Решение № 15945 от 23.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8226/2020 г.

Решение № 15945 от 23.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8226/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК. /

Образувано е по две касационни жалби, подадени от "Ей Ейч Би Джи 1" ООД, чрез адв. Г. Печев и от Началник отдел "Финансова политика" при община Родопи против решение № 805/21.04.2020 г., по адм. д. № 3640 по описа на Административен съд Пловдив за 2019 г., с което частично е отменен Акт за установяване на задължения по декларация № 680 от 10.05.2018 г., издаден от Т. Гергинова - гл. инспектор "Ревизии и контрол", отдел "Финансова политика", сектор "МДТ-Събиране и контрол" при Община Родопи, мълчаливо потвърден по чл. 156, ал. 4 от ДОПК от началник отдел "Финансова политика" при Община Родопи, с който са определени задължения за такса битови отпадъци за периода от 1.01.2014 г. до 31.12.2017 г., ведно с лихви за просрочие, за услугите "сметосъбиране и сметоизвозване" и "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване", и е отхвърлена жалбата в останалата и част срещу установените с АУЗД ТБО за периода от 1.01.2014 г. до 31.12.2017 г. за услугата "обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци".

Решението се обжалва от страните в съответните неблагоприятни части, като се претендира неправилност по наведените основания за това.

В касационните жалби се твърди, че съдебното решение е необосновано, неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите процесуално допустими, а по съществото им съобрази следното:

Касационните жалби са неоснователни.

Решението е валидно, допустимо и правилно постановено. Съдът е взел предвид и е обсъдил всички доказателства, доводи и възражения на страните в съдебното производство. За приетото по спора е изложил мотиви с фактическа и правна обосновка и доводите му следва да бъдат изцяло споделени.

1. По жалбата на "Ей Ейч Би Джи 1" ООД

Правилно е прието, че общината ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци, намиращо се в землището на село Цалапица по силата на сключен договор, което се ползва от жителите на общината, ето защо такса за тази услуга се дължи. В този смисъл неоснователен е доводът в касационната жалба на дружеството - касатор, че след като то не генерира битови отпадъци, не следва да се ангажира имуществено да заплаща такса за депо. Съдът е посочил, че такса за тази услуга се дължи по аргумент от чл. 71, т. 3 от ЗМДТ в приложимата редакция. Услугата се предоставя винаги, когато общината ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци и не е налице изключението по чл. 71, ал. 3. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за нарушение на материалния закон. Неправилно касаторът се позовава на измененията на чл. 62 от ЗМДТ в сила от 1.01.2019 г. и респективно – 1.01.2022 г., като твърди, че не се таксуват услугата по събирането и транспортирането на отпадъците, както и услугата по тяхното третиране, когато имотът е незастроен или не се използва през цялата година, и за него е подадена декларация по образец в съответния срок. Както правилно е посочено в жалбата изменението няма ретроактивно действие и не може да бъде приложено в процесния случай, доколкото с обжалваният АУЗД са установени задължения до 2017 г. Таксата за услугата "обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци" съгласно приложимия закон е обусловена не от ползването на имота, от предоставянето на конкретната услуга или от принадлежността на имота към съответното населено място, а единствено от наличието на депо за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, които се ползват от общината.

1. По жалбата на Началник отдел "Финансова политика" при община Родопи.

Съответен на доказателствата по делото е изводът на първоинстанционният съд, че не е установено имотите собственост на "Ей Ейч Би Джи 1" ООД да са включени в териториалния обхват на издадените от Кмета на Община Родопи заповеди по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. Вярно е, че територията на селото е вписана в тях, но се има предвид само тази която е включена в регулация. Употребеният от общинската администрация термин означава, че това са имотите, които са урегулирани. ЗМДТ не борави с понятието имоти в регулация, а говори за "строителните граници на населеното място". Съгласно § 5, т. 6 от ЗУТ, строителните граници на населеното място са тези определени с устройствен план, без да се включва землището. Добилото гражданственост понятие "в регулация" и употребеният в ЗМДТ израз "строителните граници на населеното място" са идентични по своето съдържание, тъй като включват в себе си територия, който по своя характер е урбанизирана. В конкретния случай не е установено по делото, че процесните имоти са част от тази територия. Изрично в декларациите, въз основа на които се определя задължението за ТБО - чистота на обществените територии, е посочено, че недвижимите имоти се намират извън строителните граници на населеното място. Дори да се приеме, че процесните имоти са в териториалния обхват на заповедите по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ издадени за съответните години, то не е безспорно установено, че услугата е реално извършвана. Правилно решаващият състав на АС-Пловдив е обосновал заключението си за липса на доказателства за реално извършване на услугата.

Неоснователно касаторът поддържа, че не са обсъдени представените по делото доказателства за реалното предоставяне на услугата. Първоинстанционният съд не само е описал приложените по делото доказателства, но и е посочил за всяко едно от тях защо не ги кредитира и не установява фактите които имат значение за правилното разрешаване на спора. Приложените по делото трудови договори сочат на осигурен кадрови потенциал на община Родопи да осъществи задължението си да поддържа чистотата на териториите за обществено ползване, но не и че това е реално осъществено. По делото не са приложени графици, протоколи или други доказателства, от които да е видно, че назначените работници по чистотата в конкретни дни са извършвали своята дейност по поддръжка на териториите за обществено ползване, а не по сметопочистване или сметоизвозване например. Тъй като не са представени от него маршрутните графици, схеми и периодичност на обслужване към констативните протоколи, удостоверяващи извършването на услугата от изпълнителя "КМД" ЕООД по сключения с общината договор, не е възможно да се установи изпълнение на възложеното по този договор именно в района, в който се намира имотът на "Ей Ейч Би Джи 1" ООД. Въпреки така изложените мотиви в решението на съда, дори и към касационната си жалба във връзка с касационните основания началникът на отдел "Финансова политика" при Община Родопи не представя тези писмени доказателства.

Жалбата е неоснователна. Решението е правилно в тази обжалвана част. Доводите на този касатор са неоснователни и не са аргументирани.

По посочените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховен административен съд, осмо отделение