Решение № 4515 от 11.5.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу решение 132 от 05.10.2021 г., постановено по адм. дело 159/2021 г. по описа на Административен съд Шумен (АС-Шумен). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради съществени процесуални нарушения, противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По изложените в касационната жалба съображения касаторът иска атакуваното съдебно решение да бъде отменено. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът в настоящото производство РКЛ ООД, [ЕИК], чрез пълномощник адвокат Я. Тончева, депозира писмен отговор с изложени подробни възражения срещу основателността на касационната жалба. В допълнение представя и писмено становище, в което доразвива доводите и аргументите в подкрепа на тезата си за неоснователност на касационното оспорване. Претендира сторените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени събраните по делото доказателства, обсъди становищата на страните и в рамките на дължимата проверка по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в производството, в срока по чл. 211, ал 1 от АПС, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 132 от 05.10.2021 г., постановено по адм. дело 159/2021 г. по описа на АС-Шумен, по жалба на РКЛ ООД, със седалище и адрес на управление [населено място] , община Смядово, е отменено уведомително писмо (УП) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата а развитие на селските райони 2014-2020 г. (ПРСР) за кампания 2018 г. с изх. 02-270-2600/2243 от 02.06.2020 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ в частта, с която е отказано субсидиране на сума в размер на 10343,98 лв. относно имоти с 52310-25-1-4, 52310-36-1-6, 52310-4-2-10 и 52310-4-2-12 с код за дейност БРП 4 , и делото като преписка е върнато на административния орган за ново произнасяне по заявление за подпомагане с УИН 27/190618/02706, съобразно указанията по приложението на закона, дадени в мотивите на решението. С обжалваното решение ДФЗ е осъден да заплати на дружеството жалбоподател претендираните и доказани разноски по делото в размер на 900,00 лв. За да постанови този резултат, след подробно изложение на фактическата обстановка по спора административният съд е приел от правна страна , че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при наличие на мотиви, позволяващи да се извърши преценка относно съответствието с материалния закон, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, но при неправилно приложение на материалноправните норми. Така постановеното съдебно решение е действително, допустимо и правилно. Обосновано въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства, включително приетата съдебно-техническа експертиза, АС-Шумен е приел за установено, че РКЛ ООД е регистрирано като земеделски производител в интегрираната система за административен контрол (ИСАК) с уникален регистрационен номер (УРН) 569070 и за Кампания 2018 г. дружеството е подало заявление за плащане до ДФЗ с УИН 27/190618/02706 от 10.05.2018 г. по Мярка 11 "Биологично земеделие", Направление "Биологично растениевъдство" за 36 парцела, пет от които с код на дейност БРП 4 биологично растениевъдство в преход маточина и други ароматни и медицински растения, като 2018 г. е трета година от последно поетия ангажимент по посочената мярка за подпомагане. С процесния административен акт заявителят е уведомен, че за четири от декларираните в заявлението за подпомагане за 2018 г. площи по мярка 11 Биологично земеделие , направление Биологично растениевъдство ( 52310-25-1-4, 52310-36-1-6, 52310-4-2-10 и 52310-4-2-12 с код за дейност БРП 4 ) е отказано изцяло финансово подпомагане, представляващо сума в размер на 10434,98 лв. Мотивите за отказа за подпомагане са изразени в табличен вид на стр. 2, стр. 4 и стр. 6 от Уведомителното писмо, като към мотивите на административния орган се включват и поясненията по колони, следващи всяка таблица. В таблицата на стр. 2 от Уведомителното писмо е посочено за кои конкретни парцели, заявени за подпомагане за 2018 г. с код БРП 4 - ( 52310-25-1-4, 52310-36-1-6, 52310-4-2-10 и 52310-4-2-12), се отнася намалението, отразено в колона 10 на таблицата с наименование "Площ на парцела след намаления за неспазени базови и други изисквания (ха)". Това именно са площите, за които се отказва финансиране с процесното Уведомително писмо. В следващата таблица тази на стр. 4 от акта, е конкретизирано кое е нарушението на базови и други изисквания , заради което се налага санкцията в колона 11 е даден отговор не на въпроса Спазено ли е изискването да не се надвишават минималните периоди на преход, съгласно чл. 11, ал. 5 от наредба 4 от 24.02.2015 г. В последната таблица на стр. 6 от Уведомителното писмо е посочен размерът на санкционираната площ за неспазени базови изисквания (10.36 ха - колона 9) и съответно паричното измерение на санкцията за Неспазване на базови и други изисквания (10434,98 лв. колона 15). В поясненията, дадени и към двете колони на таблицата на стр. 6, административният орган е обосновал налагането на санкцията, изразяваща се в отказ за финансово подпомагане за посочените като санкционирани площи, с позоваване на раздел V Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията от мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 , буква а Направление Биологично растениевъдство , буква А) Базови изисквания от Методика за намаляване и отказване на плащанията по м. 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020, утвърдена със заповед РД-09-453 от 10.05.2019 г., издадена от Министъра на земеделието, храните и горите на основание чл. 13 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. Съпоставяйки текстовете на Методиката и посочените в административния акт фактически и правни основания за неговото издаване, първоинстанционният съд правилно е приел, че цитираната в Уведомителното писмо Методика, на чиито разпоредби органът ясно и недвусмислено се е позовал при мотивиране на постановения отказ, не съдържа определяне на базовите изисквания, на които следва да отговарят заявените за подпомагане по Мярка 11 площи по Направление "Биологично растениевъдство". Базовите изисквания са определени в Приложение 2 към чл. 13 и чл. 19, ал. 2 от Наредба 4/2015 г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 г. и неспазването им се установява чрез административни проверки или проверки на място. По отношение на биологичното растениевъдство тези изисквания са диференцирани в три групи с оглед вида на площите, като са визирани и общи забрани, но в разглеждания случай не е посочено кои от регламентираните в нормата базови изисквания не са спазени. Напротив, от данните по делото се установява, че не е налице несъответствие с някое от изискванията, установени в чл. 13 от Наредба 4 от 24.02.2015 г., при наличие на които единствено нормата препраща към Методиката, приета от министъра на земеделието, храните и горите. Правилен и обоснован е изводът на съда, че позоваването на Методиката в настоящия случай като правно основание за постановяване на отказа за плащане по заявлението за подпомагане за 2018 г. на РКЛ ООД при посочено като неспазено единствено изискването на чл. 11, ал. 5 (предишна ал. 4, приложима за процесния период 2018 г.) от Наредба 4 от 24.02.2015 г. представлява неправилно приложение на материалния закон спрямо установените правнорелевантни факти. Правилна е и констатацията на съда относно липсата на спор между страните във връзка с вида на конкретните култури, отглеждани в заявените за подпомагане площи многогодишни култури извън фуражните. Спрямо тези култури намира пряко приложение разпоредбата на чл. 36, параграф 1 от Регламент на Комисията (ЕО) 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола, в частта, в която се определя минималният времеви период за прилагане на правилата за биологично земеделие към производствата, които се намират в преход към биологично земеделието. За многогодишни култури, различни от фуражните, които са в преход, този период е регламентиран като най-малко три години преди първата реколта от биологични продукти. При тези обстоятелства, заявените за подпомагане площи, в които се отглеждат многогодишни култури, различни от фуражните, и които за трета поредна година (2018 г.) са били заявени за подпомагане в преход , не попадат в обхвата на забраната по чл. 11, ал. 5 (предишна ал. 4) от Наредба 4 от 24.02.2015 г. Правилно съдът е отхвърлил като неоснователен довода, заявен от административния орган в производството пред АС-Шумен (поддържан като оплакване и в касационния жалба), че спрямо процесните култури (за които по същество не спори, че представляват многогодишни, различни от фуражните), следва да се приложат указанията, дадени с писмо изх. 10279 от 11.04.2017 г. на заместник-министъра на земеделието и храните, изпратено до изпълнителния директор на ДФЗ, относно прилагане на мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР 2007-2013 г. и мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 г. и във връзка с подготовка за извършване на калкулиране и оторизация на подадените заявления за Кампания 2016 г. Както правилно е отбелязал и първоинстанционният съд в мотивите към своето решение, писмото, на което се позовава административният орган, съдържа тълкуване на разпоредби на акт от вторичното право на Европейския съюз, което не почива на каквото и да е правно основание и е извършено в противоречие със съответните общностни норми, предвид липсата на делегация в Регламент 889/2008 за възможността национални нормативни или административни актове (какъвто е случаят с визираното писмо на заместник-министъра на земеделието и храните) да въвеждат диференциран минимален период на преход по смисъла на чл. 36, параграф 1 от същия Регламент по отношение на многогодишните култури, извън фуражните, в зависимост от определени специфики на производството и културите. Предвид гореизложеното, правилно административният съд е установил, че от фактическа страна земеделският производител РКЛ ООД не е надвишил приложимия минимален период на преход съгласно чл. 36, параграф 1 от Регламент 889/2008, като така установените фактически обстоятелства са били неправилно квалифицирани от административния орган като нарушение на чл. 11, ал. 5 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. Съгласно посочената разпоредба (в действащата към датата на издаване на уведомителното писмо редакция), подпомаганите лица получават плащания по ал. 1 за срок, който не надвишава минималните периоди на преход към биологично производство съгласно чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38 от Регламент 889/2008. Според чл. 36 от Регламента, за да се считат растенията и растителните продукти за биологични, разпоредбите за производството, посочени в членове 9, 10, 11 и 12 от Регламент (ЕО) 834/2007 и глава 1 от настоящия, трябва да се прилагат върху земеделските площи в преходен период, който, конкретно за многогодишните култури, различни от фуражните, каквито са и заявените в случая, е най-малко три години, преди първата реколта от биологични продукти. Базовите изисквания, на които следва да отговарят, за да им бъде предоставена финансова помощ за парцели, които са одобрени за участие и за които земеделските стопани са поели задължение да спазват, се съдържат в приложение 2 към Наредба 4 от 24.02.2015 г. Основание да се намали или откаже плащане за биологична дейност съгласно чл. 13 от Наредбата е неспазване на някое от изброените в Приложение 2 към същата базови изискания, а не нарушение на чл. 11, ал. 4, сега ал. 5, на което се позовал административният орган в процесното Уведомително писмо. При тези съображения, обосновано и в съответствие с приложимата национална и общностна нормативна уредба следва да се приеме, че минималният период на преход в случая не е нарушен, както и че същият не е предвиден като базово изискване, т.е. налице е разминаване между посочените в акта фактически и правни основания за неговото издаване. Въз основа на изложените мотиви настоящият касационен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, а при извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК се установява, че съдебното решение е действително и допустимо, постановено при съобразяване с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Не се констатира и нарушение на съдопроизводствените правила, в който смисъл е наведено оплакване в касационната жалба. По водене на делото пред касационната инстанция ответникът РКЛ ООД е сторил разноски в размер 850,00 лв. (договорен и заплатен адвокатски хонорар) които с оглед изхода на спора и своевременно направеното искане, следва да му бъдат възстановени от бюджета на касатора. Така заявеното и доказано възнаграждение за един адвокат по договор от 06.11.2021 г., представен на лист 53 от настоящото дело, съответства на фактическата и правна сложност на спора, поради което направеното възражение за прекомерност се явява неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо Върховният административен съд, Пето отделение,