Решение № 8531 от 6.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3908/2018 г.

Решение № 8531 от 6.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3908/2018 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Дейзи Нова" ЕООД със седалище в гр. Димитровград, чрез пълномощник, против решение № 150/23.01.2018 г. по адм. д. № 1282/2017 г. на Административния съд - Пловдив, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу заповед № 1151/12.12.2016 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП) В ЧАСТТА Й по т. 1, с която се "Забранява производството, износа, възмездното или безвъзмездното пускане на пазара на стоки представляващи сериозен риск и опасност за здравето на потребителите и които са в несъответствие с БДС стандарт EN 716-1: 2008+А1: 2013 "Мебели. Сгъваеми и несгъваеми детски легла за използване в домашни условия. Част 1: Изисквания за безопасност": на бебешки и детски легла " DIZAIN BABY", модели "Тони", "Лейди", "Ния" и "Симба", с производител "Дейзи нова" ЕООД" и е присъдил разноски с оглед изхода на спора. Касаторът развива съображения за нищожност, както и за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 1 и т. 3 АПК. Счита, че съдебното решение е без подпис тъй като връченият му екземпляр от същото е без подпис поради което съдебният акт е нищожен. Твърди се, че обжалваната заповед е нищожна тъй като чл. 8, ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на КЗП гласи, че председателят издава индивидуални административни актове. Това правно основание е използвано за издаване на общ административен акт, какъвто е обжалваната заповед. В мотивите си съдът е обсъдил само легло "Симба", като изобщо не е споменал останалите три легла, предмет на обжалваната заповед. В кориците на делото не съществуват каквито и да е индикации за наличието на писмо от потребител. В Устройствения правилник на КЗП липсват разпоредби, които да предвиждат ГД "Контрол на пазара" да предприема проверки с аргумент "възникнали основателни съмнения". Излага съображения за това, че съдът не е установил всички относими факти по делото. Погрешно е приел, че запечатаното по време на проверката легло модел "Симба" е различно от това, което е тествано в лабораторията на "Алми тест" ООД, а другите три легла стоят извън предмета на стандартите. Според касатора съдът неправилно е приел, че лабораторията е акредитирана да изпитва детски легла. Твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост представените по делото доказателства като по този начин е постановил съдебен акт, допускайки съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Според касатора административният акт не съдържа конкретно правно основание за прилагане на мярката, поради което е незаконосъобразен. Поддържа твърденията си, че продуктът не е опасен за здравето и безопасността на хората, а като е достигнал до друг правен извод, съдът е постановил неправилно решение. Иска неговата отмяна и претендира разноските за две съдебни инстанции. Поддържа искане за преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз /ЕС/ в 19 пункта депозирано пред първоинстанционния съд на л. 517 - 549 от адм. д. № 1282/2017 г. Ответникът - Председателят на Комисията за защита на потребителите, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Иска присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Предмет на производството пред първоинстанционния съд е Заповед № 1151 от 12.12.2016 г. на председателя на КЗП в частта й по т. 1, с която се "Забранява производството, износа, възмездното или безвъзмездното пускане на пазара на стоки представляващи сериозен риск и опасност за здравето на потребителите и които са в несъответствие с БДС стандарт EN 716-1: 2008+А1: 2013 "Мебели. Сгъваеми и несгъваеми детски легла за използване в домашни условия. Част 1: Изисквания за безопасност": на бебешки и детски легла " DIZAIN BABY", модели "Тони", "Лейди", "Ния" и "Симба", с производител "Дейзи нова" ЕООД. Първоинстанционният съд е установил от фактическа и правна страна следното: Производството по издаване на оспорената заповед е започнало въз основа на писмо от потребител и проверка, извършена на 27.06.2016 г. от длъжностни лица на Регионална дирекция Пловдив на КЗП по нареждане на главния директор на Главна дирекция "Контрол на пазара" в магазин на дружеството в град Хасково, за което е съставен констативен протокол № 2016 К-0216358 от 27.06.2016 г. При проверката е установено, че в магазина се предлагат за продажба детски легла марка "DIZAIN BABY", модели "Тони", " Деси Макси", "Симба", "Лейди", "Клео", "Ния" и " Емили" изработени от ПДЧ и МДФ с производител жалбоподателя "Дейзи нова" ЕООД. На проверяващите не са били представени документи, удостоверяващи съответствието на леглата с нормативно установените изисквания за безопасност на детските легла съгласно БДС EN 716-1: 2008+А1, БДС EN 716-2: 2008+А1, БДС EN716-1: 2008+А2013, EN716-2: 2008+А+2013. В констативния протокол е отбелязано, че изложените за продажба легла са мостри от всичките седем модела, проверени от органите на КЗП, и са по 1 брой, същите са запечатани като проба № 1 за изпитване за безопасност, описани в протоколи за вземане на проби. С протоколи за вземане на проби са били номерирани и предадени за изпитване 10 броя легла, различни модели и размери, като КЗП възложило на "Алми тест" изпитване на детските легла по така взетите проби. Видно от протокол от 19.08.2016 г. с № 5274459210675 детско легло "Симба" не е издържало изпитването по показател "Разстояние между опорите и горния край на стените" по метод за изпитване БДС EN 716-2: 2008+А1: 2013, т. 5.9.1, 5.3.3. От протокол от 08.07.2016 г. с № 5196452410602 се установява, че бебешко легло "Тони люлка" не е издържало изпитването по показатели: "Монтажни дупки" по метод на изпитване БДС EN 716-2: 2008+А1: 2013, т. 5.4.1. и "Разстояние между основата и стените на леглото" по метод за изпитване БДС EN 716-2: 2008+А1: 2013, т. 5.4.1. Видно от протокол от 08.07.2016 г. с № 5197452510603 бебешко легло "Лейди люлка" не е издържало изпитването по показател "Разстояние между основата и стените на леглото" по метод за изпитване БДС EN 716-2: 2008+А1: 2013, т. 5.4.1. От протокол от 19.08.2016 г. с № 5275459110674 се установява, че детско легло "Ниа" не е издържало изпитването по показатели: "Общи изисквания към дупки, процепи и отвори по вътрешната страна на леглото" по метод на изпитване БДС EN 716-2: 2008+А1: 2013, т. 4.4.2. 1. и "Разстояние между основата и стените на леглото" по метод за изпитване БДС EN 716-2: 2008+А1: 2013, т. 4.4.2. 3. Въз основа на горните протоколи от главен директор "Контрол на пазара" е издадена докладна записка с която се иска временно спиране доставянето на пазара на 11 вида легла на жалбоподателя, а впоследствие и председателят на КЗП е издал оспорената заповед – предмет на настоящото съдебно производство по отношение на четири от тях, а именно: легла марка "DIZAIN BABY", модели "Тони люлка", "Лейди люлка", "Ния" и "Симба". В хода на съдебното производство от ответника са представени двата стандарта БДС EN716-1: 2008+А1 и БДС EN716-2: 2008+А1, чиито изисквания са посочени като нарушени от "Дейзи нова" ЕООД при производството на процесните легла. Първоинстанционният съд е установил, че търговското дружество "Алми тест" ООД притежава валиден сертификат като лаборатория за изпитване и калибриране от 24.02.2003 г., чиято валидност е продължена за периода от 31.05.2016 г. до 31.05.2020 г. Т. е., към датата на извършване на тестовете на легла "Алми тест" ООД има сертификат за извършване на изпитване. Видно от представеното извлечение от протокол № 28 от заседание на КЗП, проведено на 11.11.2016 г., т. ЗЗ. 8, комисията е взела решение на "Дейзи нова" ЕООД да бъдат издадени заповеди за организиране на незабавно и ефективно изтегляне от пазара на бебешко легло "Тони – люлка", бебешко легло "Лейди – люлка", детско легло "Ния" и детско легло "Симба", като стоки, опасни за здравето и безопасността на потребителите. От допълнително представените уведомителни писма се установява, че дружеството е предприело действия по уведомяване на своите контрагенти относно несъответствието на произвежданите бебешки и детски легла с изискванията на БДС и за изтеглянето им от търговската мрежа, за което са имали предписание, дадено с протокола от 27.06.2016 г. В хода на съдебното производство е допуснато извършването на съдебно-техническа експертиза, чието заключение е прието по делото. След оглед на четирите вида легла в магазина на дружеството в град Хасково вещото лице посочва, че те са му били показани от продавача-консултант, намирали се на втория етаж на магазина, описани в протокол за вземане на проба от 27, 06, 2016 г. и във всичките чекмеджета на леглата имало схеми за монтаж за сглобяване на леглата. Съдът не е кредитирал заключението на вещото лице с оглед становището на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател, че "леглата, чиито протоколи от изпитване са станали фактическо основание за издаване на оспорената заповед са различни от леглата описани и взети, като проби в деня на проверката" и изложеното в жалбата, че процесните четири легла са произведени в количество от само по един брой... " Т. е., след като не може по категоричен начин да се установи, че вещото лице и лабораторията са извършили оглед и тестване на едно и също легло, не могат да бъдат съпоставяни техните констатации. Въпреки това съдът е отбелязъл, че заключението не оборва констатациите на контролните органи, извършили проверката на 27.06.2016 г., или констатациите от изпитванията, направени от "Алми тест" ООД, а тъкмо напротив – потвърждава основната констатация на органите на КЗП, дала повод за издаване на оспорената заповед. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие със закона и неговата цел. По направеното от дружеството оспорване верността на представените от "Алми тест" заявки за изпитването на детски легла, тъй като няма подпис и достоверна дата, съдът е посочил, че тези обстоятелства в случая са без правно значение, доколкото за спора е от значение единствено обстоятелството, че в лабораторията на "Алми тест" ООД е извършено изпитване на процесните четири вида легла по образци, предоставени от "Дейзи нова" ЕООД, и тези факти са безспорно установени. В протоколите за изпитване на процесните легла, послужили като основание за издаване на оспорената заповед и представени в хода на съдебното производство, безспорно са установени несъответствия с двата стандарта и този факт не се оспорва от дружеството-жалбоподател. Слад анализ на разпоредбите на чл. 69, ал. 1, чл. 70 и чл. 71 ЗЗП и Глава II, дял ХV, чл. 168 и чл. 169 от Договора за функциониране на Европейския съюз и приетата в тази връзка Директива 2001/95/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета относно общата безопасност на продуктите (Директивата), съдът е обосновал извод, че както националното, така и общностното право изискват всеки продукт да е съвместим с употребата си и да отговаря на високо ниво на защита на безопасността и здравето на хората, отчитайки категориите потребители, изложени на риск, при използването на продукта, по-специално деца и стари хора. В настоящия случай са установени европейски стандарти по смисъла на чл. 2, т. 1, б. б от Регламент № 1025/2012 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 25.10.2012 г. – EN 716-1: 2008+А1: 2013 и БДС EN 716-2: 2008+А1: 2013, които имат статут на български стандарти по смисъла на чл. 46 от Закона за националната стандартизация (ЗНС) и съставляват национални стандарти по смисъла на чл. 3, § 3, б. б от директивата. Следователно преценката относно съответствието на процесната стока с общите изисквания за безопасност следва да се извърши по реда на чл. 71, ал. 3 ЗЗП предвид наличието на български стандарти, въвеждащи европейски, различни от хармонизираните. Съдът е приел за неоснователно и некореспондиращо със закона твърдението на дружеството-жалбоподател, че незаконосъобразно е разпоредено дружеството да изпита запечатаните като мостри легла в изпитателна лаборатория. От нормативно установеното изискване на пазара да се пускат само безопасни стоки произтича доказателствената тежест за производителя или вносителя да установи безопасността, да установи съответствието й с нормативно установените изисквания за безопасност. Съдът е приел, че от една страна несъответствията, установени и от "Алми тест" ООД, в хода на съдебното производството не са оборени, а от друга, като се отчете категорията потребители, към която са насочени процесните стоки, се нала заключението, че наличието на такива несъответствия обосновава извод за съмнения относно безопасността на стоките, доколкото биха могли да доведат до нараняване и увреждане здравето на децата и то в най-малка възраст. Първоинстанционният съд е установил, че достатъчно ясно и подробно както в самата заповед, а така също и в другите документи, съдържащи се в административната преписка, може да се извлекат мотивите на председателя на КЗП за нейното издаване – налице е стока, опасна за здравето и безопасността на потребителите. Решението е неправилно. Липсват основания за обявяване на нищожност на процесното съдебно решение. Видно от оригинала на съдебното решение, находящ се на л. 579 - 583 от първоинстанционното дело, решението е подписано от съдията, взел участие в постановяването му, в съответствие с чл. 172а, ал. 3, изр. първо АПК. Обстоятелството, че връченият на касатора препис от съдебното решение, не съдържа подпис на съдията, взел участие в постановяването му, не обосновава извод за нищожност на решението тъй като полученият препис от съдебния акт има значение единствено за съобщаването му в съответствие с чл. 138, ал. 3 АПК. Останалите оплаквания за нищожност на съдебното решение са неотносими към това касационно основание и не водят до нищожност на постановения съдебен акт. Неоснователни са поддържаните доводи на касатора за липса на компетентност на издателя на оспорения акт. В цитирания в касационната жалба абзац от съдебното решение, съдът е приел, че обжалваната заповед е обща такава във връзка с втория й диспозитив и обстоятелството, че съвпада с други издадени заповеди на председателя на КЗП, а не че представлява общ административен акт. По отношение безопасността на нехранителните стоки и услуги компетентният административен орган, които осъществява контрол е КЗП, съгласно изричната разпоредба на чл. 82, ал. 1, т. 1 ЗЗП. В съответствие с чл. 95 ЗЗП, мерките, предвидени в този раздел, се налагат чрез издаване на заповеди от ръководителите на контролните органи по чл. 82 или от оправомощени от тях длъжностни лица, които могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Процесната заповед е издадена от председателя на КЗП в изпълнение на правомощието предоставено на КЗП със ЗЗП по отношение безопасността на стоките, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорваната заповед е постановена от компетентния за това орган. Касационният съдебен състав приема, че оспорената заповед в обжалваната й част е издадена, без в нея да са посочени конкретните относими правни основания. Заповедта в обжалваната й част е мотивирана с чл. 92, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 и чл. 87 ЗЗП. В съответствие с чл. 92, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 ЗЗП, в случай на сериозен риск за здравето и безопасността на потребителите съответният контролен орган може да забрани със заповед производството, вноса, износа, възмездното или безвъзмездното пускане на пазара на стоката и да пристъпи към изтеглянето й от всички търговски обекти, в които се намира, или към унищожаването й, когато това е единствената възможност за преустановяване на опасността. Заповедта за налагане на забраната се обнародва в "Държавен вестник", като в тези случаи контролният орган може да разпореди на производителите и дистрибуторите да направят предупреждения до потребителите, да дадат указания за употреба на стоката или да я изземат от потребителите, като я заменят, поправят или ги обезщетят. В заповедта задължително се посочва за чия сметка са разходите за складиране, транспорт, унищожаване и други, свързани с осигуряване безопасността на стоките и услугите. Съгласно чл. 87 ЗЗП, когато се установи, че стоката, услугата или партидата стоки е опасна за потребителите, контролният орган забранява пускането й на пазара и предприема съпътстващи мерки, осигуряващи спазването на забраната. Елемент на фактическия състав на чл. 87 ЗЗП е наличието на опасна стока. Кога стоката е опасна сочат разпоредбите на чл. 70 и 71 ЗЗП. Коя от хипотезите на тези две разпоредби органът е приел, че е приложима в случая, не е посочено в оспорения акт. Не е посочено и в цитирания в заповедта протокол на Комисията за защита на потребителите. От мотивите на заповедта може да се приеме, че органът вероятно е имал предвид чл. 71 ЗЗП. Но тази разпоредба съдържа различни хипотези, като две от тях са необорими презумпции - алинея 1 и алинея 2, което означава, че следва да са налице визираните в правните норми предпоставки, а алинея 3 съдържа шест хипотези. Видно е, че органът не е посочил правното основание, въз основа на което е приел за доказан правопораждащия за налагане на мярката юридически факт - опасността на стоката, а това лишава съдът от възможност да извърши контрол за законосъобразност на оспорената заповед и е основание за нейната отмяна. Първоинстанционният съд в мотивите си е възпроизвел разпоредбите на чл. 70 ЗЗП и чл. 71 ЗЗП, които дават определение коя стока е безопасна, презумпциите за безопасност по чл. 71, ал. 2 ЗЗП и оценка на безопасността по чл. 71, ал. 3 ЗЗП, когато не е налице презумпция. Административният орган обаче не е посочил правното основание, въз основа на което проверената стока е определена като опасна. Само това нарушение е достатъчно основание за отмяна на административния акт поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Като не е съобразил изложеното, съдът е постановил съдебно решение в нарушение на материалния закон. Делото е изяснено от фактическа страна и не се налага събирането на доказателства по смисъла на чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК. Поради това касационният съдебен състав следва да отмени обжалваното съдебно решение. При изяснена фактическа обстановка и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено ново, по съществото на спора, при което атакуваният административен акт бъде отменен като незаконосъобразен. При този изход на правния спор неоснователно е искането на касатора за отравяне на преюдициално запитване по чл. 629 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. С оглед изхода на спора, своевременно направеното от касатора искане за присъждане на сторените в двете съдебни инстанции разноски и представените писмени доказателства, е основателно. Предвид приложените писмени доказателства за претендираните разноски и приложените списъци, съдът съобрази следното: Касаторът е заплатил държавна такса за двете съдебни инстанции в размер на 75 лв.; адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 06.04.2017 г. в размер на 100 лв. за изготвяне на първоинстанционната жалба; по договор от 01.06.2017 г. - в размер на 700 лв. за процесуално представителство пред първата инстанция; по договор от 03.10.2017 г. - в размер на 150 лв. за процесуално представителство в трето съдебно заседание пред първата инстанция; по договор за адвокатска защита и съдействие от 10.11.2017 г. - в размер на 1350 лв. за изготвяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз; 300 лв. заплатено възнаграждение за изготвяне на експертиза пред първата инстанция. Дружеството е заплатило адвокатско възнаграждение от 400 лв. по договор за правна защита и съдействие от 15.02.2018 г. пред настоящата инстанция - за изготвяне на касационната жалба, по договор от 11.03.2019 г. - в размер на 600 лв. за процесуално представителство пред настоящата инстанция. Ответникът по касационната жалба е направил своевременно възражение за прекомерност на претендираните разноски с твърдението, че делото не представлява фактическа и правна сложност и разноските не са съобразени с Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Касационният съдебен състав приема възражението за основателно. На касатора се дължат разноски за заплатена държавна такса за двете инстанции в размер на 75 лв., направените по делото съдебни разходи от 300 лв., платени за изготвяне на съдебна експертиза; заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция в размер на 700 лв. и заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция в размер на 600 лв. - общо съдебни разходи в размер на 1675 лв. Платените разходи за процесуално представителство са определени с оглед фактическата и правна сложността делото и са близки до минимума, определен в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение