Решение № 9451 от 10.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 924/2017 г.

Решение № 9451 от 10.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 924/2017 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Б. Д., чрез процесуалния му представител адв. Р. И., против решение № 334 от 28.11.2016 г., постановено по адм. дело № 69/2016 г. по описа на Административен съд - Х. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е счел оспорената заповед за издадена в съответствие с материалния закон и производствените правила. В касационната жалба и представени по делото писмени бележки са изложени подробни съображения за противоречие на административния акт с материалноправните разпореди и целта на закона. Въз основа наведените доводи и възражения се прави искане за отмяна на първоинстанционното решение като неправилно и необосновано и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата на И. Б. Д. срещу заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение бъде уважена. Претендират се разноски по делото за двете съдебни инстанции. Ответната страна - директорът на Агенция "Митници", в писмена защита и в съдебно заседание чрез пълномощник по делото, заявява становище за неоснователност на касационната жалба, мотивирано с конкретни съображения. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила поради липса на касационните основания по чл. 208 АПК. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, като разгледа и обсъди доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С оспореното решение Административен съд - Х. е отхвърлил като неоснователна жалбата на И. Б. Д. срещу заповед № 410/11.01.2016 г. на директора на Агенция "Митници", с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл е било прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя - на длъжност "старши митнически инспектор" в М. С., с ранг II младши, считано от 12.01.2016 г. За да постанови този резултат, административният съд е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт съгласно изискването на чл. 168, ал. 1 АПК. Подробно е обсъдил всички основания по чл. 146 АПК, в резултат на което е мотивирал правни изводи за издаване на процесната заповед от компетентен административен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание на акта, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира така постановеното решение на Административен съд - Х. за правилно. Релевантните към спора факти са били надлежно и подробно изяснени от съда в съответствие със събрания по делото доказателствен материал. Касационната инстанция, за да се произнесе по наведените твърдения за неправилност на решението, възприема изцяло установената от съда фактическа обстановка. Безспорен факт по делото е, че съкращаването на длъжността на И. Б. Д. ("старши митнически инспектор в М. С.") е резултат от настъпилите в Агенция "Митници" структурни и длъжностни промени, считано от 11.01.2016 г., изразяващи се в заличаването на М. С. като териториално структурно звено на Агенцията. Промяната е извършена със заповед № ЗМФ-1257/14.12.2015 г. на министъра на финансите, на основание чл. 8 от Закона за митниците, съгласно която считано от 00.00 часа на 11.01.2016 г. се закриват митническите учреждения към М. С. (общо шест на брой) и се създават нови пет митнически учреждения към структурите на М. Б. и М. П.. Изрично регламентирано в заповедта е, че дейността, компетентността, правата и задълженията на закритите митнически учреждения преминават към новосъздадените като част от М. Б. и М. П.. Въз основа на цитираната заповед на министъра на финансите е прието ПМС № 393/30.12.2015 г., обн. ДВ бр. 2/08.01.2016 г., в сила от 11.01.2016 г., с което са въведени необходимите изменения и допълнения в Устройствения правилник на Агенция "Митници", при което М. С. вече не фигурира в системата на митническата администрация. С изменението на Устройствения правилник се запазва общата численост на персонала в Агенция "Митници" (3362 щатни бройки), но се променя съотношението между числеността на персонала в Централното митническо управление (от 600 преди промяната на 640 щатни бройки, считано от 11.01.2016 г.) и тази, определена общо за всички митници в страната (от 2762 преди промяната на 2722 щатни бройки, считано от 11.01.2016 г.). В резултат на извършеното преструктуриране, директорът на Агенция "Митници", на основание чл. 8, изр. второ от Закона за митниците и чл. 6, т. 10 и т. 16 от Устройствения правилник на Агенция "Митници", е издал изрични заповеди за определяне на структурата и числения състав на всяка митница поотделно (Б., В., Лом, П., Свищов, А. С., Столична, Р., Югозападна), в рамките на общоопределеното за тях обща численост, считано от 11.01.2016 г., като неразделна част от заповедите са съответно и утвърдените за всяка митница длъжностни разписания и приети въз основа на тях поименни разписания, към дата 11.01.2016 г. Въз основа на изяснените по делото факти, съдът е направил извод за издаване на процесната заповед от компетентен административен орган, в съответствие с изискванията за форма, съдържание и процедура, приложими в хипотезата на съкращаване на длъжността по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Тези доводи на съда като съответни на закона и фактите по делото следва изцяло да бъдат подкрепени. Срещу тях по същество не се съдържат възражения в касационната жалба, поради което и настоящият съд препраща изцяло към мотивите на първоинстанционното съдебно решение в посочената част, без да е необходимо повторното им изложение. Що се отнася до извода за реализиране на основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, същият е правилен и следва да бъде споделен, но по съображения, които се различават от изложените в първоинстанционното съдебно решение. За да извърши дължимата преценка за наличие на материалноправните предпоставки по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, решаващият състав е приел, че следва да се съпоставят длъжностните разписания на всички митнически учреждения в структурата на Агенция "Митници", действащи към дата 11.01.2016 г., и предходно действащите такива, включително това на М. С. по отношение на всички длъжности "старши митнически инспектор" в цялата митническата администрация. При направената съпоставка е установил, че считано от 11.01.2016 г. общата численост за длъжността "старши митнически инспектор" в структурата на Агенция "Митници" е намаляла с 16 щатни бройки, в сравнение с действащите до 11.01.2016 г. длъжностни разписания на всички митници. Съдът на практика приел, че е без значение в кое учреждение и звено на митническата администрация се изпълнява длъжността "старши митически инспектор". Причината за това била, че съгласно възприетата практика мястото на работа на служителите в М. С. (включително на длъжност "старши митнически инспектор") се определя със заповед на директора на Агенцията на основание чл. 6, т. 7 от Устройствения правилник, поради което и мястото на работа на жалбоподателя не е елемент от конкретното му служебно правоотношение. Заключението на съда досежно осъществяване на материалноправните предпоставки по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, правилно като краен резултат, е формирано при неправилна преценка на фактите по делото и несъобразяване с постановената от Върховния административен съд съдебна практика. С оглед пълнота и прецизност, настоящият съдебен състав намира за необходимо да бъдат изложени допълнителни съображения във връзка с реализиране на правното основание по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. При изясняване на понятието "длъжност в администрацията" следва да се има предвид освен относимата разпоредба на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, също и установеното в мотивите към Тълкувателно решение № 2 от 16.02.2014 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на Върховния административен съд - ОСС на I и II колегии. В цитираното тълкувателно решение изрично се сочи, че всеки държавен служител бива назначен на длъжност, която е установена като конкретна щатна възможност в утвърден щат на съответната структура. Всяка структура има своя териториална (пространствена) определеност в закона - в случая Агенция "Митници", съгласно Закона за митниците и Устройствения правилник, е структурирана и функционално организирана в Централно митническо управление и отделни митници. Всяко от тези звена има нормативно определени функции и място в системата на централизираната администрация. С оглед на това, в тълкувателното решение е прието, че предметът на служебното правоотношение трябва да определя както функциите, които служителят ще изпълнява, така и мястото, на което ще ги изпълнява. Мястото на изпълнение на служебните функции, от една страна, означава мястото, което съответната длъжност заема в системата на администрацията, а от друга - териториално определеното пространство, където служителят изпълнява функциите си. Изложеното води до извод, че с назначаването на едно лице като служител в конкретно структурно звено на Агенция "Митници" (в случая М. С.), като място на изпълнение на длъжността му или още място на работа съгласно чл. 11, ал. 3 от ЗДСл се определя именно това звено. От своя страна, мястото на изпълнение на длъжността, посочено в акта за назначаване, съставлява задължителен елемент на служебното правоотношение (в този смисъл решение № 13037 от 31.10.2017 г. по адм. дело № 11224/2016 г., решение № 14865 от 05.12.2017 г. по адм. дело № 1226/2017 г., решение № 1552 от 05.02.2018 г. по адм. дело № 13622/2016 г. по описа на ВАС). Следователно, изрично посоченото място на работа характеризира по съществен начин заеманата от служителя длъжност, така както тя бива индивидуализира и чрез единството от наименование в длъжностното разписание и система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Предвид гореизложеното, служебното правоотношение на И. Б. Д. се явява възникнало за точно определено място на изпълнение на длъжността му - М. С. (съгласно заповед за изменение на служебно правоотношение № 1342/04.04.2014 г. на директора на Агенция "Митници" - л. 122) и за точно определена нормативна позиция - "старши митнически инспектор". Същевременно, анализът на съдържащите се в административната преписка документи сочи, че в качеството си на "старши митнически инспектор" в М. С. касаторът е бил разпределен на работа конкретно в сектор "Анализ на риска и оперативен контрол" към отдел "Митническо разузнаване и разследване" на Териториално митническо управление на М. С. съгласно заповеди № 2208/16.12.2015 г. (л. 20) и № 382/08.01.2016 г. (л. 31) на директора на Агенцията, издадени на основание чл. 6, т. 7 от Устройствения правилник. От така представените по делото доказателства се установява, че в рамките на определеното на служителя място на работа - М. С., посочено в заповедта за преназначаването му (заповед № 1342/04.04.2014 г.) органът по назначаването е определил и конкретното работно място на служителя посредством упражняване на правомощието си по чл. 6, т. 7 от Устройствения правилник на Агенция "Митници". За разлика от мястото на изпълнение на службата (мястото на работа), работното място е конкретизираното в рамките на обособеното звено териториално определено място. Работното място е елемент на мястото на работа, част от него, и се определя едностранно от съответния орган по назначаването или от йерархичния ръководител, като може да бъде променяно по всяко време от йерархичния ръководител - съображения в този смисъл са изложени в мотивите към Тълкувателно решение № 2 от 16.02.2014 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на Върховния административен съд - ОСС на I и II колегии. От съвкупния анализ на относимите доказателства в съответствие с приложимата нормативна уредба и съдебна практика, се налага изводът, че определянето на работното място на служителите в М. С. за процесния период се е извършвало чрез издаването на обща за всички служители на митницата заповед с правно основание чл. 6, т. 7 от Устройствения правилник на Агенция "Митници", а не посредством издаването на нарочни заповеди за преместване на всеки служител. Не е налице институтът на преназначаване на държавни служители в случаите, когато директорът на Агенцията упражнява правомощието си по чл. 6, т. 7 от Устройствения правилник, противно на твърденията на касационния жалбоподател. Както бе посочено по-горе, в компетентността на органа по назначаването е при условията на оперативна самостоятелност да определи работните места на служителите, назначени на определена длъжност (в случая "старши митнически инспектор") в съответното административно звено на Агенцията (М. С.). За определеното ново работно място на служителите се връчва длъжностна характеристика, с която конкретно заеманата от тях длъжност е утвърдена като система от функции, задължения и изисквания съгласно правилото на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията. В съответствие с изискванията на закона, за длъжността "старши митнически инспектор" в сектор "Анализ на риска и оперативен контрол" към отдел "Митническо разузнаване и разследване" на ТМУ на М. С. на касатора е била връчена длъжностна характеристика, видно от направеното от самия него удостоверяване с полагането на име, подпис и дата. Това обстоятелство не се оспорва от касационния жалбоподател. Следва да се приеме, че именно това е длъжността, която И. Б. Д. е заемал към момента на прекратяване на служебното му правоотношение. Тази длъжност, като единство от нормативна позиция, система от функции и задължения и териториална определеност следва да бъде анализирана при преценката за реално настъпило фактическо основание, обуславящо наличието на правното основание по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Неоснователно е поддържаното касационно оплакване, че служителят не бил съкратен от длъжността "старши митнически инспектор" в сектор "Анализ на риска и оперативен контрол" към отдел "Митническо разузнаване и разследване" на ТМУ на М. С., тъй като не му била връчена заповед за преназначаване в този сектор, а единствено длъжностна характеристика за длъжността, с което бил нарушен принципът на стабилитета на служебното правоотношение. По същество касаторът не оспорва факта на определянето му на длъжност в сектор "Анализ на риска и оперативен контрол" към отдел "Митническо разузнаване и разследване" на М. С., а начина, по който това е било извършено, като в случая незаконосъобразността произтичала от липсата на връчена му заповед за преназначаване. Тези доводи на касационния жалбоподател, с оглед изложените в настоящото съдебно решение мотиви, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. И. Б. Д. е бил преназначен на работа в Агенция "Митници" със заповед за изменение на служебно правоотношение № 1342/04.04.2014 г. на длъжността "старши митнически инспектор" с място на работа М. С., с ранг II младши. За тази длъжност, считано от 16.12.2015 г. до датата на процесното уволнение, на служителя е определено да упражнява служебните си задължения в сектор "Анализ на риска и оперативен контрол" към отдел "Митническо разузнаване и разследване" съгласно заповеди на директора на Агенция "Митници" № 2208/16.12.2015 г. и № 382/08.01.2016 г. Определената на касатора конкретна длъжност в посочения сектор е предвидена като нормативна позиция в длъжностното разписание на М. С., действащо към дата 08.01.2016 г. В поименното разписание на длъжностите на М. С., към същата дата, името на И. Б. Д. фигурира под № 70 като позиция в сектор "Анализ на риска и оперативен контрол" към отдел "Митническо разузнаване и разследване" на М. С.. Налице е специфична система от функции, задачи и задължения, вменени за изпълнение на длъжността "старши митнически инспектор" в сектор "Анализ на риска и оперативен контрол" към отдел "Митническо разузнаване и разследване" на М. С., утвърдени с длъжностна характеристика (л. 322). При наличието на горепосочените писмени доказателства, съставени по съответния ред, чиято формална и материална доказателствена сила не е била оспорена от жалбоподателя в хода на съдебното дирене пред първата инстанция, настоящият съд намира за недоказани твърденията на касатора, че същият е заемал към датата на процесната заповед длъжността "старши митнически инспектор" в Митнически пункт "К. А.". Доказателства в подкрепа на това становище не се съдържат в административната преписка, такива не са представени в първоинстанционното съдебно производство, не се сочат и в касационната жалба. Правилно и обосновано е заключението на първата инстанция, че в случая разпределянето в конкретно звено на митницата и възлагането на специфични дейности на определено място на територията на митницата няма характер на изменение на служебното правоотношение, възникнало за длъжността "старши митнически инспектор". Наред с гореизложеното, релевантно в случая е и обстоятелството, каква е конкретната система от функции, задължения и изисквания, вменени за изпълнение на длъжността "старши митнически инспектор" в сектор "Анализ на риска и оперативен контрол" към отдел "Митническо разузнаване и разследване" на М. С., която длъжност касаторът е заемал към момента на прекратяване на служебното си правоотношение. При тези доводи, неправилно е съкращаването на длъжността да се анализира с оглед на всички длъжности "старши митнически инспектор", предвидени за изпълнение в структурата на Агенция "Митници". На основание събраните по делото доказателства, настоящият съд приема, че не съществува идентичност между длъжностите "старши митнически инспектор", утвърдени за изпълнение в различните отдели, сектори, пунктови и бюра, влизащи в състава на всяка митница. Длъжността "старши митнически инспектор" в сектор "Анализ на риска и оперативен контрол" към отдел "Митническо разузнаване и разследване" на М. С. има своето точно определено място в структурата на митническата администрация и своя система от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика. С оглед на това, проверката за реалното съкращаване следва да се основава единствено на съпоставка с длъжността "старши митнически инспектор" в съответното звено на М. Б. и М. П., което притежава същите или сходни функционални характеристики с тези на сектор "Анализ на риска и оперативен контрол" към отдел "Митническо разузнаване и разследване" на М. С., където касаторът е заемал същата длъжност "старши митнически инспектор" до датата на процесното си уволнение. Съпоставката следва да се извърши между действалите до 11.01.2016 г. длъжностни разписания на М. С., М. Б. и М. П., от една страна, и длъжностните разписания на М. Б. и М. П., в сила от 11.01.2016 г., от друга страна. Мотивите за това се съдържат на първо място в цитираната по-горе заповед на министъра на финансите, съгласно която вследствие закриването на М. С. нови митнически учреждения се създават единствено в структурата на М. Б. и М. П.. На следващо място, в заключението на приетата и неоспорена по делото експертиза, която настоящият съд кредитира като обективна, компетентна и изчерпателна, изрично е посочено, че след закриването на Териториалното митническо управление на М. С. дейността на сектор "Анализ на риска и оперативен контрол" към отдел "Митническо разузнаване и разследване" на М. С. след 11.01.2016 г. се поема от сектор "Разузнавателна информация и анализ на риска" и сектор "Оперативен контрол" към отдел "Митническо разузнаване и разследване" на ТМУ М. Б. и от сектор "Разузнавателна информация и анализ на риска" и сектор "Оперативен контрол и борба с наркотрафика" към отдел "Митническо разузнаване и разследван" на ТМУ М. П.. При направената съпоставка експертизата констатира, а настоящият съд споделя становището, че съществува съпоставимост между функционалните характеристики на отделите "Митническо разузнаване и разследване", действащи в ТМУ на М. С., в ТМУ на М. Б. и ТМУ на М. П.. Установено е също така, че в трите митници отговорностите на длъжността "старши митнически инспектор" в посочените по-горе сектори са почти еднакви. При тези фактически установявания по делото, настоящият съд намира за доказано наличието на съпоставимост между длъжността "старши митнически инспектор" в сектор "Анализ на риска и оперативен контрол" към отдел "Митническо разузнаване и разследване" на М. С., от една страна, и същата длъжност в сектор "Разузнавателна информация и анализ на риска" и сектор "Оперативен контрол" към отдел "Митническо разузнаване и разследване" на ТМУ М. Б. и сектор "Разузнавателна информация и анализ на риска" и сектор "Оперативен контрол и борба с наркотрафика" към отдел "Митническо разузнаване и разследван" на ТМУ М. П., от друга. В съответствие с гореизложеното и въз основа събраните по делото доказателства, настоящият касационен състав установява, че заеманата от касатора до уволнението му длъжност "старши митнически инспектор" в М. С. продължава да съществува като позиция в действащите към 11.01.2016 г. длъжностни разписания на митниците Б. и П.. Това обстоятелство не се оспорва от страните по делото. По отношение на длъжността обаче, считано от 11.01.2016 г., е настъпило намаляване на предвидените за изпълнението щатни бройки. Съгласно длъжностното разписание на М. С., в сила от 08.01.2016 г., за длъжността са били предвидени 6 (шест) щатни бройки, една от които е заемал И. Б. Д.. Утвърдените за съответната длъжност в М. Б. и М. П. щатни бройки, съгласно длъжностните им разписания, действали до 11.01.2016 г., са съответно 4 (една в сектор "Разузнавателна информация и анализ на риска" и три в сектор "Оперативен контрол") и 7 (две в сектор "Разузнавателна информация и анализ на риска" и пет в сектор "Оперативен контрол и борба с наркотрафика"), което прави общо за трите митници С., Б. и П. - 17 (седемнадесет) щатни бройки . След извършване на структурните промени, щатните бройки в М. С. престават да съществуват като конкретна възможност в утвърденото длъжностно разписание на митницата поради заличаването на самата митница. Независимо от това, процесната длъжност като нормативна позиция и система от функции, задължения и изисквания по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията продължава да съществува, като считано от 11.01.2016 г. същата е предвидено да се изпълнява от по-малък брой служители - общо 13 (тринадесет), както следва - една щ. бр. в сектор "Разузнавателна информация и анализ на риска" и пет щ. бр. в сектор "Оперативен контрол" към отдел "Митническо разузнаване и разследване" на М. Б.; две щ. бр. в сектор "Разузнавателна информация и анализ на риска" и пет щ. бр. в сектор "Оперативен контрол и борба с наркотрафика" към отдел "Митническо разузнаване и разследване" на М. П., съгласно длъжностните разписания, в сила от 11.01.2016 г. При тези данни, безспорно установен е фактът на реално настъпило съкращаване на заеманата от И. Б. Д. длъжност в закритата М. С. посредством намаляване на утвърдените за изпълнението щатни бройки. Прекратяването на служебното правоотношение със служителя е резултат на законосъобразно извършената структурна и длъжностна промяна в Агенция "Митници". Съгласно приетите нови длъжностни разписания, считано от 11.01.2016 г. длъжността, която касаторът е заемал до тази дата, е предвидено да се изпълнява от по-малък брой служители в сравнение с предходно действалите длъжностни разписания, като реално съкратените щатни бройки са четири. Две от общо шест щатни бройки, които са били предвидени за изпълнение в М. С., са били пренасочени към М. Б., където новите длъжностно и поименно разписания показват увеличение точно с две щатни бройки в сектор "Оперативен контрол". В този смисъл неоснователно е възражението на касатора, че в случая структурните промени не обуславят "съкращаване на длъжността" по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, а хипотеза на закриване на администрацията съгласно чл. 106, ал. 1, т. 1 ЗДСл. По този въпрос, релевиран като оплакване и пред първоинстанционния съд, в постановеното съдебно решение на Административен съд - Х. се съдържат обосновани доводи и ясни заключения, които като правилни се споделят изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат повторно обсъждани. Касационната инстанция намира за правилен и извода на съда за издаване на оспорената заповед в съответствие с целта на закона. Смисълът на съкращаването чрез намаляване на щатовете за определена длъжност е да се оптимизира работата в съответната администрация, като служебните дейности, функции, и задължения, вменени за изпълнение на тази длъжност, се възложат на по-малък брой служители. В случая, така описаната цел е била постигната, тъй като бройките за длъжността "старши митнически инспектор" в сектор "Анализ на риска и оперативен контрол към отдел "Митническо разузнаване и разследване" на М. С. (шест щатни бройки) са били заличени, като едва две от тях са преминали към М. Б.. Ч. на щата за длъжността "старши митнически инспектор" в посочения сектор на М. Б. е била съответно изменена, като на новооткритите щатни бройки са били назначени държавни служители преди влизане в сила на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение с И. Б. Д.. От доказателствата по делото се установява също така, че към датата на процесното уволнение не са налице вакантни щатни бройки за съкратената длъжност. Несъстоятелно е възражението на касатора за неправомерно упражнена оперативна самостоятелност на органа по назначаването поради това, че към момента на уволнението за длъжността "митнически инспектор" в структурата на Агенция "Митници" били налице двадесет свободни щатни бройки, като за деветнадесет от тях били обявени конкурси. По така релевираното оплакване следва да се посочи, че всички двадесет вакантни щатни бройки, налични към датата 11.01.2016 г. в структурата на Агенция "Митници", се отнасят до длъжността "митнически инспектор" в различни учреждения на митниците А. С., Б., П. и Столична, но не и конкретно до длъжността "старши митнически инспектор" в секторите "Разузнавателна дейност и анализ на риска" и "Оперативен контрол" към отдел "Митническо разузнаване и разследване" на М. Б. или в секторите "Разузнавателна дейност и анализ на риска" и "Оперативен контрол и борба с наркотрафика" към отдел "Митническо разузнаване и разследване" на М. П.. Поради това, наличието на свободни щатни бройки за други длъжности в останалите митнически учреждения в страната, е обстоятелство, ирелевантно към предмета на настоящия правен спор. В случая, от значение за извода за добросъвестно упражняване на дискреционната власт на административния орган е наличието на законосъобразно проведена процедура по съкращаване на длъжността и изпълнени предпоставки за законосъобразност на издадения административен акт. Установеното наличие на тези предпоставки, ведно с липсата на убедителни доказателства в обратната посока, водят до извода, че административният орган е преследвал правомерна цел, съответна на предприетите структурни и длъжностни промени в ръководената от него администрация. При осъществената реорганизация в Агенция "Митници" директорът се е съобразил с принципите на АПК, както и с принципа за стабилитет на служебното правоотношение съгласно ЗДСл, като за целите на ефективното функциониране на администрацията е съкратил част от длъжностите в нея при запазване на общата численост на служителите в Агенцията и при преминаване на дейността на закритите митнически учреждения към новосъздадени такива. От представените по делото доказателства, безспорно се установява, че заеманата до 11.01.2016 г. от И. Б. Д. длъжност в М. С. е попаднала сред съкратените длъжности - макар и запазена като система от функции и задължения, считано от 11.01.2016 г. същата е предвидено да се изпълнява от по-малък брой служители. В тази връзка, следва да бъде обсъден и доводът на касационния жалбоподател, свързан с твърдяното от него наличие на приета от административния орган процедура за подбор при съкращаване в хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. От събраните по делото доказателства, в това число и приетото заключение на вещо лице, категорично се установява, че към датата на оспорената заповед в рамките на Агенция "Митници" няма утвърдени и действащи вътрешни правила за подбор при съкращаване и прекратяване на служебните правоотношения на държавните служители. Колективното споразумение от 19.02.2014 г., подписано между Агенция "Митници" и двете федерации при КТ "П." и КНСБ, както и твърдяната заповед № ЗАМ - 634/16.11.2011 г. на директора на Агенция "Митници", на които се позовава касаторът, не са били обсъдени в първоинстанционното решение, тъй като същите не се намират в кориците на делото, поради което и не е бил възможен техният анализ. На основание чл. 73 от Закона за защита от дискриминация настоящият състав дължи произнасяне и по наведения в касационната жалба довод за нарушение на принципа за равенство пред закона по признак лично положение посредством издаване на процесната заповед. Твърдението на касатора, че прекратяването на служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл е било приложено само спрямо него, е в разрез с безспорно установените по делото факти. В допълнение, следва да се има предвид трайно възприетото в съдебната практика становище, че при липса на утвърдени вътрешни правила за подбор в хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, органът по назначаване има правомощието да реши кои длъжности да бъдат съкратени, както и с кои конкретни служители да бъдат прекратени служебните правоотношения. Преценката в този случай е по целесъобразност и органът не е длъжен да се придържа към определени критерии, след като такива не са предписани в закона, респективно не са били предварително приети и оповестени от самия орган. Така извършена, преценката на административния орган е при условията на оперативна самостоятелност и не подлежи на преразглеждане от страна на съдебната инстанция, контролираща единствено законосъобразността на акта за прекратяване на служебното правоотношение. Въз основа на горното, не се доказва наличие на каквото и да е дискриминационно отношение спрямо касатора при прекратяване на служебното му правоотношение. С издаването на процесната заповед не е бил нарушен конституционно закрепеният принцип за равенство пред закона, нито регламентираното в Закона за защита от дискриминация или други закони право на равно третиране на служителя И. Б. Д.. Предвид всичко изложено, постановеният от Административен съд - Х. краен резултат се явява законосъобразен. Не се доказват основания за отмяна на оспорената заповед № 410/11.01.2016 г. на директора на Агенция "Митници". Същата е издадена от компетентния административен орган, в съответствие с изисканията за форма и съдържание на акта, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при наличие на материалноправните предпоставки, съставляващи основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, посочено в заповедта, и в съответствие с преследваната от закона цел при прекратяване на служебното правоотношение на цитираното основание. Като е достигнал до извод в този смисъл и е отхвърлил подадената от И. Б. Д. жалба срещу заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение, административният съд е постановил правилен съдебен акт - обоснован, материално законосъобразен и съответен на императивните процесуални правила. При тези мотиви, Върховният административен съд, състав на пето отделение, приема, че не е налице касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение. Същото като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора и направеното редовно искане от процесуалния представител на Агенция "Митници" за присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция, касаторът следва да бъде осъден да заплати такива в полза на Агенция "Митници" в размер на 200 (двеста) лв., юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,