Решение № 7050 от 24.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2570/2026 г.

ВАСШесто отделение24.06.2026 г.докладчик Десислава Стоева

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение № 1149/03.12.2025 г. по адм. д. № 338/2025 г. на Административен съд – Монтана и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ Експертно решение № 00075 от заседание № 031 на 22.08.2025 г. на Специализиран състав по вътрешни, белодробни и ССЗ на НЕЛК- гр.София, в частта, с която органите на медицинската експертиза не са се произнесли за причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация и извършената аутопсия на Ц. Ц. И.. ВРЪЩА преписката на Националната експертна лекарска комисия за ново произнасяне по жалбата на А. Ц. И., съобразно указанията на съда, съдържащи се в мотивите на съдебното решение. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА /п/ ЯВОР КОЛЕВ

Мотиви

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на А. Ц. И. от гр. Лом, [улица], подадена чрез адвокат Ю. Йончовска, против Решение № 1149/03.12.2025 г. по адм. д. № 338/2025 г. на Административен съд - Монтана, с което е отхвърлена жалбата на И. срещу Експертно решение /ЕР/ №00075 от заседание № 031 на 22.08.2025 г. на Специализиран състав по вътрешни, белодробни и ССЗ на НЕЛК- гр. София, с което е отменено ЕР № 00128 от 02.08.2024 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Св.Николай Чудотворец“ ЕООД и решението е издадено без НЕЛК да се произнесе по причинната връзка при внезапно нетравматично увреждане на здравето на Ц. Ц. И., с летален изход. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалваното решение - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Твърди се произнасяне по непредявен иск с друг предмет. Твърди се, че съдът не е обсъдил и взел предвид дадените изрични указания от друг състав на НЕЛК в ЕР № 0061/031/17.04.2024 г., при постановяване на новото експертно решение ТЕЛК да се произнесе доколко обстоятелствата на пострадването и условията на труд са в причинна връзка с настъпилото нетравматично увреждане, довело до смъртта на лицето. На следващо място се твърдят непълноти във фактическите установявания на първоинстанционния съд. Иска се отмяна на решението и се претендират разноски. Ответникът- Националната експертна лекарска комисия, чрез юрисконсулт С. Шишманова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответните страни – В. Ц. И., „Мирослава транспорт и логистика“ ЕООД, МБАЛ „Св. Николай Чудотворец – Лом“ ЕООД, Агенция за хора с увреждания, Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Монтана, Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Монтана, при редовно уведомяване, не излъчват представители и не ангажират становище по жалбата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура представя мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с право на оспорване по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Монтана е Експертно решение №00075 от заседание № 031 от 22.08.2025 г. на Специализиран състав по вътрешни, белодробни и ССЗ на НЕЛК- гр. София, в частта по отношение на произнасянето за причинната връзка между смъртта на Ц. Ц. И. и настъпилата с него трудова злополука. От фактическа страна по делото е установено следното: Ц. Ц. И. е починал на 24.11.2022 г. в Република Хърватска, за което обстоятелство е бил съставен Смъртен акт рег. № 1811/2022 г. Въз основа на декларация за трудова злополука от 25.01.2023 г. е образувано производство по реда на чл.7 и сл. от Наредбата за установяване, разследване и отчитане на трудовите злополуки. В хода на това производство е бил съставен Протокол № 5103-11-2/24.02.2023 г. за резултатите от извършеното разследване на злополука, станала на 24.11.2022 г. с Ц. Ц. И.. Със Заповед № 1015-11-37 от 15.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Монтана, производството по квалифициране на декларираната злополука, вх. № 5101-11-4 от 25.01.2023 г., станала с Ц. Ц. И., е спряно на основание чл.54, ал.1, т.5 от АПК, във връзка с образувано административно производство в ТЕЛК за определяне на причинна връзка при нетравматично увреждане. Със заповедта е разпоредено, че същото ще се възобнови след получаване на влязло в сила експертно решение на органите на медицинската експертиза на работоспособността. С Експертно решение №00247 от зас. № 095 от 24.10.2023 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Св.Николай Чудотворец“ ЕООД е отказано произнасяне по причинната връзка за смъртта на Ц. Ц. И.. С ново Експертно решение № 00011 от зас. № 003 от 11.01.2024 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Св.Николай Чудотворец“ ЕООД и предвид писмо на директора на ТП на НОИ – Монтана и протокол за резултатите от извършеното разследване на злополуката, в заключение, не е прието наличието на причинна връзка между увреждането и настъпилата смърт на лицето. С Експертно решение № 00061 от зас. № 031 от 17.04.2024 г. на Специализиран състав по вътрешни, белодробни и ССЗ на НЕЛК гр.София е отменено Експертно решение №00011 от 003 11.01.2024 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Св.Николай Чудотворец“ ЕООД и преписката е върната за ново освидетелстване. С Експертно решение № 00128 от 02.08.2024 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Св.Николай Чудотворец“ ЕООД не е прието наличието на причинна връзка между заболяването на Ц. Ц. И. и неговата смърт. Това ЕР е било обжалвано пред НЕЛК, която с решението, предмет на съдебен контрол пред административния съд, е отменила ЕР на ТЕЛК и е приела несъответствие с финалното заключение на д-р А. К. от Република Хърватска за удостоверяване на смъртта „след извършения преглед и установената причина за смъртта“. Приела е, че приложеният Смъртен акт № 1811/2022 г. не представлява по вид и характер протокол от извършена аутопсия/ съдебномедицинска експертиза на труп. С обжалваното решение съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при наличие на фактически и правни основания за постановяването му, в съответствие с материалния закон и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът отбелязва, че протоколът от аутопсията е специфичен документ, носител на конкретна информация, която е необходима на органите на медицинската експертиза и който не може да бъде заместен от издадения смъртен акт на Ц. Ц. И.. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Следва да се посочи, че е безспорен въпросът по делото относно наличието на трудово правоотношение на лицето Ц. Ц. И. с „Мирослава – транспорт и логистика“ ЕООД на длъжност „шофьор, товарен автомобил (международни превози)“, като по време на злополуката същият е бил в регламентирана почивка при извършване на транспортен курс България – Австрия. За безспорен следва да се приеме и начинът, по който лицето е починало, а именно – внезапна смърт. Съгласно разпоредбата на чл.66, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, при внезапно починало лице ТЕЛК и НЕЛК се произнасят само по причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация и протокола от аутопсията. Разпоредбата на чл.66, ал.2 от НМЕ гласи, че при липса на протокол от аутопсията ТЕЛК и НЕЛК не се произнасят по причинна връзка, но постановяват експертно решение. От цитираните разпоредби става ясно, че наличието на аутопсионен протокол е въведено от законодателя като предпоставка за произнасяне от страна на ТЕЛК и НЕЛК относно причинната връзка при нетравматично увреждане. Използваните от органа в оспорения административен акт мотиви обаче, не кореспондират с приетите по делото доказателства. Видно от МЕД на Ц. Ц. И., за лицето е представен Смъртен акт от Клиничен болничен център в гр. Осиек, Република Хърватска. Същият се състои от Част I, който съдържа необходимите реквизити, посочени в чл.60 ЗГР и Част II, която според представените копия от официални преводи е наименувана „Причина/и за смъртта“. В тази връзка в оспорения административен акт се сочи, че приложеният Смъртен акт, рег. № 1811/2022 г. и протокол от извършена аутопсия/съдебномедицинска експертиза на труп са документи, различни по вид и характер от информацията, съдържаща се в смъртния акт. На следващо място се сочи, че протоколът от аутопсия включва в отделни рубрики данни от външния оглед на трупа: глава, шия, гръден кош, корем и крайници; от вътрешен оглед и др., резултатите от които са необходими за медицинската експертиза. С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав следва да посочи, че към момента на издаване на оспореното решение, с Решение № 8709 от 27.06.2018 г. по адм. дело № 2751 от 2017 г. на ВАС, обн.в ДВ, бр. 93 от 9 ноември 2018 г., в сила от 09.11.2018 г., е отменено действието на Наредба № 12 от 4.11.2016 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Обща и клинична патология", издадена от министъра на здравеопазването – обн.в ДВ, бр. 99 от 13.12.2016 г. С Наредба № Н-3 от 30 януари 2026 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Съдебна медицина и деонтология" е дадено определение на съдебномедицинския аутопсионен протокол в т. 1.4.2.1., съгласно което "Съдебномедицински аутопсионен протокол" е съдебномедицински документ, отразяващ подробно находките, установени при извършване на аутопсията, и извършените допълнителни действия, завършващ с изводи относно възможната причина за настъпване на смъртта и др.“ Имайки предвид даденото определение и представения по делото Смъртен акт, част II, който дава отговор на въпросите за причините на смъртта, както и неоспоримият факт по делото, че на лицето е била извършена аутопсия от патолог, не следва да бъдат възприети наведените от органа твърдения за липса на протокол от извършена аутопсия. Данните от Част II са достатъчни по своя характер да дадат отговор относно целта на аутопсията, а именно да изяснят същността на патоморфологичните процеси, които са в основата на болестта, причинила смъртта на болния, както и да се формулира патологоанатомична диагноза. Независимо от наименованието си, Част II от посочения смъртен акт дава достатъчно индивидуализиращи данни, които могат да охарактеризират същия като протокол от извършена аутопсия. В тази връзка, дори и да съществуват изисквания, които се прилагат, съгласно българското законодателство, към задачите на аутопсията, включващи в отделни рубрики данните, посочени в административния акт, то това задължение не би могло да се отнесе и приложи точно към изискваните документи при извършване на аутопсия на друга държава, макар и тя да е част от Европейския съюз. Начинът на извършване на аутопсия в други държави, макар и членки на ЕС, не може да се тълкува във вреда на заинтересованото лице, нито да обосновава отказ за признаване на официален документ, съставен от компетентен орган на съответната държава. Съгласно принципите на взаимно признаване и взаимно доверие между държавите членки на Европейския съюз, официалните документи, издадени от компетентните органи на една държава членка, следва да бъдат приемани и ценени от органите на друга държава членка, освен ако не са налице конкретни и обосновани съмнения относно тяхната автентичност или доказателствена стойност. Липсата на определени реквизити, които са предвидени единствено от националното право на Република България, не могат сами по себе си да водят до извод за невалидност или непълнота на документа, когато същият е съставен в съответствие с приложимото законодателство на държавата по издаването му. Ето защо административният орган е бил длъжен да прецени съдържанието на представения смъртен акт съобразно неговия произход, правна природа и доказателствена сила в държавата, в която е издаден. Обратното би довело до неоправдано ограничаване на правата на гражданите и до създаване на допълнителни условия за признаване на документи, които не произтичат нито от правото на Европейския съюз, нито от приложимите международни принципи за административно сътрудничество между държавите членки. Именно по реда за международното сътрудничество и ако е смятал, че освен представения смъртен акт, във връзка с несъмнено извършената аутопсия, е съставен друг документ, съставляващ по своите характеристики аутопсионен протокол, административният орган е могъл да изиска неговото представяне с оглед задължението му, съгласно чл.35 АПК и възможността, дадена му с чл.36, ал.1 АПК, ако този документ е необходим за установяване на релевантни факти по административното производство. Това обаче не означава, че органът може да изисква документ, който не съществува по правото на съответната държава, нито да поставя изисквания към неговото съдържание, които съществуват само според българското законодателство. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на съвкупния доказателствен материал, довели до неправилно приложение на материалния закон и правният му извод за законосъобразност на процесния административен акт е необоснован, поради което, при наличие на касационните основания по чл.209, т.3 АПК, неправилното съдебно решение следва да бъде отменено. Доколкото делото е изяснено от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което Експертно решение № 00075 от заседание № 031 на 22.08.2025 г. на Специализиран състав по вътрешни, белодробни и ССЗ на НЕЛК- гр.София, следва да бъде отменено в обжалваната част, с която органите на медицинската експертиза не са се произнесли за причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация и извършената аутопсия и им се върне за надлежно произнасяне. С оглед изхода на спора, на касатора се следват разноски, като съгласно представените по делото списъци, такива са сторени за адвокатско възнаграждение в двете съдебни инстанции, за което обстоятелство обаче не са представени надлежни доказателства и същите не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

12