Решение № 10803 от 11.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3445/2019 г.

Решение № 10803 от 11.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3445/2019 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Водоснабдяване и канализация – Сливен" ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. "Шести септември" № 27, представлявано от инж. С. Рашев, чрез адв. С. Рафаилов, срещу решение № 182 от 6.11.2018 г., постановено по адм. д. № 367/2017 г. по описа на Административен съд – Сливен, поправено по реда на чл. 175 от АПК, с решение за поправка очевидна фактическа грешка № 11 от 23.01.2019 г. Съдебният акт се обжалва в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 84/23.10.2017 г. на Директора на Басейнова дирекция (БД) "Източнобеломорски район", относно установените задължения за такса за водовземане за периода 1.01.2011 г. до 31.12.2016 г. в общ размер на 52 262, 46 лв. главница и лихва за забава в размер на 16 481, 97 лв. по Разрешително № 300712/24.01.2005 г., Разрешително № 300700/19.01.2005 г., Разрешително № 300564/13.10.2004 г. и Разрешително № 31110006/28.12.2007 г. В касационната жалба са изложени доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваната част. Твърди се, че съдът е изградил мотивите си върху две противоречиви по същността си ръководни идеи. Според първата декларацията по чл. 194б, ал. 1 ЗВ е достатъчно условие обема на изразходваните водни количества да се приеме за безспорно установен, а според втората – декларираните водни количества подлежат на проверка дори и при съдебно оспорване на АУПДВ. Излага съображения, че в съответствие с разпоредбата на чл. 194, ал. 6 ЗВ, която определя начините на измерване на разходеното водно количество, за обекта по разрешително 31110006/28.12.2007 г. водните количества е следвало да бъдат изчислени по посочения в цитираната разпоредба втори начин – по разрешен годишен воден обем, тъй като е установено, че измервателното устройство е повредено, макар да са подавани годишни декларации с посочено разходвано количество. Навежда оплакване, че не са извършвани задължителните според касатора проверки по чл. 194б, ал. 3 ЗВ, което от своя страна води до неликвидност и неизискуемост на задълженията, респ. за липса на предпоставките за издаване на акта. Счита, че противно на приетото от административния орган и съда моментът, от който следва да се начисляват лихви върху установените публични вземания, е датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение. Моли горепосочените решения да бъдат отменени и вместо тях да бъде постановено друго, с което да бъде уважена подадената срещу АУПДВ жалба. Алтернативно на прави искане, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира присъждане на направените по делото разноски за всички съдебни инстанции. Ответникът - директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", в писмено становище по делото, оспорва касационната жалба, като счита обжалваното решение за правилно. Позовава се на приетите по делото и неоспорени от страните комплексна съдебна експертиза, като счита, че правилно съдът е изградил изводите си на нея. Излага съображения, че установените с акта задължения са определени на база представени от дружеството дневници и годишни справки, а констатираното нарушение не е маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Моли решенията да бъдат оставени в сила. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище, че касационната жалба е допустима и редовна, но неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна, поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е бил АУПДВ № 84/23.10.2017 г. на директора на БД "Източнобеломорски район", с който на дружеството са установени следните публични държавни вземания: за периода от 1.01.2010 г. до 31.12.2016 г. такса за водовземане от подземни води по Разрешително № 300712/24.01.2005 г. в размер главница 7 334, 54 лв. и лихва за забава 3 325, 04 лв.; такса за водовземане от повърхностни води по Разрешително № 300700/19.01.2005 г. в размер главница 38 722, 80 лв. и лихва за забава 13 799, 62 лв.; такса за водовземане от повърхностни води по Разрешително № 31110006/28.12.2007 г. в размер главница 17 946, 04 лв. и лихва за забава 6 018, 92 лв.; такса за водовземане от подземни води по Разрешително № 300564/13.10.2004 г. за периода от 1.01.2010 г. – 31.12.2011 г., и за периода от 1.01.2016 г. до 31.12.2016 г. в размер главница 5 535, 88 лв. и лихва за забава 2 205, 35 лв. Първоинстанционният съд е отменил акта, в частта на установените задължение за такси за водовземане, по всички разрешителни за периода 1.01.2010 г. – 31.12.2010 г. в общ размер на 7 674, 80 лв. главница и 5 337, 42 лв. законна лихва, с мотива, че посочените задължения съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК са погасени по давност, а по отношение на установената такса за водовземане по Разрешително № 300700/19.01.2005 г. е отменил акта за сумата над 27 762, 80 лв. главница и 9 260, 54 лв. лихва до пълния установен с него размер, като за този си извод е възприел даденото от вещото лице заключението. Предвид обстоятелствената част и искането на дружеството в касационната жалба, предмет на обжалване пред настоящата инстанция е решението в отхвърлителната му част, като задълженията, в тази част са уточнени по размер с решение № 11/23.01.2019 г. В останалата необжалвана част първоинстанционният съдебен акт е влязъл в сила. За да отхвърли жалбата, съдът е описал подробно установените по делото факти и след оценка на доказателствата по делото е приел от правна страна, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискването за форма съгласно чл. 59, ал. 2 АПК и при спазване на процедурните правила. Посочил е, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 195б, ал. 2 ЗВ, АУПДВ е издаден въз основа на представени от оспорващото дружество справки за иззети водни количества по водоизточници и декларации по чл. 194б ЗВ за периода 2010-2016 г. Дружеството е уведомено за започване на административното производство с изрично изготвено уведомително писмо за започване на административно производство по издаване на АУПДВ изпратено заедно покана за доброволно изпълнение, съставени въз основа на констативни протоколи от проверка за изпълнение на задълженията. След установяване на дължимите такси и изтичане на срока за доброволно изпълнение, е издаден оспореният АУПДВ. По материалната законосъобразност на акта, съдът е приел, че са изпълнени предвидените в закона основания за издаване на АУПДВ. Посочил е, че таксите са дължими съгласно чл. 194б, ал. 1 ЗВ и не са представени доказателства, че са платени. В хода на съдебното производство, с приетата по делото комплексна експертиза е установено, че размера на определените задължения по Разрешително № 300700/19.01.2005 г. и Разрешително № 300564/13.10.2004 г. са в по-голям размер от определения, поради което съдът е счел за законосъобразен акта в тази му част. По отношение на задълженията, установени по Разрешително № 300700/19.01.2005 г., решаващият състав е отменил акта за сумата над 27 762, 80 лв. главница и 9 260, 54 лв. лихва до пълния установен с него размер, с мотива, че отчетените количества са въз основа на съдържащите се в дневниците данни за отнетите водни количества по ежемесечни отчети от водомерно устройство, вместо по разрешения воден обем съгласно издаденото разрешително, доколкото е констатирана неизправността на последното. Съдът е приел за законосъобразно определени задълженията по Разрешително № 31110006/28.12.2007 г., като е изложил мотиви, че размерите на установените като изразходени количества вода са констатирани въз основа на подадените от самото дружество справки за използваните количества вода за конкретните периоди. Съобразил е, че от данните, съдържащи се в дневниците на отнетите водни количества се установява, че за периода от 1.01.2010 г. до 31.12.2016 г. има ежемесечни записи за отнети водни количества за водоснабдяването на с. Сборище - висока зона, които обаче са отбелязани със знак за приблизителна стойност и навсякъде е отбелязано, че водомерното устройство е повредено, като е констатирал, че посочените количества в тези справки и съответно в декларациите, са идентични със стойностите, установени като задължения с оспорения АУПДВ. Правилно първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка по делото и е стигнал до обосновани правни изводи, за законосъобразността на обжалвания пред него АУПДВ, в частта му на установените задължения по Разрешително № 300700/19.01.2005 г., Разрешително № 300564/13.10.2004 г. и Разрешително № 300712/24.01.2005 г. Неправилни, обаче са изводите на съда, в частта относно размера на установените с акта публични вземания по Разрешително № 31110006/28.12.2007 г. Видно от съдържанието на Констативен протокол СЛ-234/19.09.2015 г. административният орган е установил, че поставеният водомер с № 900191 не е изправен от 2011 г., поради което е посочил начина на изчисляване на дължимата такса, а именно по реда на чл. 6, ал. 2 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177 от 21.06.2011 г., и е дал указания да се монтира ново водомерно устройство до 15.11.2015 г. Неизправността на водомерното устройство към процесния период се установява и от дневниците на отнетите водни количества, в които стойността на използваното водно количество е отразена със знак приблизително и навсякъде е отбелязано, че измервателното устройство е повредено. Такива констатации са направени и в приетата по делото комплексна експертиза. При така установените обстоятелства и след оценка на доказателствения материал по делото, настоящият съдебен състав счита, че предвид безспорно установеното ползване на вода по разрешителното и липсата на доказано плащане, то задължението е дължимо, но в различен от установения размер, който следва да се определи по реда на относимата разпоредба на чл. 6, ал. 1 Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г. за задълженията от 2011 г. и по чл. 6, ал. 2 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177 от 21.06.2011 г., за задълженията от 2012 г. до 2016 г. Съгласно тази Тарифа, таксата се определи на базата на разрешения годишен воден обем. За определяне на дължимия размер по този ред настоящият съдебен състав на касационната инстанция, кредитира приетото и неоспорено от страните експертно заключение, според което и съобразно разрешения годишен воден обем от 110 376, 00 куб. м е определена такса за периода 1.01.2011 г. – 31.12.2016 г. в общ размер на 13 245, 12 лв. главница и лихва в размер на 4 761, 90 лв. По тази причина обжалваното решение, в тази част следва да бъдат отменени, като бъде отменен и АУПДВ за установената такса за водовземане от повърхностни води по Разрешително № 31110006/28.12.2007 г. за периода 1.01.2011 г. 31.12.2016 г. за размера над 13 245, 12 лв. главница и лихва в размер на 4 761, 90 лв. до потвърдения с решението размер от 16 677, 24 лв. главница и 5 136, 54 лв. лихва. Не може да бъде споделено оплакването, че органът не е извършил проверки по чл. 194б, ал. 3 ЗВ, доколкото по делото са приложени съответните констативни протоколи, които свидетелстват за спазване на процесуалните правила при издаването на акта. Неоснователен е касационният довод за неправилност на решението по отношение на потвърдените задължения за лихви. Предвиденото в чл. 194б, ал. 4 ЗВ задължение за директора на Басейнова дирекция за уведомяване не е определено в закона като правопораждащ юридически факт за ликвидност и изискуемост на таксите за водовземане. Срокът за плащане на таксите е определен в Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване - до 31.01 (за задълженията за 2010 г.) и 31.03. на следващата година. Нормативно определеният краен срок за заплащане на таксите, определя и момента на изпадане в забава, както законосъобразно е приел и първоинстанционният съд. Като е изложил мотиви относно законосъобразността на оспорения пред него административен акт в частта, с която за 1.01.2011 г. до 31.12.2016 г. са установени задължения по Разрешително № 300712/24.01.2005 г. в размер главница 7 154, 54 лв. и лихва за забава 3 199, 86 лв.; по Разрешително № 300700/19.01.2005 г. в размер главница 24 208, 80 лв. и лихва за забава 6 854, 04 лв.; Разрешително № 300564/13.10.2004 г. за периода от 1.01.2011 г. – 31.12.2016 г. в размер главница 4 221, 88 лв. и лихва за забава 1 291, 53 лв., първоинстанционният съд е постановил решения, които като правилни следва да бъдат оставени в сила. При този изход на спора и своевременно направеното от касатора искане за присъждане на разноски в двете съдебни инстанции, в това число и адвокатско възнаграждение, ведно с представени доказателства за заплащането им, е основателно. Съобразно материален интерес, определен върху оспорената част – 68 744, 43 лв. и този на уважената част от касационната жалба – 3 806, 76 лв., в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят направените пред настоящата съдебна инстанция разноски в размер на 225, 05 лв. Предвид резултата от делото на касатора следва да се присъдят допълнително и разноски за първоинстанционното производство в размер на 171, 96 лв., или общо разноски в размер на 397, 01 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,