Решение № 8231 от 25.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9872/2019 г.

Решение № 8231 от 25.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9872/2019 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", срещу решение № 4355 от 26.06.2019 г. по адм. дело № 11157 по описа за 2018 г. на Административен съд – София град, с което по жалба на "Венстара" ЕООД срещу Заповед № 03-РД/2805 от 10.07.2018 г. за пълен отказ от финансиране на подадено заявление за подпомагане по подмярка 4. 1 от ПРСР (2014-2020 г.). В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност поради нарушение на приложимия материален закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила представляващи касационни основания по чл. 209 от АПК. Моли за отмяна на решението, както и в частта за разноските. Претендира присъждане на разноски за настоящето и за първоинстанционното производство. Моли съдът да постанови решение, с което да потвърди оспорваната заповед. На основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. От ответника "Венстара" ЕООД е постъпил писмен отговор, в който са релевирани доводи за неоснователност на касационната жалба. Пълномощникът счита, че не са налице развитите в нея основания за неправилност на обжалвания съдебен акт, като твърди, че същият е обоснован и правилен, защото е постановен съобразно материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а по същество е основателна. Приема, че решението на Административния съд е неправилно, тъй като съдът е приложил неправилно материалния закон като е отменил заповедта на административния орган като постановена в нарушение на закона. Наличието на изкуствено създадени условия е доказано с оглед субективния и обективен аспект на състава на нарушението и законосъобразно е отказано финансиране на осн. чл. 11, пр. 1 и чл. 39, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи". Решението е неправилно и следва да се отмени. Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е допустима, подадена е от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните: Производството пред Административен съд – София град е образувано по жалбата на "Венстара" ЕООД срещу заповед № 03-РД/2805 от 10.07.2018 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с която е отказано да бъде финансирано заявление за подпомагане по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи", с ИД № 08/04/1/0.0.0221 на проекта с УРН на кандидата 660812. С обжалваното решение № 4355 от 26.06.2019 г., съдът е отменил обжалваната заповед № 03-РД/2805 от 10.07.2018 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с която е отказано финансиране на заявление на "Венстара" ЕООД за подпомагане по подмярка 4. 1 (погрешно написана 41. 1) "Инвестиции в земеделското стопанство" с ИД № 08/04/1/0.0.0221, с УРН660812 и е върнал административната преписка на зам. изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" - РА за произнасяне по същество по заявление ИД № 08/04/1/0.0.0221 на "Венстара" ЕООД. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган – изпълнителния директор на РА, който съгласно чл. 42, ал. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (Наредбата), във вр. чл. 20 а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съгласно който изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФ "Земеделие") е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция (РА). Същият разполага с материална компетентност да се произнася по подадени заявления, в установената писмена форма, при спазване на административно - производствените правила. Първоинстанционният съд е намерил за основателен доводът на оспорващия, че заповедта е издадена в нарушение на изискването за форма, тъй като липсват мотиви. В случая, административният орган посочва, че се отказва финансиране на заявлението, тъй като има изкуствено създадени условия, тъй както заявлението на дружеството било идентично със заявления на други две дружества, като и проектите им са били идентични. Първоинстанционният съд не е възприел установеното от органа, че има съмнение за изкуствено създадени условия. Приел е, че в конкретният случай, административният орган в нарушение на материалноправните разпоредби е приел, че има наличие на изкуствени условия, а не условия за "насърчаване на сътрудничеството между земеделските стопани и "преструктуриране и развитие на наличните материални мощности в стопанствата". Приел е, че оспорената заповед е незаконосъобразна на основание чл. 146, ал. 2, т. 4 от АПК, не отговаря в цялост на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК и следва да се отмени. Така приетото от съда решението е правилно. За да постанови отказ за финансиране на заявлението за подпомагане, обективиран в заповед № 03-РД/2805 от 10.07.2018 г., административният орган - Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" се позовал на чл. 42, ал. 1, във връзка с чл. 39, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 11, ал. 1 и чл. 15, ал. 2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (Наредбата). Преди да постанови оспорвания административен акт, административният орган е провел предвидените в чл. 37 от Наредбата проверки, в резултат на които са били установени индикатори за изкуствено създадени условия. Видно от приложените документи към заявлението за подпомагане на "Венстара" ЕООД е била констатирана аналогия с други кандидати бенефициенти по подмярка - "Максит" ЕООД и "Евробърд" ЕООД. От представените в административната преписка документи се установява, на основание изготвения бизнес план и проект, съгласно изискванията за участие по Заявление за закупуване на оборудване за угояване и отглеждане на патици под ИД № 08/04/1/0.0.0221 от 21.11.2016 г. по подмярка 4. 1 от ГТРСР 2014-2020 г. Инвестициите в земеделски стопанства? от мярка 4 "Инвестиции в материални активи? от "Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., "Венстара" ЕООД е била направила запитване към три фирми, видно от протоколно решение за избор на доставка от 08.09.2016 г. От приетата и неоспорена от страните СТЕ, която първоинстанционният съд е кредитирал изцяло, се установявало, че предвидените в проекта съоръжения, инсталации и предложените в оферираното оборудване от фирмата "Интелиджънт фуут Системс" ООД отговарят на нуждите и капацитета на животновъдния обект, предвидени с изготвения проект – част "Технологии". От заключението на експерта е станало ясно, че участвалата фирма, при оферирането, сравнима с другите два участника и тези от направеното изследване, са дали извода, че избраната оферта е по критерия "най - ниска цена" и съответства на пазарните цени в страната. Първоинстанционият съд е взел предвид и е обсъдил всички представени по делото доказателства. При извършените в хода на административното производство от страна на административния орган проверки и при преценка на представените от страните в хода на съдебоното дирене пред състава на АССГ доказателства не се установява "Венстара" ЕООД да е свързано лице с други кандидати по подмярката по смисъла на ЗМСП, защото нито собственика на дружеството нито дружеството като юридическо лице притежават дял по-голям от 25 % в други дружества — кандидати по мярката. По смисъла на ЗMCП между дружества има хоризонтална свързаност ако едни и същи физически лица участват в различни дружества с дял по-голям от 25 % и дружествата имат едновременно с това един и същ предмет на дейност. В случая физическото лице, собственик на "Венстара" ЕООД няма никакво участие в други дружества, кандидати по подмярката и следователно няма свързаност по смисъла на ЗМСП. Само наличието на един и същ предмет на дейност с други дружества - кандидати не е достатъчно условие те да бъдат свързани лица по смисъла на ЗMCП. Следва да се сподели становището на първоинстанционния съдебен състав, че липсва въведено от закона изискване за липса на смяна на собствеността на капитал на едно дружество преди, по време или след упражняване на права по кандидатстване за финансиране от средствата, предоставени за разпореждане на ДФЗ, поради което това обстоятелство не може да е самостоятелно основание за отказ от финансиране от съответните фондове. Съгласно изискванията на Наредба № 9 от 21.03.2015 г. дружество, регистрирано в годината на кандидатстване е допустим кандидат. В хода на образуваното съдебно производство по адм. дело № 11157/2018 г., с разпореждане от 26.10.2018 г., Административен съд – София град е указал на страните обстоятелствата, които следва да докажат при изпълнение на правилата за разпределение на доказателствената тежест. Не са събрани доказателства за наличието на лични или търговски отношения на лица, свързани с кандидата за подпомагане с представители на другите, описани в оспорената заповед фирми, не е установена недобросъвестност, която да води до извод за умишлено предприети от страна на "Венстара" ЕООД действия, които да му осигуряват недопустимо според приложимия закон предимство пред останалите кандидати. Правилно първоинстанционния съд, е приел, че административният орган е постановил акт при неспазване на установената форма. За да откаже финансиране на определен кандидат поради наличието на изкуствено създадени условия, които да осигуряван недопустимо предимство пред останалите кандидати, компетентния орган следва не само механично да изброи установени от него факти и да формулира извод, а следва да обоснове извода си със заключение относно връзката между обстоятелствата, тяхното значение за производството от фактическа и правна страна. За да се приложи чл. 11 от Наредбата и да се откаже финансиране не е достатъчно да се появят съмнения за наличието на нередност, а е необходимо същите да са достатъчно обосновани от събраните в хода на нарочна проверка доказателства. В конкретния случай съмненията са възникнали при административната обработка на заявленията, което е наложило допълнителна проверка и съответно спиране обработката на заявлението. Описаните в оспорената пред АССГ заповед констатации за наличието на еднотипни инвестиционни намерения на три дружества, имащи самостоятелни права върху различни имоти, които са съседни /т. е. намират се един до друг/ и са отдадени за временно и възмездно ползване на тези дружества от един и същ собственик, регистрацията на дружествата в едно и също време с минимален капитал и без дълготрайни активи, както и че доставчиците на оборудване са представили оферти на някой от другите двама кандидати не води до еднозначен извод за изкуствено създадени условия, водещи до незаконосъобразно получаване на предимство. Няма законова забрана в един и същ имот, две или повече дружества да имат еднотипни инвестиционни намерения. При подробно запознаване с приложените по делото писмени доказателства се установява, че липсват пречки /и твърдения за наличието на такива/ имотите, ползвани от три дружества, в това число и жалбоподателя да се използват самостоятелно и независимо едни от друг по предназначение, съобразно инвестиционните намерения на всеки от тях. При липсата на данни за призната на основание приложими правни норми свързаност между отделните фирми от правно или финансово естество е неоснователно твърдението за наличието на изкуствено създадени на тази база условия, които да осигуряват предимство на ответника по касационната жалба. Настоящата съдебна инстанция следва да сподели формулираните в оспореното решение изводи, свързани с възможността за реализация на описаните в чл. 2 от нарочната Наредба цели на отпускането на средства по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства, свързани с повишаване конкурентоспособността на земеделието в Република България. Правилен е изводът на първоинстанционият съд, че в конкретният случай, административният орган в нарушение на материалноправните разпоредби е приел, че има наличие на изкуствени условия, а не условия за "насърчаване на сътрудничеството между земеделските стопани и "преструктуриране и развитие на наличните материални мощности в стопанствата". Липсвали са пречки за формиране на становище за положителна тенденция при повишаване на сътрудничеството между земеделските стопани по смисъла на чл. 2, т. 5 от Наредбата, създадена чрез разработването на сходни проекти в определен район. Три относително еднотипни проекта, в три съседни поземлени имота биха могли да бъдат оценени и повишаване на възможностите за конкуренция между земеделските производители, ограничаване на риска от намаляване на размера на произвежданата в региона продукция, в случая на птиче месо, чрез конкурентно и състезателно развитие на всяко едно от стопанствата и установено възможност за взаимно подпомагане при възникване на трудности и кризи. Съдът няма основание да се съмнява в констатираното от изпълнителния директор на ДФЗ обстоятелство, че засегнатите в обстоятелствената част на от заповедта имоти се намират в район на бивш птицекомплекс "Царевец", но то не води до еднозначен извод за нарушение, създаващо изкуствени условия за осигуряване на предимство на някой от кандидатите. Липсва обосновка, защо това обстоятелство се приема като несъответствие с изискванията за финансиране, а не за даващо възможност за реализиране на основите цели чрез преструктуриране и развитие на наличните материални мощности в стопанствата. Липсват мотиви относно извода за наличие на свързаност между упоменатите в заповедта три дружества с оглед възможността за използване на една и съща инфраструктура. Обстоятелствата, че същите се намират на терени, бивша собственост на едно предприятие безспорно води до извод за възможността и вероятно необходимостта от ползване на едни и същи инфраструктурни системи за достъп, захранване и обслужване. Това обстоятелство би могло да послужи при мотивиране на решение за редуциране на търсената помощ до обоснован размер поради липсата на необходимост от изграждане на нова инфраструктура за функциониране на отделните предприятия, а не за извод за наличие на изкуствено създадени условия, даващи предимство. Решаващия орган не е обвързан с размера на исканите по съответното направление средства и би могъл на основания събрана по законовия ред информация да определи адекватен размер на финансиране, различен от посочения от кандидата. В хода на административното производство не са събрани доказателства за несамостоятелност на дружеството, търсещо финансиране. При преценка на доказателствата, в това число и неоспорената от страните експертиза се установява, че предприятието е самостоятелно както от финансова, така и от технологична страна и е в състояние да осъществява основаната си дейност, свързана с отглеждането на птици. Търсеното финансиране е за техника и съоръжения, които са съобразени с предмета на дейност, капацитета на наличната инфраструктура и сграден фонд и с предвижданията за ръст на производството. Правилно първоинстанционният съд се е позовал на приложимото европейско законодателство. При издаването на обжалваната заповед, органът не се е съобразил с основните позиции и регламенти на Съда на Европейския съюз по въпроса за "изкуствено създадени условия", които са задължителни за българското съдопроизводство. В конкретния случай не са налице и обективни, и субективни елементи в поведението на кандидата (бенефициера) по смисъла на решението на Съда на ЕС от 12.09.2013 г. по дело № С-434/2012 г. за тълкуването на чл. 4, точка параграф 8 от Регламент (ЕО) № 65/2011. Необходимо е да се отбележи на това място, че исканото тълкуване е във връзка с друга наредба, а именно Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., и по-точно във връзка с дадената в т. 30 на § 1 Допълнителна разпоредба на тази наредба легална дефиниция на понятието "изкуствено създадени условия", а именно, че това е "всяко установено условие по смисъла на чл. 4, т. 8 от Регламент (ЕО) № 65/2011". Въпреки това, в решението на СЕС е разрешен принципен въпрос и няма пречка да се прилага и за други схеми и мерки за подпомагане, когато се касае за "изкуствено създадени условия". Всъщност самият касатор се позовава на това решение на СЕС и заявява, че същото е задължително за съдилищата. При така установените несъответствия, първоинстанционният съд е достигнал обосновано до извода за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на оспорената заповед, изразяващо се в липса на мотиви. Административния орган не е формулирал обосновка относно крайния и релевантен за производството извод за наличието на съмнения или данни за изкуствено създадени условия за осигуряване на предимство при финансирането на конкретния проект. Липсата на конкретни и обосновани изводи за наличието на нередност, не дава възможност на засегнатия от оспорения пред съда акт субект, да упражни в пълнота гарантираната му от закона възможност за защита срещу актовете на администрацията, които пряко и непосредствено влияят върху негови законни права и интереси. Така констатираните несъответствия на оспорената Заповед с изискванията на закона от материално и процесуалноправна страна, водят до извод за нейната незаконосъобразност, а от там и за необходимост от отмяната й. Достигайки до този извод съдът е постановил правилен и обоснован съдебен акт, който следва се остави в сила, а жалбата срещу него да се определи като неоснователна. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, следва да се уважи искането на "Венстара" ЕООД за присъждане на разноски, а искането на процесуалния представител на административен орган да се отхвърли като неоснователно. В хода на производството е формулирано възражение за прекомерност на претендираните от ответната по касационната жалба страна разноски и се иска намаляването им на предвидения в съответната наредба минимум. Съдът счита искането за основателно, тъй като намира, че заплатения от страна на "Венстара" ЕООД е прекалено завишен. След като прецени фактическата и правна сложност на конкретното производство и обстоятелството, че същото не е с определен материален интерес прецени, че в полза на дружеството следва да се присъди сума в размер на 2500 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховен административен съд - Четвърто отделение,