Решение № 12243 от 17.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14311/2014 г.

Решение № 12243 от 17.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14311/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на Красимир Василев Куртев с адрес: с. Крушаре, обл. Сливен, ул. "Васил Коларов" № 8 /съдебен адрес: гр. Бургас, ул. "Христо Ботев" № 81, ет. 1/, подадена чрез процесуалния му представител адв. Евтимов, против решение № 1707 от 22.10.2014 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. д. № 651/2014 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № 201302228/27.12.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден в обжалваната част с решение № 79/13.03.2014 г., на и. д. директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас при ЦУ на НАП, съгласно Заповед № ЗЦУ 159/01.02.2010 г. на изп. директор на НАП. В касационната жалба се твърди наличие на всички отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА и да се присъдят направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас при ЦУ на НАП - не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Бургаския административен съд е бил РА № 201302228/27.12.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден в обжалваната част с решение № 79/13.03.2014 г., на и. д. директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас при ЦУ на НАП. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 ДОПК, поради констатирани от органите по приходите обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 ДОПК. С РА в обжалваната му част е начислен ДДС в размер на 30 218.78 лв. и е определено задължение за лихви в размер на 8 906.86 лв. на физическото лице във връзка с осъществяваната от него като ЕТ търговска дейност върху данъчна основа в размер на 151 093.92 лв. на основание чл. 86, ал. 2 ЗДДС за данъчния период м. януари 2011 г. Установено е, че е извършена облагаема доставка на 212 808 бр. дрянови пръчки. С РА в обжалваната му част е начислен ДДС в размер на 30 218.78 лв. и е определено задължение за лихви в размер на 8 906.86 лв. върху данъчна основа в размер на Бургаският административен съд е отхвърлил жалбата против РА. Правилно е приел, че са доказани от ревизиращия екип обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 5 ДОПК. Видно от отговора на ревизираното лице /л. 118 от делото/, даден в хода на ревизията, не се представят счетоводни документи на ЕТ "Марийка - Красимир Куртев" за ревизирания период по ЗДДС /01.01.2011 г. - 31.12.2011 г./ с обяснението, че тъй като считано от 01.01.2012 г. ЕТ е заличен служебно от търговския регистър, счетоводните и фирмени документи не се съхраняват, а са унищожени. Установяването на посочените обстоятелства след датата на издаване на ЗВР не е пречка за провеждането на ревизията по особения ред на чл. 122 ДОПК и определяне на основата за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, противно на твърденията на касатора. Законосъобразни са изводите на съда за това, че е осъществена облагаема доставка на стока от физическото лице в качеството му на представляващ едноличния търговец, регистриран по ЗДДС, свързана с прехвърляне правото на разпореждане с 212 808 бр. дрянови пръчки в полза на "ВТСК Куртеви" ЕООД, което се установява с протокол от 08.01.2011 г. За тази доставка няма издадена фактура и не е начислен ДДС, но е осчетоводено в дружеството задължение към продавача. Не се оспорва и реализацията на същите дрянови пръчки от дружеството чрез износ. Неоснователен според настоящата касационна инстанция и доводът на касатора, че през 2007 е осъществена възмездна доставка на същите дрянови пръчки от ЕТ на физическото лице Красимир Куртев по смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 1 ЗДДС, която обаче е необлагаема, тъй като няма приспаднат ДДС при придобиването й и по отношение на която е изтекла погасителната давност. В случая от протокола с дата 30.04.2007 г. не се установява отделяне и предоставяне на стока за лично ползване на физическото лице, нито прехвърляне правото на разпореждане с тях, респ. фактическо предоставяне на стока под отлагателно условие или срок по смисъла на чл. 6, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗДДС. Според отбелязаното в протокола стоката е предадена само и единствено за съхранение. Счетоводните записи неправилно отразяват изписване на стоките като реализирани чрез продажба през 2007 г., тъй като не съответстват на съдържанието на договореното между страните и са в нарушение на принципа за предимство на съдържанието пред формата /чл. 4, ал. 1, т. 5 ЗСч/. С оглед така изложените съображения, решението на Бургаския административен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така, Върховният административен съд, първо отделение