Решение № 52 от 11.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 690/2014 г.

Решение № 52 от 11.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 690/2014 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Пламен Стоев Производството е по чл. 307, във вр. с чл. 304 ГПК. Образувано е по молба на Ж. В. Г. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 697 от 18.04.13 г. по гр. д. № 557/13 г. на Пловдивския окръжен съд и на потвърденото с него решение № 559 от 21.12.12 г. по гр. д. № 1054/12 г. на Асеновградския районен съд. Молителката поддържа, че като съпруга на ответника М. И. Г. по предявените искове по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС не е била конституирана като страна, въпреки, че гаражът, който ответникът е осъден да премахне е придобит при условията на съпружеска имуществена общност и тя би имала качеството на задължителен необходим другар. Иска се ВКС да отмени посочените решения на основание чл. 304 ГПК. Ответниците по молбата Ю. Е. Р. и А. Д. Р. изразяват становище за нейната недопустимост, респ. неоснователност, а ответникът М. И. Г. не взема становище по нея. Върховният касационен съд, състав на II г. о., след като прецени данните по делото и доводите на молителката, приема следното: С посоченото решение по гр. д. № 557/13 г. Пловдивският окръжен съд, действайки като въззивна инстанция, е потвърдил решението на Асеновградския районен съд, с което е уважен предявеният от Ю. Е. Р. и А. Д. Р. срещу М. И. Г. иск по чл. 108 ЗС за предаване владението на 30 кв. м. от УПИ VI в кв. 36 по плана на [населено място], както и да премахне намиращата се в тази част от имота паянтова дървена постройка /гараж-работилница/ с площ от 27,5 кв. м. на основание чл. 109 ЗС. Прието е, че процесният имот първоначално е бил държавна собственост, а впоследствие е станал общинска собственост, за което е бил съставен и акт от 12.09.08 г., след което имотът е бил закупен от ищците в първоинстанционното производство, които понастоящем се легитимират като негови собственици. Възражението на ответника за изтекла в негова полза придобивна давност е прието за неоснователно предвид разпоредбата на чл. 86 ЗС и е направен извод, че същият владее имота без основание. Негаторният иск за събаряне на построената от него в имота дървена барака, която същият е ползвал за работилница, е приет за основателен по съображения, че същата е построена незаконно в чужд имот. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, т. 5 ГПК и съдържа точно и мотивирано изложение на основанието за отмяна, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 304 ГПК отмяна на влязлото в сила решение може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, независимо че то не е било страна по делото (чл. 216, ал. 2 ГПК). Тази отмяна дава защита на третите лица срещу силата на пресъдено нещо на решенето, която се разпростира спрямо тях поради неделимостта на спорното правоотношение, участници в което са и те. Следователно легитимирани да искат отмяна са тези трети лица, които имат право на иск по делото като участници в неделимо спорно правоотношение, които ако бяха конституирани като главна страна по делото, щяха да имат качеството на необходими другари. В разглеждания случай в молбата за отмяна молителката твърди, че съществувалата в дворното място дървена постройка е придобита в режим на съпружеска имуществена общност без да сочи на какво основание е възникнала тази общност, породи което не би могло да се приеме, че такава е била налице. Освен това тази постройка понастоящем не съществува, тъй като е била съборена при извършения на 26.09.13 г. въвод във владение на имота от съдия- изпълнител при Асеновградския районен съд, видно от представения по делото протокол за въвод. По отношение на дворното място липсват и твърдения за придобиването му при условията на съпружеска имуществена общност, а в молбата за отмяна се сочи, че молителката и съпругът й, с когото са в брак от 1973 г., са във фактическа раздяла от 2000 г. и че същата живее на друго място, поради което тя не би могла да придобие права върху имота на заявеното от него по делото придобивно основание - давност. С оглед изложеното не би могло да се приеме, че молителката е следвало да участва в процеса като задължителен необходим другар на ответника и същата няма основание да иска отмяна на влязлото в сила решение, поради което молбата за отмяна следва да се остави без уважение. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК молителката следва да бъде осъдена да заплати на ответниците по молбата Ю. Р. и А. Р. сторените от тях в настоящото производство разноски в размер на 800 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, II г. о.