Решение № 8405 от 13.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 843/2013 г.

Решение № 8405 от 13.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 843/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Добромир Филипов Тодоров от гр. Видин против решение № 139 от 26.11.2012 г., постановено по административно дело № 255/2012 г. по описа на Административен съд - Видин. По съображения, относими към отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът претендира отмяна на оспореното решение като неправилно и присъждане на разноските по делото. Ответникът - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Видин, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение, като също иска присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но неоснователна, а обжалваното с нея решение е правилно, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Видин, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VI-то отделение намира касационната жалба за изцяло неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. С оспореното пред касационната инстанция решение е отхвърлена жалбата на Добромир Филипов Тодоров от гр. Видин против решение № 237 от 19.07.2012 г. на директора на РУСО - Видин, с което е потвърдено разпореждане № 051-00-1357-18 от 05.06.2012 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в РУСО - Видин. С цитираното разпореждане на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО на жалбоподателя е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО с мотиви, че съгласно чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, които не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО, а лицето (Тодоров) упражнява трудова дейност като общински съветник и подлежи на задължително осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 8 от Кодекса за социално осигуряване. При осъщественият административен контрол директорът на РУСО - Видин не е намерил основание да ревизира разпореждането. За да не уважи сезиралата го жалба като неоснователна, Административен съд - Видин е приел, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган в изискуемата форма и е материално законосъобразно, като не е открил нарушение на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. Достигайки до такива изводи и като е отхвърлил подадената до него жалба, Видинският административен съд е постановил правилно решение, което трябва да бъде оставено в сила. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспореният акт на администрацията), е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти и обстоятелства от значение за спорното право и правнозначимите доводи на страните, и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не е нужно да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Разпореждайки по отношение на Тодоров отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица, ръководителят на осигуряването за безработица е постановил законосъобразен акт, а съответен на закона е и контролния акт на директора на РУСО - Видин, тъй като отхвърля оспорването по отношение на правомерен акт. В хода на производството пред първоинстанционния съд е било безспорно установено от приобщената по надлежния ред към доказателствения материал по делото административна преписка и допълнително събраните писмени доказателства съществуването на материалното административно правоотношение, чието съдържание е разпоредения от органа на общественото осигуряване отказ да се отпусне парично обезщетение за безработица. Законосъобразността на упражняване на това правомощие от издателя на разпореждането произтича от установеното, че Тодоров като общински съветник е упражнявал дейност, която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО. Цитираната материалноправна разпоредба в приложимата за казуса редакция включва в кръга на задължително осигурените лица за всички социални рискове упражняващите трудова дейност и получаващи доходи на изборна длъжност, като общинските съветници не попадат във визираните с нея изключения. Внасянето на осигурителните вноски се извършва в размерите, установени от чл. 6, ал. 3 от КСО. Общинските съветници, получаващи възнаграждение на основание чл. 34 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) за произтичащите от изпълнението на изборната длъжност задължения, подлежат на задължително осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО. Изборният характер на длъжността на общинския съветник следва от нормите на чл. 138 от Конституцията на Република България и на Изборния кодекс, а индемнитетът е уреден в чл. 34, ал. 1 от ЗМСМА. Наличието на основание за задължително осигуряване по чл. 4 от КСО е въведено от чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО като отрицателна материална предпоставка за правото на парично обезщетение за безработица, а правоизключващият юридически факт е съществувал още към момента на отпускането на парично обезщетение за безработица. Естеството на обезщетението за безработица цели да замести липсващото възнаграждение на осигуреното лице за периода, през който не упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО, която хипотеза в случая не е налице. Осигуреното лице няма право на парично обезщетение за безработица през времето, през което е упражнявало трудова дейност и е подлежало на задължително осигуряване за всички рискове. Кумулирането на доходи от трудова дейност с парични обезщетения от фондовете на ДОО не се допуска от закона, в това число и парично обезщетение за безработица и възнаграждението на общински съветник също не могат да бъдат кумулирани. Получаването на възнаграждение на общински съветник изключва получаването на парично обезщетение на безработица. Поддържаните и пред първата инстанция доводи на касатора за нищожност на процесните административни актове не могат да бъдат споделени. Вярно е, че решението на директора на РУСО - Видин е подписано със запетая, но в хода на първоинстанционното съдебно-административно производство от представените заповеди е установено, че подписът върху него е положен от заместващото директора по време на отпуска му лице - Пламен Георгиев, надлежно овластен при условията на материална компетентност по заместване. Материалната законосъобразност на предходното разпореждане № 051-00-1357-17/05.06.2012 г. за отмяна на първоначалното разпореждане, с което е отпуснато обезщетение за безработица, е ирелевантна за изхода на спора по делото, защото стои извън предметните предели на обхвата на съдебната проверка по него. Потвърденото с процесното решение на директора на РУСО е друго разпореждане - № 051-00-1357-18/05.06.2012 г., основание за издаването на което е чл. 54ж, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО, а не разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица. В този смисъл принципно правилните съображения на касатора досежно приложното поле на чл. 75, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове и неприложимостта на чл. 6, ал. 1, т. 2 от цитираната наредба са неотносими към процесния казус, както и съдебната практика, на която той се позовава. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав е изцяло съгласен с приетото за установено от фактическа и правна страна в мотивите на административния съд и с крайният му правен извод, и не споделя касационните оплаквания и релевираните доводи в касационната жалба, в писмената защита и в пледоарията на касаторовият повереник за неправилност на решението на АС - Видин, поради което оспореният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора няма основание да бъде уважена акцесорното искане на касатора за присъждане на сторените деловодни разноски, а доколкото ответника по касация, който не е претендирал юрисконсултско възнаграждение, не е направил и съдебни разноски, такива не му се дължат. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,