Решение № 3427 от 3.4.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от кмета на Община Радомир, чрез адвокат Д. Желязков срещу решение 71 от 09.05.2022 г., постановено по адм. дело 141/2022 г. от Административен съд Перник, с което е отменена издадената от него заповед 9 от 31.08.2021 г. с която е прекратено служебното правоотношение с М. Стоянчева, на основание чл. 105, ал. 1 от Закон за държавния служител (ЗДСл), считано от 01.09.2021г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът заявява, че в ЗДСл липсва норма уреждаща мълчаливо съгласие, поради което служебното правоотношение е било прекратено с изтичането на едномесечния срок по чл. 105, ал. 2 ЗДСл. Така депозирания след изтичането на този срок отказ на М. Стоянчева от заявлението за прекратяване на служебното правоотношение, не е породило правни последици. В случая органът е бил длъжен в условията на обвързана компетентност да издаде процесната заповед за прекратяване на служебното правоотношение след изтичането на едномесечния срок. Заповедта има само констативно действие, защото не поражда прекратяването на правоотношението, а само го констатира. Моли за отмяна на съдебното решение и потвърждаване на издадената от него заповед. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба М. Стоянчева, чрез адвокат А. Асенова, представя писмено становище в което оспорва касационната жалба и пледира атакуваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение при извършената служебна проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на проверка за законосъобразност пред Административен съд Перник е била заповед 9 от 31.08.2021 г. на кмета на Община Радомир, с която на основание чл. 105, ал. 1 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с М. Стоянчева, на длъжност главен архитект на Община Перник, считано от 01.09.2021г. За да се произнесе по спора първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да отмени заповедта съдът е намерил, че тя е издадена в нарушение на материалния закон и неговата цел. Анализирал е нормите на чл. 105, ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл и е стигнал до извод, че писменото уведомление представлява едномесечно предизвестие от страна на държавния служител за прекратяване на служебното правоотношение и органът по назначаването е длъжен да го уважи в условията на обвързана компетентност. С акта си той само констатира настъпилото с изтичане на срока на предизвестието прекратяване на служебното правоотношение. Предвид датата на подаване на заявлението за освобождаване от длъжност - 17.05.2021г., моментът на изтичане на срока на предизвестието е 17.06.2021г. Органът обаче не е издал заповедта в този срок, поради което мълчаливо се е съгласил с предложеното от Стоянчева в заявлението за освобождаване от длъжност, този срок да бъде удължен на 3-месечен. Преди изтичането на така удължения срок, на 17.08.2021 г. Стоянчева е оттеглила заявлението си за прекратяване на правоотношението. Следователно към момента на издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение - 31.08.2021г. вече не е имало предизвестие за прекратяване на служебното правоотношение, поради което не е било налице и фактическото и правно основание на чл. 105, ал. 1 от ЗДСл., въз основа на което е издадена оспорената заповед. По изложените съображения, съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Обжалваното решение е правилно. Административен съд Перник въз основа на верни фактически установявания е достигнал до обосновани правни изводи. Правилно е приел, че оспорената заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон. Безспорно по делото е, че на 17.05.2021г. М. Стоянчева на длъжност главен архитект на Община Перник, подала писмено заявление за прекратяване на служебното й правоотношение, като поискала освобождаването да стане в 3-месечен срок. На 17.08.2021 г. тя е подала ново заявление с което оттегля предходното си заявление за прекратяване на правоотношението. Последвало издаването на процесната заповед 9 от 31.08.2021 г. на кмета на Община Радомир, с която на основание чл. 105, ал. 1 от ЗДСл е прекратено служебното й правоотношение, като заповедта й е връчена значително по-късно на 08.02.2022г. Съгласно нормите на чл. 105, ал. 1 и 2 ЗДСл държавният служител може едностранно да прекрати служебното правоотношение, като подаде писмено заявление до органа по назначаване. Служебното правоотношение се прекратява с изтичането на едномесечен срок, който започва да тече от деня на подаване на заявлението. В случая Стоянчева не е спазила изцяло изискванията на чл. 105, ал. 1 ЗДСл, като е поискала срокът за освобождаване от длъжност да бъде 3-месечен. Както правилно е отчел първоинстанционния съд, неиздавайки заповедта за прекратяване на правоотношението в едномесечния срок, кметът на общината фактически се е съобразил с искането за удължаване на срока. В този случай не може да се говори за мълчаливо съгласие, защото кметът е можел във всеки един момент да издаде заповед след изтичането на едномесечния срок. Той не се възползвал от тази възможност до 17.08.2021 г., когато Стоянчева е оттеглила заявлението си за прекратяване на правоотношението. С това органът е бил десезиран, поради което заповед 9 от 31.08.2021 г. за прекратяване на служебното правоотношение се явява издадена без да е налице правопораждащия фактически състав отправено заявление по чл. 105, ал. 1 ЗДСл. Във връзка с възраженията на касатора следва да се посочи освен изложената по-горе липса на мълчаливо съгласие за удължаване на срока по чл. 105, ал. 2 ЗДСл също, че отказът на М. Стоянчева от заявлението за прекратяване на служебното правоотношение несъмнено е породило правни последици. Техният характер се изразява именно във фактическото десезиране на органа от заявлението по чл. 105, ал. 1 ЗДСл, поради което не е била налице фактическа и правна възможност за издаването на процесната заповед. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане на ответника по касация следва да се присъдят сторените разноски пред касационната инстанция в размер на 840 лева за заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие, платими от касатора при липса на направено от него възражение за прекомерност. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение