Решение № 2105 от 22.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7898/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение 3835/12.06.2023г., постановено по адм. д. 12019/2021 г. по описа на Административен съд - София град. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че първоинстанционният съд не е съобразил, че издадената ЗВР е връчена на ревизирания по реда на чл. 30, ал.6 ДОПК на 05.10.2020г., а известието за доставяне от 2018г. не е попълнено коректно от пощенския оператор. Подчертава, че срокът за издаване на РД е инструктивен, а не преклузивен, с оглед на което неспазването му не би могло да обоснове извод за нищожност на РА. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното решение и на процесния РА, ведно с присъждане на осъществевените разноски. Ответникът по касационната жалба Г. Христов от гр. София, чрез процесуален представител, оспорва основателността ѝ. Представя писмени бележки по съществото на спора и претендира присъждане на осъществените разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като съобрази наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София град е законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ Р-22221218006561-091 -001/15.07.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта, потвърдена с Решение 1516/01.10.2021г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП. За да достигне до извод за нищожност на оспорения РА, първоинстанционният съд е съобразил следното: На 30.10.2018г. е издадена Заповед за възлагане на ревизия / ЗВР/ Р-22221218006561, с която и разпоредено извършването на ревизия на Г. Христов за определяне на задълженията за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за данъчните периоди от 01.01.2012г. до 31.12.2016г. и на задължения за ЗО, ДОО и УПФ. Посочената ЗВР е изпратена до постоянния адрес на данъчно задълженото лице в гр. София, на който Христов не е открит и при извършените посещения на място от служители на НАП. Чрез лицензиран пощенски оператор процесната ЗВР е изпратена на Г. Христов до адрес в [населено място], а в представеното известие за доставяне е отбелязано, че на 14.12.2018г. връчването е осъществено при отказ на получателя. При тази фактическа установеност, първостепенният съд е приел, че ЗВР е редовно връчена при условията на чл. 30, ал.4 ДОПК на 14.12.2018г. , от която дата е започнал да тече срокът по чл. 114, ал.1 ДОПК за извършване на ревизията. Тя е следвало да приключи до 15.03.2019г. и след като това не е сторено, то е налице отрицателна процесуална предпоставка за съществуването на ревизионното производство, която дисквалифицира упражняването на правомощието на органите по приходите за установяване на публични задължения. В обобщение е формиран извод, че оспореният РА е нищожен, тъй като издателите му са некомпетентни. Така постановеното решение е неправилно. В своята практика ВАС многократно е посочвал, че сроковете по чл. 114, ал.1 и ал.2 ДОПК за извършване на ревизията не са преклузивни, а инструктивни, но осъществените след изтичането им процесуални действия и събраните доказателства не се вземат предвид. Само по себе си неспазването на сроковете за провеждане на ревизионното производство и за издаване на РД и РА не би могло да рефлектира върху валидността на оспорения акт, когато той е издаден от материално, териториално и персонално компетентни органи. В противоречие с горното първоинстанционният съд незаконосъобразно е приел, че изтичането на срока за извършване на ревизията е отрицателна процесуална предпоставка за съществуването на ревизионното производство. Необоснован е и изводът, че процесната ЗВР е надлежно връчена на задълженото лице на 14.12. 2018г. Същият не е съобразен с разпоредбите на чл. 29, ал.1 и чл. 30, ал.4 ДОПК, съгласно които връчването на съобщенията се извършва на адреса за кореспонденция на субекта, а отказът да се приеме съобщението се удостоверява с подписа на връчителя и поне един свидетел, като се отбелязват трите имена и адресът му и се прави бележка за това в разписката. Според представеното известие за доставяне чрез лицензиран пощенски оператор обаче, ЗВР не е изпратена до постоянния адрес на Г. Христов в [населено място]. Наред с това, в известието за доставяне не са отбелязани нито три имена, нито адрес на присъстващ при отказа свидетел. Ето защо не може да се приеме, че отказът на ревизирания да приеме ЗВР е удостоверен по предвидения в чл. 30, ал.4 ДОПК начин, респективно че на 14.12.2018г. ЗВР е надлежно връчена на задълженото лице. Този процесуален акт му е съобщен на 05.10.2020г. по реда на чл. 30, ал. 6 ДОПК и именно от този момент е възникнало процесното ревизионно правоотношение, въз основа на което е издаден оспорения РА. Той не страда от порок, който да обуслови извод за неговата нищожност, поради което решаващият състав е дължал преценка на неговата материална законосъобразност. В този аспект в обжалваното решение липсват каквито и да е фактически и правни изводи, което препятства дължимата от настоящия състав проверка на неговата материална законосъобразност и по аргумент от чл. 220 АПК налага отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото първостепенният съд следва да съобрази представеното по делото Разпореждане от главен публичен изпълнител при ТД на НАП- София за прекратяване на събирането на установените с оспорения РА публични вземания за 2012г. и 2013г. и във връзка с него да се произнесе по възражението на Директора на Дирекция "ОДОП" за недопустимост на оспорването в тази му част. Преценката за наличие на правен интерес от обжалването на РА и в тази му част следва да се обвърже и с разпоредбата на чл. 160, ал.4, изр. второ ДОПК и конкретни доводи доколко тази норма е приложима. Необходимо е още да се обсъдят събраните доказателства поотделно и в съвкупност, да се съобразят твърденията и възраженията на страните и след подробен анализ да се формират ясни фактически и правни изводи по предмета на спора. На основание чл. 226, ал.3 АПК, при новото разглеждане на делото решаващият състав следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВАС. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, т.1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение