Решение № 17210 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9364/2019 г.

Решение № 17210 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9364/2019 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на отдел "Оперативни дейности" Варна при Главна дирекция "Фискален контрол" в Централно управление на НАП срещу решение № 1338/01.07.2019 г. на Административен съд Варна по административно дело № 1021/2019 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 104-ФК/20.03.2019 г. на началника на отдел "Оперативни дейности" Варна при Главна дирекция "Фискален контрол" в Централно управление на НАП. Касаторът заявява общо недоволство от първоинстанционното решение, като изразява несъгласие с фактическите констатации и правните изводи на съда. Според него са установени предпоставките за налагане на ПАМ. Отрича релевантността за спора на факта на плащането на наложена на адресата на ПАМ имуществена санкция и позоваването на разпоредбата на чл. 187, ал. 4 ЗДДС, както и обвързването на осъществяването на административнонаказателната отговорност с преценката за съразмерност на административния акт. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу заповедта за налагане на ПАМ. Претендира деловодни разноски Ответникът по касация "М. Георгиева 2013" ООД не изразява становище по жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата. При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорената пред Административен съд Варна заповед по отношение на "М. Георгиева 2013" ООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект и забрана на достъпа за стопанисвания от търговски обект бърза закуска "Дениз" в гр. Варна, бул. "8-ми приморски полк" № 87 за срок от 10 дни. Административният акт е мотивиран с извършването от търговеца на 17.03.2019 г. в 16. 47 ч. на нарушение по чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. В обстоятелствената част на акта като нарушение е описано неиздаването от регистрирания в търговския обект наличен и работещ ЕКАФП на фискална касова бележка при плащане в брой за извършена продажба на стоки на обща стойност 6. 50 лева. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и ал. 3 ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. С първоинстанционното решение е отменена ЗПАМ. Първостепенният съд е отнесъл към процесуалните тежести на ответника установяването на юридическите факти, представляващи материални предпоставки за налагане на мерките. Отрекъл е да е доказано убедително извършването на касова продажба на стоки без за полученото плащане да е издаден фискален бон, тъй като липсвали касови несъответствия. Като противоречащо на целите на мярката е определил издаването на ЗПАМ близо месец преди наказателното постановление за нарушението, представляващо и основание за налагане на ПАМ. С позоваване на чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 4 ЗДДС е обосновал извод, че целта на ПАМ е да мотивира нарушителя доброволно и възможно най-скоро да плати санкцията. Издаването на ЗПАМ преди НП предотвратявало прилагането на чл. 187, ал. 4 ЗДДС. Това ограничавало правата на търговеца приходната функция на бюджета, несъвместими с принципа на съразмерност и проявлението му в чл. 6, ал. 5 АПК. Първоинстанционният съдебен акт е неправилен. Констатациите на съда не се основават на информационните източници, а съжденията му са в противоречие с логическите и опитните правила. При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС "запечатване на обект" е неспазването от задълженото лице на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В съответствие с чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано или нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. За реда за отчитане и съхраняване на издадените от ФУ документи въз основа на законовата делегация от чл. 118, ал. 4 ЗДДС е приета Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. С арг. от чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата задълженото лице издава касова бележка от ФУ за всяко плащане, с изключение на случаите на плащането чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Доказателствени средства за правно релевантните факти на извършването на продажбата, получаване на плащането и момента му и липсата на издаден фискален бон са протоколът за проверка от 17.03.2019 г. и разпечатката от КЛЕН, в която отсъства регистрирана продажба на стойност 6. 50 лева в 16. 47 ч. Задължението на лицето по чл. 3 от Наредба № Н-18 за издаване на фискалната бележка възниква при извършване на плащането /чл. 25, ал. 3 от Наредбата в ред. от ДВ бр. 111 от 2013 г./. Едновременно с получаване на плащането това лице предоставя на клиента издадената фискална бележка. Отрицателният факт на неиздаване на бележката се установява от ПИП и от разпечатката от КЛЕН. Доказването не е разколебано от индицията за отсъствие на касова разлика. Този отрицателен факт, съпоставен с положителните на извършена продажба и направено плащане в брой сочи единствено, че получената сума от контролираната продажба не е въведена в касата. Липсва обусловеност на налагането на ПАМ от осъществяването на административнонаказателна отговорност по отношение на адресата на мярката – чл. 186, ал. 1 ЗДДС. Ако елементите от фактическия състав, пораждащ правомощието за налагане на ПАМ са и част от състав на административнонаказателна отговорност, то плащането на санкцията в осъществяването на тази отговорност е по хипотеза юридически факт, който следва във времето налагането на ПАМ /арг. от чл. 187, ал. 4 ЗДДС/ и е с правопрекратяващо действие за изпълнението на мярката, а не влияе върху законосъобразността на ЗПАМ – чл. 142, ал. 1 и ал. 2 АПК. В съответствие с чл. 25, ал. 3 от Наредбата моментът, в който лицето по чл. 3 следва да издаде фискалния бон е този на извършване на плащането и едновременно с получаването на плащането да го предаде на клиента. Доколкото едновременно със запечатването се забранява и достъпа да търговския обект /вж. чл. 187, ал. 1 във вр. с чл. 186, ал. 1 ЗДДС/, то очевидно с налагането на мерките не се цели преустановяване на нарушението по документиране на конкретната продажба или възстановяване на правомерното развитие на административното правоотношение, тъй като то предполага активно поведение на адресата на мерките в търговския обект – издаване на фискална бележка от регистрираното в обекта ФУ. Затова и от целите на ПАМ по чл. 22 ЗАНН за мерките по чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е мислима само тази на превенцията – за предотвратяване на административни нарушения. Издаването на утежняващия административен акт три дни след извършване на нарушението е съвместимо с превантивната функция на мерките, не е проява на превратно упражняване на властнически правомощия и не обуславя порок на заповедта от категорията на тези по чл. 146, т. 5 АПК. В съответствие с чл. 6, ал. 5 АПК издателят на акта не е следвало да се въздържи от издаването му. Вредите за адресата от административния акт са присъщите на въведеното с ПАМ ограничение в правната му сфера, т. е с тях той е съответен, а не противоречащ на целите на закона. Неправилното съдебно решение следва да бъде отменено, като вместо него се разпореди отхвърляне на оспорването срещу ЗПАМ. При този изход на спора на касатора се дължат деловодни разноски в общ размер 200 лева за двете съдебни инстанции на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение