Решение № 156 от 3.10.2019 г. на ВКС по н. д. № 654/2019 г.

Решение № 156 от 3.10.2019 г. на ВКС по н. д. № 654/2019 г., II н. о., НК, докладчик съдията Петя Шишкова Касационното производство е образувано по реда на чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от защитника на С. А. С. срещу решение № 92 от 16.05.2019 г., постановено по ВНОХД № 83/2019 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 11 от 06.02.2019 г. по НОХД № 366/18 г. на Великотърновския окръжен съд. Подсъдимият С. е признат за виновен в това, че на 04.01.2016 г. в [населено място], представил пред Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" [населено място], отдел "Регионална разплащателна агенция" неверни сведения в заявка за второ плащане по мярка № 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" за периода 2007-2013 г., че е достигнал площ от 720 кв. м. червен калифорнийски червей в животновъден обект в [населено място], общ. Г., при достигнати в действителност 10 кв. м., за да получи средства от фондове, предоставени от ЕС – сумата от 24 446 лв., и на основание чл. 248а, ал. 2, вр. ал. 1 от НК е осъден на една година и седем месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 3500 лв. Постановен е първоначален "строг" режим на изпълнение на наказанието лишаване от свобода. Подсъдимият е признат за невиновен и е оправдан по обвинението да е осъществил престъплението в 22.37 ч. на посочената дата. С жалбата са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и се иска оправдаването на подсъдимия. Като нарушения се изтъкват осъждането по непредявено обвинение и оправдаването по предявеното, постановяването на присъда въз основа на предположения, липсата на мотиви във връзка с извода, че С. не е покрил изискванията по договора. Жалбоподателят е изложил и виждането си по въпроса за кои факти са събрани достатъчно доказателства и за кои не, но тези негови съображения не следва да бъдат обсъждани, тъй като по своята същност представляват оплаквания за необоснованост, които са извън предмета на касационната проверка. В съдебно заседание защитникът на С. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Самият подсъдим счита, че е невинен, тъй като е изпълнил изискванията на ДФЗ. Становището на представителя на ВКП е, че жалбата е неоснователна, че в по-голямата й част съдържа твърдения за необоснованост, които не следва да бъдат разглеждани, както и че наличието на осъдителен и оправдателен диспозитив в присъдата не представлява процесуално нарушение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните, мотивите на атакувания съдебен акт и извърши проверка в пределите по чл. 347 от НПК, намери следното: Жалбата е частично основателна. Значителна част от съдържанието на мотивите към присъдата и потвърдителното въззивно решение са посветени на некоректното изпълнение от страна на подсъдимия на бизнес плана му в периода от сключване договора през 2012 г. до подаване на заявлението за второ плащане. Изложени са обстойни аргументи и са обсъдени доказателства за допуснати нарушения, изразяващи се в липсата на непропусклива материя на дъното на леглата, недостатъчна дебелина на натрупания пласт тор, липса на система за овлажняване, наличие на дупки в преградите, фиктивни договори с доставчиците и други. Относителният обем на съображенията в тази връзка е прекомерен, за сметка на очертаване на приетите за установени обстоятелства, изпълващи обективния елемент от състава на престъплението – предоставянето на "неверни сведения". Би следвало сред пропуските допуснати според проверяващите от регионалната инспекция, да бъде откроена констатацията за недостатъчно количество червеи, защото единствено сведението, че е достигнал 720 кв/м. червени калифорнийски червеи е предмет на обвинението. Въззивното решение съдържа непълноти, неясноти и противоречия именно по въпроса защо съдът приема, че предоставеното сведение е невярно, какво е било действителното положение и с какво се отличава от заявеното от подсъдимия пред регионалната дирекция. Начинът, по който въззивната инстанция е достигнала до крайния фактически извод, че подсъдимият е разполагал само с 10 кв. м. червен калифорнийски червей, е напълно неясен. От фактическа страна е прието за установено, че стопанството е разполагало с пет легла с обща площ 658. 47 кв. м., и че количеството на отглежданите червеи следва да се измерва в кв. м. Очевидно животните разполагат с възможност да се придвижват в рамките на леглото, в което са поставени. Съдът е изразил съгласие със забележката на защитника, че липсва нормативно изискване за определена концентрация на червеите на единица площ. При това положение изводът, че червеите са в количество 10 кв. м. би съответствал на правилата на формалната логика, само ако едно от леглата е било с площ 10 кв. м. и единствено там е имало живи животни. Такава констатация липсва в решението. Напротив, сочи се, че червеите са се намирали "на отделни места". Очевидно съдът е ползвал друг механизъм за измерване на количеството червеи, чиято правилност и законосъобразност контролиращата инстанция е в невъзможност да провери, тъй като не е описан надлежно. Допълнителна неяснота възниква във връзка с констатираното обстоятелство, че на домашния си адрес С. е изградил развъдник за червеи, също огледан от инспекторите. Съдът дължи пояснение дали неговата площ е включена в общата такава. Друг съществен пропуск в решението е липсата на мотиви по оплакването във въззивната жалба за несъответствие между датата, за която се отнасят доказателствата и датата на деянието. Липсва анализ на възведената хипотеза за намаляване на популацията поради рязкото застудяване през януари. Аргументът на защитникът е относим към предмета на доказване по делото и се основава на обстоятелството, че констатацията на инспекторите за недостатъчно количество червеи е направена при посещението на обекта на 01.02.2016 г., а сведенията от страна на подсъдимия са представени почти месец по-рано на 04.01.2016 г., и възражението следва да получи отговор. Така констатираните непълноти в решението са съществени и съставляват касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК, а противоречията и неяснотите водят до ограничение на процесуалните права на подсъдимия. За отстраняването на посочените пороци на въззивния акт, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на Великотърновския апелативен съд. В частта относно оплакването, че С. е осъден по непредявено обвинение, а по повдигнатото такова е оправдан, касационната жалба е неоснователна. В заключителната част на обвинителния акт за време на осъществяване на деянието – депозиране на заявка за плащане в сградата на областната дирекция на ДФЗ, се сочи 04.01.2016 г. в 22. 37 ч. В обстоятелствената част фигурира само дата. Съдът е установил, че в този късен час работното време на администрацията е приключило, а посещението на подсъдимия е осъществено по-рано през деня, поради което го е осъдил за деяние, извършено на същата дата и го е оправдал по обвинението да е представил заявката в 22. 37 ч. Такова своеобразно изменение на обвинението е допустимо съобразно ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. Съдът може да постанови осъдителна присъда, без да е необходимо прокурорът да изменя обвинението, когато приложеният закон е за същото наказуемо престъпление и промяната на обстоятелствената част на обвинението не е съществена. Правото на защита на подсъдимия не е нарушено. В постановленията за привличане на обвиняем не е конкретизиран час и в досъдебната фаза С. се е защитавал срещу предявените му идентични факти. Защитната теза не се основава на невъзможността да се е намирал в сградата на областната дирекция в 22. 37 ч. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,