Решение № 7830 от 30.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4660/2021 г.

Решение № 7830 от 30.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4660/2021 г., IV о., докладчик председателят Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 178 от Закона за концесиите (ЗК), във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "ИТС 2005" ЕАД, със седалище гр. София и "Перла Г" АД, със седалище гр. Бургас, чрез процесуалния им представител адвокат И. Болярски, срещу решение № 290/25.03.2021 г. по преписка № КЗК-189/191/2021 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията), с което са оставени без уважение жалбите на двете дружества, против решение № 98/4.02.2021 г. на Министерски съвет на Република България за откриване на процедура за възлагане на концесия с обект изключителна държавна собственост - морски плаж "Стамополу-Перла", община Приморско, област Бургас. Релевирани са доводи за неправилност на атакуваното решение на КЗК, тъй като е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, необосновано и в противоречие с приложимия материален закон - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Двамата жалбоподатели твърдят, че КЗК не е съобразила допуснатото от МС нарушение на изискването по чл. 8д, ал. 1, т. 1 ЗУЧК, предвид определянето на обекта на процесната концесия при наличието на съществено разминаване в площта му по съставената за плажа кадастрална карта и кадастрални регистри, и посочената в обжалваното решение площ, което на свой ред влече нарушения по смисъла на чл. 8д, ал. 1, т. 8 и т. 13 ЗУЧК, касаещи определянето на завишени размери на минимално дължимото концесионно възнаграждение и гаранцията за участие. Наред с горното сочат, че КЗК не е отчела, че концедентът незаконосъобразно е включил в обекта на концесията и три хидротехнически брегоукрепителни съоръжения - частна собственост, находящи се в акваторията на морски плаж "Стамополу-Перла", както и че процедурата за избор на нов концесионер на същия плаж е преждевременно открита, предвид наличието на договор за концесия, със срок на действие, продължен с допълнително споразумение до 25.10.2022 г. Атакуват начина, по който с решението на МС е определен момента на влизане в сила на новия концесионен договор, който не изключвал възможността, последният да влезе в сила преди изтичането на срока на действащия концесионен договор, в противоречие с целта на закона. По подробно изложените в касационната жалба и писмено становище по съществото на спора съображения, претендират отмяната като незаконосъобразно на решението на КЗК, а оттам и на обжалваното пред нея решение на МС, ведно с присъждане на направените пред КЗК и ВАС разноски. В открито съдебно заседание, касаторите, чрез процесуалния си представител, поддържат подадената касационна жалба. Ответната страна - Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител Х. Г. в открито съдебно заседание и писмени бележки по съществото на спора, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, по изложени подробни съображения по всяко от твърденията в касационната жалба. Моли ВАС, като правилно да остави в сила атакуваното решение на КЗК, както и да присъди на МС разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото. Ответникът - министър на туризма, чрез процесуалния си представител адвокат Е. Георгиева изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като релевира подробни доводи за правилността на обжалвания акт на КЗК, по които претендира оставянето му в сила, ведно с присъждане на направените по делото разноски. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 178, ал. 1 ЗК, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения: Производството пред КЗК е проведено по реда чл. 175, ал. 1 от Закона за концесиите (ЗК), по жалбите на настоящите касатори, против решение № 98/4.02.2021 г. на Министерския съвет на РБ, с което на основание чл. 8а, 8б, 8г и 8д от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), § 24 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, във връзка с чл. 6, ал. 2 и 3 и чл. 7, ал. 1 от същия закон, е открита процедура за възлагане на концесия с обект изключителна държавна собственост - морски плаж "Стамополу-Перла", община Приморско, област Бургас, публикувано в ДВ, бр. 12/12.02.2021 г., с обект на концесията - морски плаж "Стамополу-Перла", като обособена част от крайбрежната плажна ивица, съставляваща поземлен имот с идентификатор 58356.73.107 по кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на гр. Приморско, община Приморско, област Бургас. КЗК счела жалбите за допустими, с оглед подаването им в срок от заинтересовани лица, а разгледани по същество - за неоснователни, при което ги оставила без уважение. За да постанови посочения резултат Комисията е установила релевантните за спора факти въз основа атакуваното решение на Министерския съвет на Република България за откриване на процедура за възлагане на концесия, условията и реда за участие в нея, и останалите доказателства, представени с преписката по издаване на този акт, изпратена от административния орган. Във връзка с повдигнатия спор относно площта на обекта на концесията - морски плаж "Стамополу-Перла", Комисията приела, че с атакувания акт на МС, общата му площ е правилно определена в размер на 134 785 кв. м, тъй като плажът съставлява поземлен имот с идентификатор 58356.73.107 по кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на гр. Приморско, община Приморско, област Бургас, одобрени със заповед № РД-18-106/9.12.2008 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, но е индивидуализиран по данните в акта за изключителна държавна собственост – АДС № 371/11.05.1998 г. и специализираната карта на морски плаж "Стамополу-Перла", приета по протокол № 7/12.12.2012 г. на комисията по чл. 18 от Наредба № 1/16.09.2008 г. за създаването и поддържането на специализираните карти и регистри на обектите по чл. 6, ал. 4 и 5 ЗУЧК. Констатирано е, че съгласно решението, активната плажна площ на обекта на концесия (площта, която се ползва за осъществяване на задължителните дейности, за разполагане от посетителите на морския плаж на платени и неплатени плажни принадлежности, за свободно пешеходно придвижване върху територията на плажа, включително върху преместваеми пешеходни пътеки, за удобно използване на преместваемите обекти и за улесняване на придвижването и ползването на плажните услуги от хората с увреждания), е в размер на 67 391 кв. м, определена с точки от № 1 до № 404 в Координатна система "Българска геодезическа система 2005", от която изрично са изключени площта на пясъчните дюни от 64 584 кв. м и временно заливаемите площи в размер на 2 810 кв. м. Морският плаж е с дължина на бреговата линия 1 203 м, с точки по границите, определящи общата площ на морския плаж от № 1 до № 296 в Координатна система "Българска геодезическа система 2005", а прилежащата акватория, включена в обекта на концесията - с широчина 200 м, измерена от бреговата линия на плажа. Съгласно т. 1. 6 от атакуваното решение на МС, в обекта на концесията са включени и: по т. 1.6.1. - преместваемите обекти и/или допълнителната търговска площ и съоръжения, които са поставени и които ще бъдат поставени върху обекта на концесията от концесионера, необходими за здравното и медицинското обслужване и санитарно-хигиенното поддържане, по осигуряване на водното спасяване, по обезопасяване на прилежащата акватория, за спортно-развлекателна дейност и заведения за бързо обслужване, определени с концесионния договор; по т. 1.6.2. - елементите на техническата инфраструктура, съществуващи и които ще бъдат изградени върху обекта на концесията, необходими за използването на преместваемите обекти и съоръжения по т. 1.6.1, определени с концесионния договор; а по т. 1.6.3. – и всяка друга самостоятелна вещ, осигуряваща безпрепятственото, нормално и безопасно функциониране на обекта на концесията или на предоставянето на услугите - предмет на концесията, извън посочените принадлежности в т. 1.6.1 и 1.6.2. Според т. 1. 7 от решението, в общата площ на обекта на концесията са включени и общо 8 кв. м, площ на обекти на инфраструктурата, представляващи четири шахти в границите на пясъчните дюни, по специализираната карта на морски плаж "Стамополу-перла". Съгласно точки 5 и 6 от обжалвания акт, началната дата на концесията съвпада с тази на влизане в сила на концесионния договор, която на свой ред настъпва с изтичането на месечен срок от датата на сключването му при положение, че са изпълнени и следните условия: от концесионера е представена банковата гаранция по т. 10.1.1, а от министъра на туризма - са съгласувани специализираните програми и/или схеми, свързани с осъществяване на задължителните дейности и е одобрена специализираната схема за поставяне на преместваемите обекти и съоръжения. Наред с горното е констатирано, че определеният с РМС № 98/2021 г., размер на минималното годишно концесионно възнаграждение съгласно приетата от Министерски съвет методика, е 118 554. 72 лв без ДДС. След преглед на съдържанието на обжалваното решение и данните от приобщените към преписката по издаването му и представените от оспорващите доказателства, КЗК приема, че обектът на концесията е имот публична държавна собственост - морски плаж, поради което в случая е приложим ЗУЧК. Според чл. 6, ал. 7, вр. ал. 4, т. 1 ЗУЧК, за морските плажове се изработват специализирани карти, регистър и информационна система по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър, чиято глава четвърта "Специализирани карти, регистри и информационни системи" и по-конкретно - чл. 34, ал. 2, изр. второ, сочи, че изработването на специализираните карти по ал. 1 може да се извършва едновременно или отделно от създаването на кадастралната карта и кадастралните регистри. Съобразена е и Наредба № 1/16.09.2008 г. за създаването и поддържането на специализираните карти и регистри на обектите по чл. 6, ал. 4 и 5 ЗУЧК, определяща съдържанието, условията и редът за създаването, поддържането и съхраняването на специализираните карти и регистри и информационна система на тези обекти, както и че според чл. 5 и чл. 6 от същата наредба, специализираните карти и регистри се изработват на базата на кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени по реда на ЗКИР, като съдържат и множество други допълнителни, специализирани данни, изброени в подзаконовия нормативен акт. Доколкото обжалваното пред КЗК решение на МС е издадено на основание § 24 от ПЗР на ЗУЧК (обн. ДВ, бр. 40/2014 г., изм. бр. 101/2015 г.) и концедентът е представил изработена, специализирана карта за морски плаж "Стамополу-Перла", съгласно която е посочил площта на обекта на концесията, последната е приета за определена в съответствие с цитираната правна норма, а оттам и че разликата й с площта на плажа по кадастрална карта и кадастралните регистри (121 992 кв. м) не опорочава атакувания акт. В тази връзка, относно размера на минималното годишно концесионно възнаграждение, изчислен по формула, отчитаща площта на плажа, също е съобразена невъзможността съгласно действащата правна уредба да се обоснове неправилност на посочената в решението обща площ на плажа "Стамополу-Перла", а оттам - за неоснователни са приети и доводите за завишените размери на определените с решението, минимално концесионно възнаграждение и гаранция за участие. Наред с горното от КЗК са взети предвид очертанията на активната плажна площ и общата площ на плажа по приложената в преписката схема, както и цитираните по-горе координатни точки, при което е прието, че липсват данни в концесионната площ да са включени трите хидротехнически съоръжения, за които жалбоподателите твърдят, че са частна собственост. Относно оплакванията за неправилно определяне на началната дата на договора, който предстои да бъде сключен в резултат откритата концесионна процедура, е изтъкната липсата на законодателна уредба, съгласно която настъпването й да преустановява действието на сключения на 7.07.2009 г., договор за концесия на плажа за срок, продължен по силата на допълнително споразумение до 25.10.2022 г. В резултат, КЗК приела решението на Министерския съвет на Република България за постановено от компетентен орган, при съобразяване с приложимите процесуални правила, действащия материален закон и неговата цел. Правилно КЗК приема, че концесионната процедура е проведена при действието на Закона за концесиите и Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, както и че приложими към конкретния акт са действащата редакция на чл. 8д (ДВ, бр. 60/2019 г., в сила от 30.07.2019 г.) от глава втора "а" Възлагане на концесия за морски плаж от ЗУЧК и разпоредбите на общия ЗК (за неуредените в глава втора "а" от специалния ЗУЧК, въпроси). Не намира основание и пространно развитото в касационната жалба оплакване, че в нарушение на приложимия материален закон, органът по преразглеждането приел, че площта на плаж "Стамополу-Перла" е законосъобразно определена с решение № 98/4.02.2021 г. на Министерски съвет на 134 785 кв. м, независимо, че последната съществено надвишава площта на имота по кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на гр. Приморско, одобрени със заповед № РД-18-106/9.12.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК и АДС, с оглед данните от специализираната карта, цитирана в процесния акт. В действителност не би могло да се приеме, че само с оглед горепосоченото разминаване, решението на МС противоречи на чл. 8д, ал. 1, т. 1 ЗУЧК, налагащ точното посочване на предмета и обекта на концесията. Този извод се налага и от чл. 6, ал. 7 ЗУЧК, в приложимата редакция по ДВ, бр. 98/2014 г., в сила от 28.11.2014 г., според която за обектите по ал. 4 (публична държавна собственост - морските плажове) се изработват специализирани карти, регистър и информационна система по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър, като условията и редът за възлагането, създаването и поддържането на специализираните карти, регистъра и информационната система, се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Така в Наредба № 1/16.09.2008 г. за създаването и поддържането на специализираните карти и регистри на обектите по чл. 6, ал. 4 и 5 ЗУЧК, е определено съдържанието, условията и редът за създаването, поддържането и съхраняването на специализираните карти и регистри и информационна система на обектите, а нейните чл. 5 и чл. 6, изрично сочат, че специализираните карти и регистри се изработват на база на кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени по реда на ЗКИР, но съдържат и допълнителните, специализирани данни, изброени в наредбата. Обжалваното решение на МС е издадено на основание § 24 ПЗР на ЗИД на ЗУЧК (обн. ДВ, бр. 40/2014 г., изм. бр. 101/2015 г.), съгласно който до приключване от Агенцията по геодезия, картография и кадастър на дейностите по чл. 6, ал. 7, процедурата по предоставяне на концесия или отдаване под наем на морски плаж се провежда въз основа на акт за изключителна държавна собственост и/или приета специализирана карта за съответния морски плаж, и/или влязло в сила изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри. Текстът несъмнено налага извода, направен и от КЗК - че съобразяването на концесионната площ, с площта на имота по одобрената с протокол от работата на комисия по Наредба № 1/16.09.2008 г., специализирана карта за морски плаж "Стамополу-Перла", е в съответствие с горепосочената разпоредба, изрично предвиждаща възможността при липсата на влязло в сила изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри при провеждане на концесионна процедура, наред с АДС, съставен за морски плаж - имот публична държавна собственост, да бъдат съобразени данните от изготвената за него и влязла в сила, специализирана карта. Следователно, сами по себе си разминаванията в площите на имота по АДС, кадастралната карта и специализираната карта, не влекат незаконосъобразност на обжалваното решение, както твърдят касаторите, поради което оплакването им в тази връзка е неоснователно. По аналогични съображения, не намират основание и възраженията, че органът по преразглеждането, в нарушение на приложимия материален закон е приел, че в случая не са допуснати нарушения при определянето на размерите на минималното годишно концесионно възнаграждение и гаранцията за участие в процедурата, като функция от общата площ на плажа. След като не може да се счете, че абсолютната стойност на концесионната площ е неправилно определена предвид данните по представената специализирана карта за морския плаж, то не са налице и твърдяните от касаторите, нарушения по чл. 8д, ал. 1, т. 8, б. "а" и т. 13 ЗУЧК, опорочаващи решението за откриване на процесната концесия. Не така стои въпросът обаче с останалите оплаквания в касационната жалба. На първо място, настоящият съдебен състав не споделя доводите на МС на РБ и министъра на туризма, включително изложените в табличен вид в хода на съгласувателната процедура по приемане на процесния акт, във връзка със становище на МРРБ, обективирано в писмо изх. № 90-01-59/1.02.2021 г. С последното е изтъкнато, че специализирана карта на процесния морски плаж е приета още през 2012 г., което е налагало министърът на туризма да заяви съответно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри по реда на глава шеста ЗКИР, изпълнявайки предвидената в чл. 6, ал. 10 ЗУЧК процедура за изменение на КККР, въз основа изработената и одобрена специализирана карта на плажа, респективно – съставянето на нов акт за изключителна държавна собственост от министъра на регионалното развитие и благоустройството, на основание чл. 71 ЗДС вр. чл. 6, ал. 11 ЗУЧК, в който морският плаж да е индивидуализиран с характеристиките и параметрите по изменената КККР, с които да бъде индивидуализиран обекта на концесионната процедура. За да не приеме така изразената резерва относно акта по чл. 8д ЗУЧК, издателят му, видно от данните по преписката, е изтъкнал, че в специалния ЗУЧК няма изрично записано задължение преди откриване на концесионната процедура да бъдат изпълнени процедурите за изменение на КККР и утвърждаването на нов АИДС по чл. 6, ал. 10 и ал. 11 ЗУЧК, още повече, че разпоредбите не сочели конкретен срок за изпълнение, а времето необходимо за реализиране на тези изменения би повлияло неблагоприятно на управлението на плажа, тъй като през него нямало да бъдат извършвани дейностите по осигуряване на водното спасяване, обезопасяване на прилежащата акватория, здравното и медицинското обслужване и санитарно-хигиенното обслужване на морския плаж. При липсата на спор по делото, че осъществяването на последните дейности е обезпечено за процесния плаж с договора за концесия, действащ до 25.10.2022 г., очевидно е, че това обстоятелство не е отчетено при издаването на процесното решение, в противоречие с общото правило на чл. 35 АПК. Наред с горното, липсата на конкретно посочен в закона срок за изпълнение на нормативноустановеното задължение по чл. 6, ал. 10 ЗУЧК, не освобождава министъра на туризма от необходимостта да го изпълни в посочения в разпоредбата срок ("след приемане на специализираната карта"), при това, съгласно общите принципи за съразмерност и бързина по чл. 6 и чл. 11 АПК - по разумен начин, добросъвестно, справедливо и за най-краткото време, необходимо според конкретните обстоятелства и целта на административния акт. Следователно, неправилно е схващането (застъпено от процесуалния представител на министъра на туризма), че и само липсата на конкретно посочен срок, в който е следвало да бъдат предприети действията му по изменение на КККР, изключва възможността неизпълнението им да се счита за незаконосъобразно, а оттам и че не е налице нормативно основание да се приеме становището на МРРБ за необходимостта от извършване на допълнителни действия, предпоставящи точното и безпротиворечиво определяне на обекта и предмета на концесията в акта за откриване на концесионната процедура. Наред с горното, като се изключи изявлението в становището на МС, депозирано в настоящото производство, (че и брегоукрепителните съоръжения, изградени в имота са публична държавна собственост съгласно чл. 6, ал. 4 ЗУЧК), ответниците не оспорват твърденията на "Перла Г" АД, че се легитимира като собственик на три хидротехнически брегоукрепителни съоръжения в акваторията на морски плаж "Стамополу-Перла", а именно: кейова стена с дължина 156 м, буна с дължина 150 м и буна с канал с дължина 195 м, части от инфраструктурата на бившата правителствена резиденция "Перла", преди това включени в активите "Интертревълсервиз" АД (за 57 % от капитала на което държавно дружество се твърди, че по договор от 25.01.2002 г. за приватизационна продажба, са придобити от нов собственик, заедно с всички недвижими имоти и дълготрайни материални активи, представляващи в съвкупност бившата правителствена резиденция). Видно от данните за вписаните по партидата на "Перла Г" АД, обстоятелства в ТРРЮЛНЦ, горепосочените три брегоукрепителни съоръжения действително са отразени като част от направена в капитала на дружеството и вписана в търговския регистър, апортна вноска. Но във във връзка с изтъкнатия от дружеството факт, че по графични данни от електронната скица на ПИ 58356.73.107 по КККР на гр. Приморско, площта и границите на имота, (определен като обект на концесията) включват и посочените три брегоукрепителни съоръжения, КЗК се е задоволила да отбележи, че доводите му са базирани на предположения и не са подкрепени с реални данни. Най-общо, за да приеме, че въпросните съоръжения не са включени в обекта на концесията по т. 1. 1 от атакуваното решение на МС, КЗК изтъква определените с т. 1. 4, координати на границите, определящи общата площ на морския плаж - от № 1 до № 296 в Координатна система "Българска геодезическа система 2005", както и че в т. 1. 2, активната плажна площ на обекта на концесия е определена с точки от № 1 до № 404 в Координатна система "Българска геодезическа система 2005", от които, видно от приложената схема, точки с координати № 1, 400, 321, 32, 327, 319, 118, 122 изключват площите на брегоукрепителните съоръжения, като при това съвпадат с координатни точки, ограждащи общата площ на плажа. В атакуваното решение е посочено и че в легендата по приложената към преписката схема на обекта на концесията, е обозначена защрихована площ, с която са отбелязани буните, с изричния запис "брегоукрепителни съоръжения, извън общата площ на плажа". Но този запис влиза в противоречие с изявлението на МС в настоящото производство, основано на чл. 6, ал. 4, т. 2 ЗУЧК, както и с твърде общата формулировка на т. 1.6.3 от обжалваното решение на МС, според която обектът на концесията включва и всяка друга самостоятелна вещ, осигуряваща безпрепятственото му, нормално и безопасно функциониране, или предоставянето на услугите - предмет на концесията, извън посочените принадлежности по т. 1.6.1 и 1.6.2. Наред с горното, КЗК не е отчела и че според акта на МС, общата площ на плажа е 134 785 кв. м, включваща активната плажна площ от 67 391 кв. м и оставащите извън нея, площ на пясъчни дюни от 64 584 кв. м и временно заливаеми площ от 2 810 кв. м (сумирани трите последни стойности образуват размера на площта на плажа по т. 1. 1), без да става ясно защо на отделно място в текста на решението - т. 1. 7, като включени в общата площ на обекта на концесията са отразени допълнителни 8 кв. м, представляващи площ на четири шахти в границите на пясъчните дюни по специализираната карта. Необосновани са и изводите на КЗК, във връзка с оплакванията на жалбоподателите за допуснато нарушение, предвид наличието на действащ до 25.10.2022 г. концесионен договор, сключен от концедента с "ИТС 2005" ЕАД. За да приеме, че този договор е без значение за откриването на нова процедура за възлагането на концесия на морския плаж, КЗК излага съображения, че решение № 98/2021 г. на МС не съдържа изричен текст за неговото предсрочно прекратяване, както и че законодателят не забранява стартиране на подготвителни действия и откриване на процедура за възлагане на концесия за обект, за който е налице действащ концесионен договор - тези действия са в оперативната самостоятелност на концедента и не подлежат на съдебен контрол. Действително, между страните не се спори, че процедурата за възлагане на концесия за морски плаж "Стамополу-Перла" е включена в актуализирания план за действие за държавните концесии за периода 2021-2027 г. (част III, "Морски плажове") като проект, който ще стартира през 2021 г. и в която връзка министърът на туризма, след като е извършил подготвителните действия по чл. 8а ЗУЧК, на 2.02.2021 г. е внесъл предложение до Министерския съвет за откриване на процедурата. Но посочения план за действие и липсата на нормативни пречки за подготовката на следваща концесионна процедура при действието на сключения на 7.07.2009 г. и продължен до 25.10.2022 г., концесионен договор за морския плаж - публична държавна собственост, не означават, че датата на влизане в сила на новия договор за концесия е правилно определена. В случая, видно от съдържанието и формулировките на т. 5 и т. 6 от оспореното решение на МС, те не изключват възможността новият договор за концесия да влезе в сила, докато все още действа предходния концесионен договор за същия обект. Другояче казано, посочената в решението за откриване на концесионната процедура, дата на влизане в сила на новия концесионен договор, не отчита по какъвто и да било начин наличието на действащ до 25.10.2022 г., договор за концесия, в противоречие с общите принципи за действие на административните органи по АПК и целта на относимите разпоредби на ЗУЧК и ЗК. В подкрепа на извода за незаконосъобразността на атакувания акт в посочената част е и изтъкваната от ответниците по касационните жалби и от КЗК, липса на предвидено в ЗУЧК, (каквото законът визира по отношение на договорите за наем) прекратяване на действащ концесионен договор поради сключването на нов такъв. Действително, обжалваното пред КЗК решение не сочи конкретна дата за влизане в сила на новия концесионен договор, но тя е определяема по начин, несъмнено включващ възможността този договор да влезе в сила преди изтичането на договора за концесия, сключен с "ИТС 2005" ЕАД за срок до 25.10.2022 г. Поради това и съдът приема за неправилни изводите на КЗК за неоснователност на оплакванията на касаторите в тази връзка. По изложените съображения съдът счита, че обжалваното решение страда от част от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, във връзка с чл. 178, ал. 3 ЗК, поради което касационната жалба е основателна, а решението на КЗК като незаконосъобразно следва да бъде отменено. При това следва да бъде постановен нов акт по съществото на спора пред същата комисия, с който да бъде отменено атакуваното решение № 98/4.02.2021 г. на Министерски съвет на Република България за откриване на процедура за възлагане на концесия с обект изключителна държавна собственост - морски плаж "Стамополу-Перла", община Приморско, област Бургас. При този изход на спора и с оглед чл. 143 АПК, вр. с чл. 228 АПК и чл. 178, ал. 3 ЗК, направените от касаторите искания за присъждане на разноски, като основателни следва да бъдат уважени. Министерски съвет на Република България следва да бъде осъден да им заплати направените от всеки от тях, разноски пред КЗК и ВАС, съответно в размери на по 1 700 лв за държавни такси и на по 600 лв за адвокатски възнаграждения за всяко от производствата, или общо сумата от по 4 600 лв за всяко от двете дружества. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, във връзка с чл. 178, ал. 3 ЗК, Върховният административен съд, четвърто отделение