Решение № 4627 от 29.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10430/2011 г.

Решение № 4627 от 29.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10430/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Общински съвет - Варна, подадена чрез процесуалния му представител адв. Стамов, срещу решение № 1573 от 27.06.2011 г. на Административен съд - Варна, постановено по административно дело № 771/2011 г., с което е отменено решение № 2850-3 по протокол № 29 от заседание на Общинския съвет (ОбС) - Варна, проведено на 15.12.2010 г., с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА и чл. 8, ал. 1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Варна (НОАМТЦУТОВ, Наредбата) е постановен отказ по заявление № ОС 10-94.А/14/08.11.2010 г., подадено от Албена Николова Николова, за освобождаване от заплащане на такса битови отпадъци за 2011 г. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, решението на ОбС - Варна, предмет на оспорване в производството пред Варненския административен съд, касае освобождаване от заплащане на такса битови отпадъци за бъдещ период, поради което при постановяването му не следва да се установяват материалноправните предпоставки за дължимостта на таксата. Това е предмет на доказване в производство по оспорване на вече издаден акт по реда на ЗМДТ, установяващ задължение за заплащане на такса битови отпадъци. Правилно е прието в решението на първоинстанционния съд, че в наредбата по чл. 9 не се съдържат конкретни предпоставки за освобождаване от заплащане на такса битови отпадъци (ТБИ) за бъдещ период и процедурата не е уредена. При това положение, то е предоставено изцяло и единствено на преценката на Общинския съвет, т. е. той не е длъжен да издаде решение за освобождаване. Подадената декларация от собственика, че имотите няма да се ползват, не е предвидена изрично като основание за освобождаването от плащането на таксата за бъдещ период. Следователно, Общинският съвет може да откаже освобождаването. В случай, че оспорващият не ползва услугата, за него остава открита възможността да оспори дължимостта на таксата при предявяване на претенция от страна на общината за плащането й. Именно в този случай биха били релевантни обсъдените от съда гласни доказателства и експертно заключение, установяващи факта на неползване на имота. Това, че наредбата по чл. 9 не съдържа конкретни правила за освобождаване от заплащането на ТБО, не е основание за незаконосъобразност на решението на Общинския съвет. Претендира се отмяна на решението на Административен съд - Варна. Ответниците по касация - Албена Николова Николова и Недялка Атанасова Ангелова, двете от гр. Варна, оспорват същата по съображения, изложени от процесуалния им представител адв. Ганчева в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Варна е било решение № 2850-3 по протокол № 29 от заседание на Общинския съвет - Варна, проведено на 15.12.2010 г., с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА и чл. 8, ал. 1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Варна е постановен отказ по заявление № ОС 10-94.А/08.11.2010 г., подадено от Албена Николова Николова, за освобождаване от заплащане на такса битови отпадъци за 2011 г. За да отмени решението на ОбС - Варна, съдът е изложил следното в мотивите на своето решение: Административното производство е образувано по заявление № ОС 10-94.А/08.11.2010 г. до ОбС - Варна, подадено от Албена Николова Николова, за освобождаване от заплащане на такса битови отпадъци за 2011 г. относно осем недвижими имота, за които безспорно от представените решения на Поземлена комисия - Варна, Протоколи за въвод и удостоверение за наследници е установено, че жалбоподателката в качеството й на законен наследник на Атанас Николов Атанасов е една от съсобствениците. Заявлението е било разгледано първоначално в заседанието на ПК "Финанси и бюджет" при ОбС - Варна, видно от протокол № 31 от 08.12.2010 г. като с 14 гласа "ЗА", 0 "ПРОТИВ" и 0 "ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ" комисията е взела решение за отказ по искането, поради липса на доказателства, че имотите не се ползват реално. От протокола не се установява заявлението да е било обсъждано. Напротив, председателят на комисията е предложил постъпилите молби на граждани и юридически лица за освобождаване от ТБО да бъдат гласувани анблок, респ. отхвърлени. Дневният ред на предстоящото двадесет и девето заседание на ОбС - Варна е изпратен за публикуване в два ежедневника, както и на интернет страницата на община Варна. Разглеждането на молбата е включено в т. 3 от дневния ред на заседанието на ОбС - Варна, проведено на 15.12.2010 г., проведено при участие на 37 от общ брой 51 общински съветници. Оспореното решение е било взето с мнозинство, като 32 общински съветници са гласували "ЗА". Съдът е приел, че жалбата е допустима, тъй като е налице акт на Общинския съвет, който съгласно чл. 45, ал. 3 от ЗМСМА може да се оспорва пред съответния административен съд. С него се засягат права и законни интереси на жалбоподателя и е налице правен интерес от оспорването му. Жалбата е подадена в срока по чл. 140, ал. 1 от АПК, тъй като в оспореното решение не е посочено пред кой орган и в какъв срок следва да се обжалва. Оспореният административен акт е незаконосъобразен, поради неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което налага отмяната му и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне в хипотезата на чл. 173, ал. 2 от АПК. Административният орган се е позовал на липсата на доказателства в подкрепа на твърдението, че имотите няма да се ползват през 2011 г. Доколкото заявлението е депозирано през 2010 г., очевидна е обективната невъзможност да се представят доказателства, установяващи отрицателен факт, при това за бъдещ период. В заявлението поради това се съдържа декларация, че имотите няма да се ползват и точно така същото е следвало да бъде възприето от ОбС и обсъдено от него, което не е сторено. Неразбирането на заявлението и същността на искането в него е резултат от неизпълнението на задължението на ОбС - Варна, вменено му с чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ да конкретизира процедурата за освобождаване от ТБО в наредбата по чл. 9. От друга страна, административният орган не е ангажирал доказателства в съдебното производство за това, че имотите на жалбоподателката попадат в границите на районите, в които община Варна чрез дружеството - концесионер събира и извозва битови отпадъци, конкретно заповед на кмета по чл. 63, ал. 2 за 2011 г. От СТЕ е видно, че от документацията на дружеството-концесионер не може да се установи реалното предоставяне на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване по отношение на имотите на жалбоподателката. Гласните доказателства сочат, че около тези имоти липсват контейнери. Отново чрез гласни доказателства, които са безпротиворечиви, се установява, че имотите на жалбоподателката са запустели празни места, обрасли с бурени, до които достъпът, ако изобщо е възможен, е изключително затруднен. Въз основа на така установените факти съдът приема, че не само жалбоподателката като една от съсобствениците, но никой не ползва тези имоти и не генерира битови отпадъци по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗМДТ. Дължимостта на таксата е в зависимост от ползването на услугите (чл. 62 от ЗМДТ) и на свой ред - в зависимост от генерирането на битови отпадъци. След като имотът не се ползва от собственика (ползвателя) и не генерира отпадъци, то услугата "сметосъбиране и сметоизвозване" не се ползва, тъй като няма предмет. В този смисъл разпоредбата на чл. 7 от НОАМТЦУТОВ предвижда, че лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, заплащат такса само за периода на ползване на услугата. При тези констатации се налага изводът, че жалбоподателката не дължи ТБО, поради което са били налице предпоставките за освобождаването й от заплащане на такава. С решението си обаче административният орган незаконосъобразно се е произнесъл в противоположния смисъл. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, шесто отделение намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че Общинският съвет е компетентният административен орган да се произнесе по искането на лицето за освобождаване от заплащане на такса битови отпадъци за 2011 г., поради това, че през тази година имотите няма да се ползват. В чл. 9 от ЗМДТ е предвидено, че общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, а в чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ е предвидено, че общинският съвет определя с наредбата по чл. 9 реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. Според чл. 8, ал. 6 от ЗМДТ общинският съвет може да освобождава определени категории лица изцяло или частично от заплащане на отделни видове такси, по ред, определен с наредбата по чл. 9. От съдържанието на разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ се налага извода, че на общинския съвет е предоставено единствено правомощието да определи реда, по който лицата, неползващи услугата, се освобождават от заплащане на съответната такса. Правото на лицата да бъдат освободени от заплащане на такса за съответната услуга, когато не ползват тази услуга през годината или през определена част от нея, е предвидено в самия закон, а на общинския съвет е делегирано само правомощието да определи реда, по който да бъде упражнено това право на освобождаване. На общинския съвет не е предоставено правомощието при приемане на наредбата по чл. 9 от ЗМДТ да прецени дали да освободи или не от заплащане на такса лицата, които не ползват услугата, тъй като такова право е предвидено в чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ. Като подзаконов нормотворец общинският съвет следва да се съобрази с предоставените му по делегация правомощия и да приема съответния подзаконов нормативен акт в съответствие с разпоредбите на нормативните актове от по-висок ранг, защото в противен случай нормативният акт подлежи на отмяна или следва да бъде оставен неприложен от правораздавателните органи, като бъде приложен нормативния акт от по-висока степен (чл. 15, ал. 1 и ал. 3 от Закона за нормативните актове). Изводът, че с чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ на общинския съвет е предоставено единствено правомощието да определи реда за освобождаване от заплащане на такса при неползване на услугата, а и не самата възможност за освобождаване, се налага и при сравнителното тълкуване на тази разпоредба с разпоредбата на чл. 8, ал. 6 от ЗМДТ. От съдържанието на последната недвусмислено се установява, че с нея на общинския съвет е предоставено правомощието да прецени дали да регламентира (да предвиди) с наредбата по чл. 9 от ЗМДТ правото на отделни категории лица за освобождаване от заплащане на отделни видове такси, както и да регламентира реда, по който да бъде упражнено това право. В текста на чл. 8, ал. 6 от ЗМДТ е използван израза "... общинският съвет може да освобождава... по ред, определен с наредбата по чл. 9", за разлика от текста на ал. 5, в който е предвидено ".. . общинският съвет определя с наредбата по чл. 9 реда, по който лицата... се освобождават". Като обобщение на изложеното се налага извода, че правомощието на общинския съвет по чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ е само да определи реда за освобождаване от заплащане на определена местна такса, когато услугата, за която се дължи тази такса, не се ползва. В този смисъл е и решение № 4258 от 23.03.2012 г. на ВАС, шесто отделение, постановено по административно дело № 11930/2011. С оглед на това, касационният съдебен състав не споделя изложеното в мотивите на оспореното в настоящото касационно производство решение, че Общинският съвет е административният орган, който е компетентен да разгледа и да се произнесе по искане за освобождаване от такса битови отпадъци, с което е сезиран. След като в Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Варна не е регламентирана процедурата за освобождаване от ТБО, в производството по установяване на задължение за такса битови отпадъци следва да се направи преценка дали действително имотът не е бил ползван, като в тази връзка са допустими всички доказателствени средства при прилагане на общите процесуални правила за доказването. От своя страна задълженото лице може да представя и да иска събирането на всички допустими доказателства и доказателствени средства за установяване на твърдяния от него правнорелевантен факт за неползване на имота при оспорване на акта, установяващ дължимост на таксата. С оглед приетото по-горе, че Общинският съвет няма компетентност да се произнася по заявени пред него искания за освобождаване от такса, поради неползването на имота, а само да определи реда, по който лицата, неползващи услугата, се освобождават от заплащане на съответната такса, преценката за това дали имотът действително не е ползван, относима към законосъобразността на отказа за освобождаване, постановен от този орган, не може да бъде извършена в производството по оспорването му по съдебен ред. Решението на първоинстанционния съд, с което актът е отменен поради допуснати нарушения на процесуални правила и на материалния закон следва да бъде отменено, по изложените по-горе съображения, и тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което бъде прогласена нищожността на решение № 2850-3 по протокол № 29 от заседание на Общинския съвет - Варна, проведено на 15.12.2010 г., с което е постановен отказ по заявление № ОС 10-94.А/14/08.11.2010 г., подадено от Албена Николова Николова, за освобождаване от заплащане на такса битови отпадъци за 2011 г. Следва изрично да се отбележи, че с това разрешение на правния спор не се нарушава принципа за невлошаване положението на обжалващия, тъй като с първоинстанционното решение оспореният административен акт е отменен, а съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция следи служебно за съответствието на обжалваното решение с материалния закон и на основание чл. 168, ал. 3 от АПК съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,