Решение № 87 от 21.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 63/2015 г.

Решение № 87 от 21.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 63/2015 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Производството е за възобновяване на нохд. № 723/2014 г. на Районен съд гр. Пловдив и внохд. № 706/2014 г. на Окръжен съд гр. Пловдив, образувано по искане на осъдения Г. К. С. В съдебно заседание осъдения и защитата му не са взели участие. В писмени бележки, на защитника искането за възобновяване се поддържа, с доводи за нарушение на закона и искане за приложение на чл. 78а НК. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановените съдебни актове, при спазване на процесуалните правила и закона, а искането за възобновяване неоснователно. Без основание според прокурора е и претенцията за квалификация на извършеното като "маловажен случай". Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 26.06.2014 г. постановено по внохд. № 706/2014 г. на Окръжен съд гр. Пловдив е потвърдена присъда по нохд. № 723/2014 г. на Районен съд гр. Пловдив. С посочената присъда подсъдимия, тогава Г. С. е признат за виновен в това, че за времето от 14.02.2013 г. до края на месец февруари 2013 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение, у две лица и с това причинил на св. А. имотна вреда в размер на 110 лв., и на св. И. имотна вреда в размер на 100 лв., поради което и на основание чл. 209, ал. 1 НК вр. с чл. 26, ал. 1 НК и чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година, което на основание чл. 58а ал. 1 НК е намалено с една трета до осем месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три години. ПО ИСКАНЕТО ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ на осъдения С.: Довода е за нарушение на закона, тъй като според защитата случая е "маловажен" по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, или "правилната квалификация на деянието е по чл. 209, ал. 3 НК", заради което се прави искане за приложението на чл. 78А НК. Довода е неоснователен. Правен е и пред двете инстанционните съдилища и след като подробно е обсъден, правилно е оставен без последици. Известно е, че нормата на чл. 93, т. 9 НК дава критериите за това, кое извършено престъпление следва да се квалифицира като маловажен случай . Практиката на ВС и на ВКС, по приложението на тази норма е безпротиворечива и в смисъл, че "стойността на предмета на престъплението не е единствения разграничителен критерий". В случая правилно инстанционните съдилища са отчели и обществената опасност на деянието е деецът и особено обстоятелството, че измамата е свързана с получаване на социални помощи. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение, при спазване на процесуалните правила и закона, а искането на осъдения Г. С. изцяло неоснователно. Ето защо и на основание чл. 426 НПК вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение