Решение № 8910 от 7.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3234/2017 г.

Решение № 8910 от 7.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3234/2017 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Н. Г. Т. срещу решение № 2137 от 19.12.2016 г. по адм. д. № 1754/2016 г. на Административен съд Б., с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № 16-0769-001116 от 1.08.2016 г. на началник на група към ОД на МВР - Б., сектор "Пътна полиция" Б., с която му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Счита, че неправилно съдът е приел, че след като жалбоподателят е отказал да бъде проверен с техническо средство, а последствие дал кръв за изследване, това е достатъчно основание за налагане на принудителната административна мярка. В закона са описани две алтернативно предвидени предпоставки и следва да е налице отказ и по двете хипотези. Счита за неправилни изводите на съда за липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и за липса на компетентност на издателя на акта. Неправилно съдът приел, че доколкото в заповедта за оправомощаване липсва изрично посочване в коя от хипотезите на чл. 171, т. 1 от ЗДвП оправомощените лица могат да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки, те са компетентни да налагат мярки по всички хипотези на чл. 171, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Ответната страна е представила писмен отговор. Излага доводи, че видно от съдебно-химическата /токсикологична/ експертиза, извършена във ВМА гр. С. е, че е доказана употребата на психоактивно вещество -тетрахидроканабинол, поради което материалите по административно-наказателната преписка са изпратени в Районна прокуратура гр. Б. и по случая е образувано досъдебно производство пор. № 3592/2016 г. Към настоящия момент в сектор ПП ОДМВР Б. не са постъпили данни въпроса за отговорността на Т. да е решен, поради което свидетелството му за управление на МПС е върнато на 1.02.2017 г., след като е изтекъл законоопределения шестмесечен срок. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че издалият оспорената заповед, в качеството си на началник на група "Административнонаказателна дейност, отчет на ПТП профилактика, подготовка и отчет на водачите" в сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР - гр. Б." е разполагал с правомощия за издаване на заповеди за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 1, т. 1, буква "б" от ЗДвП и заповедта е издадена от орган, който притежава съответната материална и териториална компетентност, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Съдът посочил, че принудителната административна мярка е наложена на жалбоподателя за това, че като водач на МПС, на 29.07.2016 г., около 21,30 ч., в гр. Б., по ул. "З. С.", като водач на МПС отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство Д. Д. тест 5000, № ARAM 0005 за установяване употреба на упойващи вещества. Това деяние на водача е квалифицирано от началника на група към ОД МВР Б., сектор "Пътна полиция" по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДвП е наложена предвидената в закона принудителна административна мярка. Приел, че без правно значение е фактът, че след като е отказал да бъде изпробван с техническо средство, жалбоподателят е дал кръвна проба за химичен анализ, тъй като разпоредбата на чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДвП предвижда, че мярката се налага на водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване, а в конкретния случай Т. е отказал да бъде проверен с техническо средство, което деяние изпълнява първата от алтернативно предвидените в разпоредбата хипотези. С прилагането на принудителната административна мярка, след отказа за изпробване с техническо средство, се осъществява нейната превантивна функция, временно ограничаване възможността на лицето да управлява МПС, до решаване на въпроса за отговорността, а в случая до изготвяне на експертизата с резултат от химическия анализ на кръвта. На водача бил издаден и връчен талон за медицинско изследване с № 0019723 . При връчването, Т. вписал, че отказва да даде кръв за изследване. Установено е, че последствие е дал кръвна проба. По делото е представена извършената във ВМА гр. С. съдебно-химическата /токсикологична/ експертиза изх. № 7763/19.09.2016 г., съгласно която съдебно- токсикологично е приета за доказана употребата на психоактивно вещество -тетрахидроканабинол. Решението е правилно като правен резултат. Не се оспорват установените фактически обстоятелства по делото. Съгласно чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДвП, в редакцията към момента на извършване на проверката, принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство се прилага на водач който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца; при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Установено е, че водачът на МПС е отказал отказ да бъде проверен с техническо средство, както и първоначално да даде кръв за медицинско изследване, което е основание за налагане на принудителната административна мярка. Видно от представения по делото талон за медицинско изследване на него водачът е написал, че отказва да даде кръв за медицинско изследване, с което и двете предпоставки за издаването на заповедта са осъществени. В заповедта е записано, водачът отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство и че не е изпълнил предписанието за медицинско изследване. След издаване на заповедта жалбоподателят е дал кръв, която е изпратена на същата дата за медицинско изследване. Петдесет дни по-късно е изготвена медицинска експертиза, която е показала положителен резултат за употреба на наркотично вещество. Проверката при която водачът е отказал да бъде изпробван с техническо средство, е извършена на 29.07.2016 г., когато е иззето свидетелството за правоуправление и заповедта за налагане на принудителната административна мярка № 16-0769-001116 е издадена на 1.08.2016 г. Извършената във ВМА гр. С. съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза е с изх. № 7763/19.09.2016 г., т. е. 50 дена след деня на проверката на водача и с експертизата е прието за доказана употребата на психоактивно вещество -тетрахидроканабинол. Правилно е прието от съда, че до извършване на експертизата и установяването на резултатите от нея отказът на водача да бъде проверен с техническо средство е основание за налагане на принудителната административна мярка, тъй като въпреки, че първоначално отказал, а последствие след издаване на заповедта дал кръвна проба, резултатите от кръвната проба не са били изготвени и потенциалната опасност за участниците в движението е била налице, както се е оказало след отчитане на кръвното изследване, че жалбоподателят е бил употребил наркотично вещество. При отказ на водача да бъде проверен с техническо средство и при липса на кръвно изследване към момента на издаване на оспорената пред съда заповед на 1.08.2016 г., правилно е прието от административния орган, че е налице основание на налагане на принудителната административна мярка изземване на свидетелството на правоуправление до решаване на въпроса за отговорността. Друг е въпросът, че към момента когато е изготвена съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза на 19.09.2016 г. е следвало да се издаде заповед по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДвП на основание на това, че е водачът е бил под въздействието на упойващо вещество. Но към към момента на издаването й заповедта за налагане на принудителната административна мярка на посоченото в нея основание, административният орган се е позовал на отказа да се извърши медицинско изследване и заповедта не е била незаконосъобразна. Правилно е прието от съда, че след като със заповед № з-4982/1.12.2014 г. на ВПД директор на ОД на МВР Б. са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР - гр. Б., които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП и съгласно точка 1.6. от тази заповед началниците на сектор/групи "Охранителна полиция" в РУ "Полиция" са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 4, т. 5, буква "а" и т. 6 от ЗДвП, то издателят на акта е оправомощен да издаде акта в хипотезата на чл. 171, ал. 1, т. 1, буква "б" от ЗДвП. Правилно е прието, че не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената пред съда заповед. Жалбоподателят не сочи конкретни нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на оспорения пред съда акт. Не са налице касационни основания за отмяна на оспореното съдебно решение. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение