Решение № 5888 от 17.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2274/2021 г.
ВАСV отделение17.05.2021 г.докладчик Илиана Славовска
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1999 от 17.12.2020 г. по административно дело № 725/2020 г. на Административен съд Б.. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 5888 от 17.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2274/2021 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за защита от дискриминация (КЗД) срещу решение № 1999 от 17.12.2020 г. по административно дело № 725/2020 г. на Административен съд Б., с което е отменено постановено от неин Петчленен разширен състав решение № 351/18.06.2020 г. по преписка № 270/2017 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорването на административния акт бъде отхвърлен. Изложени са подробни доводи за законосъобразността на последния и са изложени подробни твърдения за ролята на КЗД като арбитър в производството, както и, че решението е постановено в резултат на вътрешното убеждение на членовете на състава. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – Община Б. в подадено писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Ответникът по касационната жалба - Сдружение на собствениците на жилищна сграда, находяща се на адрес гр. Б., [улица] не взема становище по нейната основателност. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба от лице, чийто права и интереси са засегнати с акта, а разгледано по същество е правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че административен акт в оспорената пред него част е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на предвидените в закона административнопроизводствени правила, довело до материална незаконосъобразност на акта. Решението е постановено при правилно приложение на относимите материално правни разпоредби. Правилни са изводите незаконосъобразност на решение № 351/18.06.2020 г. на Петчленен разширен състав на Комисията за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), постановено по преписка № 270/2017 г., в обжалваната му пред АС Б. част, с които е установено, че Община Б. в процесния период е извършила нарушение по признак "лично положение" съгласно Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) по отношение на Сдружение на собствениците на жилищна сграда, находяща се на адрес: гр. Б., [улица] на основание чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр. във връзка с чл. 80, ал. 1 от ЗЗДискр. е наложена на Община Б. имуществена санкция в размер на 250. 00 (двеста и петдесет) лева за това, че е извършила горепосоченото нарушение. Спорът е изяснен от фактическа страна, а въз основа на направения анализ на събраните в хода на производството доказателства правилно в обжалваното решение е прието, че в случая е останало недоказано сдружението – жалбодател пред КЗД да е било третирано по-неблагоприятно спрямо сдруженията, които са сключили договори за финансиране през м. ноември 2016 г. на територията на Община Б., съответно с № 3202/18.11.2016 г.; № 3203/18.11.2016 г. и № 3201/21.11.2016 г., т. е. няколко месеца след подаденото от негова страна заявление. При безспорно установения факт, че заявленията на други сдружения на собствениците на жилищни сгради, с които са били сключени договори за финансиране през месец ноември 2016 г. са били подадени преди депозиране на заявлението от процесното сдружение, при което не е налице неравно третиране. Правилен е и изводът на съда за неправилност на изводите в акта на КЗД за осъществена дискриминация от Община Б., при установената липса на мотиви в решението й, от които да се установи в какво точно се изразява осъществената пряка дискриминация от Община Б. на признак "лично положение". В тази насока следва да бъде посочено, че признакът лично положение се свързва с качество, иманентно на определено лице, при наличие на което е осъществено неравно третиране. В случая се касае до сдружение на физически лица, регистрирано по ЗУЕС, видно от удостоверение изх. № 134/05.06.2016 г. на Община Б. с предмет на дейност: усвояване на средства от фондовете на Европейския съюз и/или от държавния или общински бюджет, безвъзмездна помощ и субсидии и/или използване на собствени средства с цел ремонт и обновяване на сгради и режим на етажна собственост. В жалбата липсват твърдения, а още по-малко и доказателства, събрани в хода на производството за наличие на такъв иманентен за сдружението белег, който да го отличава характерно и категорично от останалите сдружения, с които е сравнявано, който да е довел до неравно третиране. Отделен е въпросът дали признакът "лично положение" е приложим за юридическо лице, каквото е сдружението. Правилно АС Б. установява, че в оспореният пред него административен акт не се съдържат и съображения обосноваващи наложената санкция по чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр. като вид и размер. Допълнително следва да бъде посочено, че преписката е разгледана от Петчленен разширен състав, поради обстоятелството, че твърденията за неравно третиране, изложени в жалбата до КЗД са квалифицирани като такива за множествена дискриминация по признаци "лично" и "обществено" положение, но в решението липсват изводи относно признака "обществено" положение. Наведените доводи, че в случая КЗД е действал като арбитър по вътрешно убеждение са неоснователни. Съгласно относимите в случая правни норми КЗД действа като административен орган с конкретно определена в ЗЗДискр. компетентност, който следва след изпълнение на задълженията си по чл. 35 АПК и тези по чл. 63, ал. 2 ЗЗДискр. да постанови административен акт при спазване на принципите за законност по чл. 4 АПК, за съразмерност по чл. 6 АПК и истинност по чл. 7 АПК. Неоснователен е и наведеният довод за необоснованост на решението. Съдът е изяснил спора по същество, като е събрал необходимите доказателства, формирал изводите си въз основа на направен задълбочен анализ на същите, които са изложени подробно и аргументирано. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 80, ал. 2