Решение № 1645 от 9.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9388/2019 г.

Решение № 1645 от 9.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9388/2019 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Б. Кънев, подадена чрез процесуалния представител адвокат Маринов, срещу решение № 2459 от 09.04.2019 г., постановено по адм. дело № 13358/2018 г. от Административен съд – София град. С него е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № РЛН18-РД09-66 от 23.11.2018 г. на кмета на район "Люлин" на Столична община (СО), с която на основание чл. 65, ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и чл. 34 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на СО (НРУУРОЖТСО) е наредено изземването от жалбоподателя и членовете на семейството му на общинско жилище, находящо се в гр. София, [адрес]. В касационната жалба се съдържа твърдение за неправилност на обжалваното решение. Иска се отмяната му. Ответникът – кметът на район "Люлин" на СО не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – София град е било образувано по жалба на Б. Кънев против заповед № РЛН18-РД09-66 от 23.11.2018 г. на кмета на район "Люлин" при СО, с която на основание чл. 65, ал. 2 от ЗОС и чл. 34 от НРУУРОЖТСО е наредено изземването от жалбоподателя и членовете на семейството му на общинско жилище, находящо се в гр. София, [адрес]. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма с посочени в нея фактически и правни основания и при спазване на административнопроизводствените правила. Процесната заповед била издадена и при наличието на материалноправните предпоставки на чл. 65, ал. 1 от ЗОС. Съдът е приел за безспорно установено, че имотът – обект на заповедта, е общинска собственост, обстоятелство, удостоверено с Акт за общинска собственост (АОС) № 7865/21.11.2011 г. Отчетено е, че е налице влязла в сила заповед за прекратяване на наемните правоотношения с жалбоподателя с № РЛН16-РД09-945 от 25.11.2016 г. на кмета на район "Люлин" на СО. Последица от влизането в сила на тази заповед била отпадане на правното основание за държане на имота, като това било и материалноправната предпоставка да се упражни законосъобразно правомощието по изземването му. Стабилизирането на акта за прекратяване на наемното правоотношение преклудирало възможността за осъществяване на контрол върху основанията, обусловили издаването му. Поради това и доводите на жалбоподателя за неправилно изчисляване на дължимите наемни вноски и други суми и за плащането им били относими към заповедта за прекратяване на наемното правоотношение, но не и към заповедта за изземване. Обжалваното решение е правилно. Обоснована се явява преценката на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките на чл. 65, ал. 1 от ЗОС, послужил като правно основание за издаване на заповед № РЛН18-РД09-66 от 23.11.2018 г. на кмета на район "Люлин" при СО – предмет на разглеждане в настоящото съдебно производство. Съгласно този текст общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва със заповед на кмета на общината. Това означава, че следва в условията на кумулативност да е установено, че имотът е общинска собственост и че същият се държи не на правно основание. В случая страните не спорят, че имотът – предмет на оспорената заповед за изземване е частна общинска собственост, което обстоятелство се удостоверява с АОС № 7865/21.11.2011 г. Установено е също, че въз основа на заповед № ЖН-04-124/14.12.2013 г. за настаняване в процесното общинско жилище е сключен договор за наем между Б. Кънев и членовете на семейството му (В. Димитрова – майка) от една страна и кмета на район "Люлин" от друга. Договорът е с дата 16.01.2014 г. и е за срок от 1 година. С покана от 11.03.2015 г. жалбоподателят е поканен да освободи общинския имот. Със заповед № РД-09-595/19.06.2015 г. на кмета на район "Люлин" наемното правоотношение е прекратено. Заповедта е оспорена, по което оспорване с решение № 6690/03.11.2015 г. по адм. дело № 7027/2015 г. АССГ е оставил жалбата на Б. Кънев без разглеждане като просрочена, а заповедта е отменена по отношение на неговата майка В. Димитрова. На 25.11.2016 г. е издадена нова заповед за прекратяване на наемното правоотношение с № РЛН16-РД09-945. По оспорването на тази заповед АССГ се е произнесъл с определение № 7136 от 16.12.2016 г. по адм. дело № 12371/2016 г., с което е оставил без разглеждане жалбата на Б. Кънев като насочена срещу предварителното изпълнение на заповедта без да е оспорена самата заповед за прекратяване на наемното правоотношение. Определението е оставено в сила от Върховния административен съд с определение от 09.02.2017 г. по адм. дело № 1353/2017 г. От констативен протокол от 01.11.2018 г. се установява, че към момента на съставянето му жилището не е освободено. Във връзка с това е издадена и процесната заповед за изземване на общинското жилище. При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че процесното общинско жилище се държи не на правно основание предвид това, че заповедта за прекратяване на наемното правоотношение е влязла в сила. С оглед на това обосновано е и приетото, че със стабилизирането на тази заповед отпада възможността за осъществяване на контрол за законосъобразност върху обстоятелствата, послужили като основания за издаването й. Поради това и не следва да се разглеждат нито от административния съд, нито от настоящата съдебна инстанция повдигнатите въпроси относно това дали са били дължими от жалбоподателя суми, представляващи наемни вноски, такси и консумативни разноски и др., тъй като това са въпроси относими към законосъобразността единствено на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение, която, както беше отбелязано, е влязла в сила. По тези съображения и по мотивите, изложени в първоинстанционното решение, към които настоящата съдебна инстанция може да препрати на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,