Решение № 225 от 23.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 597/2013 г.

Решение № 225 от 23.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 597/2013 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Четиримата осъдени - Ю. С. И., А. А. А., Й. К. А. и С. С. И., чрез свой защитник са отправили за първи път до ВКС искане по реда на глава тридесет и трета от НПК да бъде възобновено делото, по което са били осъдени от Пазарджишкия районен съд - като първоинстанционен, и от Пазарджишкия окръжен съд - като второинстанционен (и като последен в досегашното развитие на делото, за което законът не предвижда разглеждането му и по касационен ред).

Първоинстанционната присъда - 325 от 12 ноември 2012 г. по нохд № 1362/2012 г., е за опит за кражба на 20.VI.2012 г. по чл. 195, ал. 1, т. 4, във връзка със 194, ал. 1, чл. 18, ал. 1 и с 20, ал. 2 НК на 2,6 куб. м. върбови дървета на стойност 169 лева от владението на "....."-ЕАД (още защото опитът е бил осъществен от четиримата и от други двама неизвестни като съучастници - съизвършители чрез използването на техническо средство - брадви). Всички осъдени са наказани на лишаване от свобода по 8 месеца при условията и на чл. 58а НК (намалени съответно заради съкратеното съдебно следствие в първата инстанция, проведено по реда на глава двадесет и седма от НПК); условно (чл. 66 НК) с тригодишен изпитателен срок са наказани всички с изключение на Й. А., който освен това наказание трябва да изтърпи отделно при строг първоначален режим и други 4 месеца лишаване от свобода, наложени му условно по предишно дело (1375/09 на същия съд) и защото сегашната краба е била извършена в дадения по него изпитателен срок (чл. 68 НК).

Второинстанционното (въззивно) решение е от 14 февруари 2013 г. по внохд № 40/2013 г. и с него присъдата е потвърдена, след като е била обжалвана само от името на Й. А.

В отправеното по реда на възобновяването искане се предлага изход на делото в един от вариантите: отмяна на осъждането или с оправдаване на четиримата още във ВКС, или с връщането му за ново разглеждане в досъдебното производство или в ПРС - изменяне на осъждането чрез смекчаване на наложените наказания. Всяка от алтернативите е видяна със съответни доводи в светлината на едно от трите основания за възобновяване на делото, което чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК свързва с чл. 348 НПК.

Искането е поддържано лично - с изключение на Ст. И., и чрез защитник в съдебното заседание на ВКС.

I. ВКС намери искането за основателно поради следното:

1. Няма спор, че върбовите дървета, предмет на престъплението, са били отсечени в коритото на р. М., но принадлежността им към горския фонд по смисъла на чл. 235, ал. 1 НПК е отречена от прокурора и съдилищата при противоречие в доказателствата. От една страна е немотивираното и? отричане от вещото лице (л. 31 от дос. пр.), от друга - е заповедта на министъра на земеделието и храните, върху която е основан изводът, че отнетото владение по чл. 194, ал. 1 НК е било именно на "........" - ЕАД (пак там, л. 28). Не е забелязана, по-конкретно, връзката на заповедта с чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за горите, че "[г]ора по смисъла на този закон [смисъла и на чл. 235, ал. 1 НК, който е бланкетен в разглежданата насока] са [... и] насаждения в системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите" (подч.-ВКС); В посочената заповед министърът изрично е възложил "на [фирма] дейностите по стопанисването, поддръжката, експлоатацията, опазването и мониторинга на водостопанските системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите - публична държавна собственост [...]" (подч.-ВКС). Съвпадението е очевидно и е налагало вземане на отношение.

1. Съдилищата специално не са забелязали също и уклончивостта в направеното от някои от подсъдимите признание като друга предпоставка - освен подкрепата му от доказателствата в досъдебното производство - за провеждането на съкратеното съдебно следствие, а тя засяга най-вече субективната страна на извършеното.

II. Отстраняването на отбелязаните недостатъци при осъждането не би могло да стане пряко от ВКС - това поначало е недопустимо, когато допуснатите нарушения са на процесуалния закон и са от категорията на съществените по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК (правото на защита на осъдените е било засегнато чрез засягането на гаранциите за него, които се съдържат в изискванията по глава двадесет и седма от НПК - вж. още Т. р. 1/09-ОСНК).

III. По останалите въпроси, повдигнати пред ВКС (като например за правната квалификация на извършеното по НК и за справедливостта на наказанията), е уместно да им бъде даден отговор след новото разглеждане на делото, което освен че се явява неизбежно, но и наложително още в първоинстанционната му фаза.

IV. Ръководен от изложеното и с оглед на останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-I наказателно отделение