Решение № 4120 от 16.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2637/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ гр. София, чрез процесуалния си представител юрк. Арнаудова, против Решение 26027 от 05.12.2024г., постановено по дело 2022/2024г. по описа на Административен съд-София-град /АССГ/, с което е отменен по жалба на Никмар България ЕООД, ЕИК по Булстат: 204582589, с адрес за кореспонденция: гр. София, [улица], представлявано от Н. Г. Р. - Управител, Ревизионен акт /РА/ Р-22221123000317-091-001/20.09.2023 г., издаден от М. Й. С., на длъжност Началник сектор Ревизии и проверки в отдел Ревизии към Дирекция Контрол, ТД на НАП София орган възложил ревизията и М. С. С., на длъжност главен инспектор по приходите ръководител на ревизията, потвърден изцяло с Решение 1815/22.12.2023 г. на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. София при Централно управление на Национална агенция по приходите, с който за данъчен период м. декември 2022 г. не е призната реалността на вътреобщностна доставка към Drowned In Venice S.R.O, VAT CZ06110428, и е отказано право на приспадане на данъчен кредит по издадени фактури от Вебора Стил ЕООД, и Ин Тайм ООД, в общ размер на 61 428.69 лв. Касаторът релевира оплаквания, че са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на първостепенния съд, че е налице извършена ВОД /вътреобщностна доставка/ на телефонни апарати, тъй като транспортният документ, който е ангажиран по делото, не съдържа нормативно изискуемите реквизити. Поддържа, че не са описани индивидуализирани стоките, предмет на ВОД. Твърди, че в полза на ревизираното дружество не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит по получените доставки, съобразно тяхната реализация и документиране. В тази насока излага подробни доводи и претендира отмяна на атакуваното решение, отхвърляне на жалбата срещу РА и присъждане на осъществените разноски. Ответникът- Никмар България ЕООД, чрез пълномощника си адв. Кръстев, в съдебно заседание, оспорва нейната основателност и претендира присъждане на осъществените в касационното производство разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество неоснователна. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на административния акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, изслушани са свидетели, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е била законосъобразността на РА Р-22221123000317-091-001/20.09.2023 г., издаден от органите по приходите, потвърден изцяло с Решение 1815/22.12.2023 г. на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. София при Централно управление, с който за м. декември 2022 г. не е призната реалността на вътреобщностна доставка от ревизираното дружество към Drowned In Venice S.R.O, VAT CZ06110428, и е отказано правото му на приспадане на данъчен кредит по издадени фактури от Вебора Стил ЕООД, ЕИК: 205709769 и Ин Тайм ООД, ЕИК: 121094705 в общ размер на 61 428.69 лв. За да достигне до извод за незаконосъобразност на оспорения РА административният съд е приел за установено от фактическа и правна страна следното: Счетена е за неоснователна тезата на приходната администрация, за недоказаност на обстоятелството, че стоката, която е закупена от Вебора Стил ЕООД, е именно същата, която е предмет на ВОД към Drowned In Venice S.R.O, VAT CZ06110428, предвид липсата на индивидуализирането й и съответно наличие на същата при доставчика. Решаващият състав е счел, че е вписан идентификационен номер на ДДС на получателя, издаден в Чехия, и под който номер е посочено, че му е извършена доставката. Този извод е изведен на база доказателствата по делото, вкл. и събраните в хода на ревизията, както и съгласно приетата ССчЕ. Според АССГ процесната фактура, издадена от Вебора Стил ЕООД, противно на тезата на приходната администрация, отговаря на изискванията на чл. 114 от ЗДДС и последната е отразена в отчетните регистри на дружеството и Никмар България ЕООД. Най-сетне съдът е формирал извод, позовавайки се на експерното заключение, че са налице реално фактурирани доставки на стоки и услуги по издадените от Вебора Стил ЕООД и Ин Тайм ОДД на Никмар България ЕООД, поради което незаконосъобразно е отказано правото на данъчен кредит. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. За да се признае, че е осъществена вътреобщностна доставка /чл. 7, ал. 1 от ЗДДС/ могат да се изведат следните кумулативно дадени предпоставки доставчикът и получателят да са регистрирани за целите на ДДС, да е прехвърлено правото на разпореждане върху стоката между тях и стоката физически да е напуснала територията на държавата на изпращача. Когато по безспорен начин са установени тези предпоставки, то за доставчика възниква задължение да начисли ДДС с нулева ставка на основание по чл. 53, ал. 1 ЗДДС. В разпоредбата на чл. 45 ППЗДДС регламентира при представянето на какви доказателства се допуска претендираното освобождаване от ДДС поради извършването на ВОД транспортен документ или писмено потвърждение, че стоката е пристигнала при получателя в другата държава членка. Обосновано и правилно, съобразно доказателствата по делото административният съд е приел, че към датата на данъчното събитие чешкото дружество е било регистрирано за целите на ДДС в съответната държава-членка на общността, считано от 25.08.2022г. Видно от констатациите в РД на стр. 3 и 8 е посочено, че при извършена проверка в информационната система за обмен на информация по ДДС между държавите членки на ЕС /VIES/, досежно валидността на идентификационния номер на контрагента, е установено, че дружеството притежава валиден VAT номер към момента на фактурирането, идентичен с посочения в процесната фактура. Неоснователно е твърдението от страна на касатора, че през декември 2022 г. не е било налице основание за издаване на процесната фактура 6/29.12.2022г. Датата на вписването в системата VIES не следва да се приеме за начало на регистрацията за целите на ДДС, така както изисква нормата на чл. 7 от ЗДДС. Валиден VIN е идентификационният номер на лице, което към датата на възникване на данъчното събитие, обективирано във фактура за ВОД, е регистрирано за целите на облагането с ДДС в държавата-членка, издала този номер, което в случая е сторено и по делото са представени от страна на ревизираното дружество доказателства, че чешката фирма - получател е била индивидуализирана чрез идентификационен номер с деклариране започването на дейността си. От доказателствта по делото се установява реалността на извършената ВОД на стоки по фактура 6/29.12.2022г., с която Никмар България ЕООД е документирало продажбата на мобилни телефони и аксесоари за тях с левова равностойност 320 139, 49 към Drowned In Venice S.R.O, VAT CZ06110428. Правилно съдът е ценил експерното заключение, според което ревизираното дружество е получило плащане, извършено от чешкото дружество на три транша на 20.06.2022 г. в размер на 40 213.00 евро /78 649.79 лв./, с основание за плащане Invoice 006; на 30.06.2022 г. в размер на 60 360.00 евро /118 053.90 лв./, с основание за плащане Invoice 006 и на 12.07.2022 г. в размер на 56 140.00 евро /109 800.30 лв./, с основание за плащане 2022010, като описаните стоки, количества и единични цени в процесната фактура, са идентични и с еднакви стойности на стоките и общи стойности, съобразно ангажираните по делото документи. При тези факти правилно е изведен извод, че е налице реално извършена ВОД от Никмар България ЕООД към Venice S.R.O, VAT CZ06110428. Несъстоятелно е наведеното в касационната жалба възражение относно нередовност на реквизитите, съгласно чл. 114 от ЗДДС на фактура 2..1/15.06.2022г., издадена от Вебора Стил ЕООД. От заключението на вещото лице се установява, че процесната фактура е надлежно отразена в отчетните регистри на ЗДДС на Вебора Стил ЕООД и на ревизираното дружество, сумите във фактурата са включени в дневника за покупки и СД по ЗДДС на Никмар България ЕООД , налице е плащане по нея и стоките, описаните в нея стоки, съответстват по вид и количество на сбора на стоките, посочени в приемо-предавателните протоколи. След като е налице реално фактурирана доставка на стоки и услуги по издадените от Вебора Стил ЕООД, необосновано приходната администрация не е признала правното на приспадане на данъчен кредит по процесната фактура. Противно на изложеното от касатора, събраните в хода на ревизионното производство CMR Международна товарителница А83204J44Y7, опаковъчни листа от 30.06.2022 г., счетоводни регистри и остойностяване на плащането на доставката на стоките за сметка на Никмар България ЕООД, потвърждения за получаване на стоките от чешкото дружество, удостоверяват извършения транспорт на стоката по Фактура 0005107291/30.06.2022 г., с предмет: Куриерска услуга, транспортна услуга, издадена от Ин Тайм ООД на обща стойност в размер на 797.87 лв., Процесната фактура е намерила отражение в счетоводните регистри на Никмар България ЕООД, като заплащането по същата е извършено в брой. В подкрепа на този извод е и заключението на приетото и неоспорено от страните по делото ССчЕ. Аргументите, изложени в касационната жалба повтарят до голяма степен съображенията, посочени в решението на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София. Правилно първоинстанционният съд е ценил заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което безспорно установява, че доставките са реално документирани, осчетоводени и разплатени, като този извод е формиран на база ангажираните по делото търговски, счетоводни, данъчни и платежни документи. От изложеното следва, че декларираните от ревизираното дружество доставки са доказани по реда на чл. 7 ЗДДС, които се облагат с нулева ставка /чл. 53, ал. 1 от ЗДДС/. Налице са документи съобразно изискването на чл. 45, т. 2, а от ППЗДДС, доказващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от трето лице за сметка на доставчика. Изложените мотиви, подкрепящи горните изводи се споделят от настоящия касационен състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, съдът препраща към тях. Следователно, касационната жалба се явява неоснователна и обжалваният съдебен акт като правилен следва да бъде оставен в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,