Решение № 5280 от 14.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2111/2011 г.

Решение № 5280 от 14.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2111/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иван Маринов Панев, от гр. Сандански, против решение № 14495/29.11.2010 г. постановено по адм. д. № 2129/2010 г. по описа на Върховния административен съд. Касаторът сочи, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост- отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което обжалваната заповед се отмени. Ответникът министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение тричленен състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на Иван Маринов Панев против заповед № К -7119/29.12.2008 г. на министъра на вътрешните работи, с която служебното правоотношение на касатора е било прекратено на основание чл. 245, ал. 1, т. 5 вр. ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) - поради съкращаване на длъжността. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР. По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че със заповед от 28.11.2008 г. министърът на вътрешните работи е променил щата на Главна дирекция "Пожарна безопасност и спасяване" на МВР като считано от 01.12.2008 г. целият числен състав на отдел "Пожарна безопасност и защита на населението в железопътния транспорт" към посочената дирекция е бил съкратен. Жалбоподателят е заемал длъжност "главен инспектор"- началник на Пета РСПБС Дупница - сектор "ПБС"-София към съкратения отдел, категория "В". На 01.12.2008 г. на Иван Панев е връчено предизвестие за прекратяване на служебното му правоотношение, а на 29.12.2008 г. е издадена оспорената заповед, връчена на служителя на 06.01.2009 г. След връчване на предизвестието за прекратяване на служебното му правоотношение на 05.12.2008 г. жалбоподателят е изявил желание да бъде назначен на длъжност "инструктор VI-V степен в група ПБЗН на ТЕЦ "Бобов дол" ЕАД в РСПБС Бобов дол при ОД на МВР-Кюстендил. На същата дата върху заявлението е изразено съгласие за назначаване на Панев на посочената от него длъжност. Също на 05.12.2008 г. Марко Кирилов Марков на длъжност началник на Четвърта РСПБС-София в сектор "ПБС" регион София към отдел "Пожарна безопасност и защита на населението в железопътния транспорт" е изявил желание да бъде назначен на длъжност началник на група "Пожарна характеристика на продуктите" към Научно-приложен институт по пожарна безопасност и спасяване към Главна дирекция "Пожарна безопасност и спасяване" на МВР. Върху това заявление отново е заявено съгласие за назначаване на Марков на посочената от него длъжност. С ново заявление от 08.12.2008 г. жалбоподателят уведомява органа по назначаването, че се отказва от подаденото по-рано заявление 05.12.2008 г. На 11.12.2008 г. на Панев е предложено да заеме длъжност "Началник на РС "ПБС" - Пампорово към звено за "ПБС" - Смолян при ОД на МВР - Смолян, като същият е отказал да я заеме, което се установява от съставения протокол по реда на чл. 267, ал. 2 от ППЗМВР. Със заключението на назначената по делото съдебно техническа експертиза се установило, че за периода 01.12.2008 г. - 29.12.2008 г. (датата на издаване на оспорената заповед) в Главна дирекция "Пожарна безопасност и спасяване" е имало 4 незаети щатни бройки, категория "В", като професионалната квалификация на жалбоподателя е отговаряла само за една, а именно началник на група "Противопожарна характеристика на продуктите" към Научно-приложен институт по пожарна безопасност и спасяване. При така установената фактическа обстановка тричленният състав на Върховния административен съд е направил законосъобразен и обоснован извод, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправните разпореди, при изпълнение на императивното изискване на чл. 245, ал. 4 от ЗМВР, допускаща прекратяването на служебното правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 5 от ЗМВР да става само ако служителят откаже да заеме предложената му длъжност в рамките на притежаваната категория. Доводите на касатора за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като на същия не му била предложена длъжността, за която е изявил желание Марко Марков, е неоснователен. Както бе посочено по-горе в един и същи ден жалбоподателя и колегата му Марков подават заявления за назначаването им на свободни длъжности. Жалбоподателят изявява желание за свободна длъжност в група ПБЗН на ТЕЦ "Бобов дол" ЕАД в РСПБС Бобов дол при ОД на МВР-Кюстендил, а Марков за свободната длъжност в Научно-приложния институт по пожарна безопасност и спасяване. И на двете заявления в деня на постъпването им е поставена резолюция и е изразено съгласие за назначаване на държавните служители. При това положение, впоследствие след отказа на Панев да заеме избраната от него длъжност, за органа по назначаването не е съществувало задължение да предложи на жалбоподателя да заеме длъжността в Научно-приложния институт по пожарна безопасност и спасяване, тъй като същата вече не е била свободна. Обстоятелството дали след издаване на оспорената заповед Марков е назначен на друга длъжност е ирелевантно за законосъобразността на същата. Административният орган е изпълнил задължението си по чл. 245, ал. 4 от ЗМВР и е предложил подходяща вакантна длъжност на Панев по смисъла на чл. 261 вр. чл. 267 от ППЗМВР в редакцията му към датата на издаване на заповедта, но същият е отказал да я заеме, което обстоятелство е удостоверено по предвидения за това в закона ред. По делото не са ангажирани доказателства за наличие на други подходящи за Иван Панев вакантни длъжности, които същият е могъл да заеме и да не са му предложени. Правилно съдът е възприел заключението и допълнителното такова на назначената по делото съдебно-техническа експертиза и е кредитирал същото. Заключенията са в съответствие със събраните по делото доказателства и не са оспорени от страните. Оспорването им едва в касационната жалба е недопустимо, тъй като жалбоподателят е имал процесуална възможност да стори това в първоинстанционното производство и да ангажира доказателства, евентуално опровергаващи заключенията на експерта. Законосъобразен е изводът на съда за неотносимост на приложената по делото заповед от 30.12.2009 г. на министъра на вътрешните работи, към правилността на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Иван Панев. С посочената заповед е променен щата на Главна дирекция "Пожарна безопасност и спасяване"- МВР като се създават сектор "Пожарна безопасност и спасяване" в обекти на "БДЖ" ЕАД и сектор "Пожарна безопасност и спасяване" в НК "Железопътна инфраструктура". Постановените структурните промени с тази заповед са последващи, като заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Панев вече е била издадена. Прекратяването на служебното правоотношение от датата на връчване на заповедта (чл. 249, ал. 2 от ЗМВР), не отменя правилото на чл. 142, ал. 1 от АПК съобразно, което съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Към този момент е действала заповедта от 28.11.2008 г. за съкращаване на целия отдел, в който е заеманата от жалбоподателя длъжност. Неоснователен е доводът на касатора, че след като заповедта за извършване на структурни промени от 30.12.2008 г. е издадена в срока на предизвестието, връчено на Панев, то министърът на вътрешните работи е бил длъжен да предложи на жалбоподателя едно от четирите новооткрити места. Както бе посочено по-горе заповедта е издадена след постановяването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, а факта, че оспорената заповед е издадена в срока на предизвестие не води до нейната незаконосъобразност, а до възникване на правото на обезщетение на жалбоподателя за неспазения срок на предизвестие. Представените след приключване на заседанието по делото писмени доказателства не следва да се обсъждат, тъй като съгласно чл. 219 от АПК Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение т. е. ново фактическо установяване в касационното производство е недопустимо. При постановяване на обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила. На тази база е и заключението, че по отношение на Иван Панев са били осъществени материалноправните предпоставки на ЗМВР за прекратяване на служебното му правоотношение. С оглед изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,