговорност по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, каквато не е ангажирана с потвърдената част от ревизионния акт на задълженото лице и е неотносима към настоящият спор. В съответствие с приетото от първоинстанционния съд и противно на наведеното оплакване, касационната инстанция преценява, че задължението за лихви е в обхвата на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Според чл. 16, ал. 3 от ДОПК отговорността на задълженото лице по чл. 14, т. 3 от ДОПК обхваща данъците и задължителните осигурителни вноски, лихвите и разноските по събирането им. Цитираната правна уредба в чл. 14 и чл. 16 от ДОПК определя нормите в чл. 16 от ДОПК като общи спрямо конкретните хипотези, предвидени в текста на чл. 18 и на чл. 19 от ДОПК за отговорност на третите лица по чл. 14, т. 3 от ДОПК. Отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК изрично е посочена като отговорност на трето лице и за нея е приложима разпоредбата на чл. 16, ал. 1 3 от ДОПК. В този смисъл е и Тълкувателно решение 5 от 29.03.2021 г. по т. дело 7/2019 г. по описа на Общото събрание на колегиите на ВАС, според което отговорността на третото задължено лице включва установеното задължение за лихви на главния длъжник. В този смисъл е и решението на СЕС по дело С-1/21 г. В обобщение, решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, същото се явява основателно и следва да се присъди в претендирания размер от 3 313 лв. От страна на касатора не е претендирана прекомерност на поисканото юрисконсултско възнаграждение и същото следва да се присъди в пълен размер. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,