Решение № 4426 от 14.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11509/2015 г.

Решение № 4426 от 14.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11509/2015 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Димитър Янакиев Корков, с адрес в гр. Сливен, чрез процесуален представител, срещу решение № 87/25.05.2015 г. по адм. д. № 321/2014 г. на Административен съд - Сливен, с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед за задържане на лице с рег. № 688А-/20.12.2014 г., издадена от полицейски орган - старши полицай при ГООР - РУ на МВР - Сливен - Ташко Ташков Павлов, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ е разпоредено задържането му за срок от 24 часа. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че решаващият състав е установил неправилни и едностранчиви фактите по делото и не е установено противоправно поведение от жалбоподателя по смисъла на чл. 72 от ЗМВР. Иска отмяната на съдебния акт и претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - старши полицай при група "Охрана на обществения ред" /ГООР/ към РУ на МВР - Сливен - Ташко Ташков Павлов, редовно призован, не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение АС е прил за установено, че на 20.12.2014 г. около 16,30 часа в ОДЧ на МВР - Сливен е получено от гражданин оплакване за силна музика от заведение, находящо се в гр. Сливен. Служителят, приел обаждането е заявил, че поради ранния час и факта, че е почивен ден полицията не може да вземе отношение. В 23,01 часа на същия ден е получен втори сигнал от същото лице с оплакване, че силната музика продължава, при което на адреса, за проверка и предприемане на съответни действия е изпратен автопатрул, в състава на който са били старши полицай И. Ахмедов и старши полицай Т. Павлов. При пристигането си установили, че пред адреса и в помещението са се събрали доста лица и се чувала много силна музика. Полицаите установили, че домакинът на частното парти е Мартин Дечев, представили се и му разпоредили да спре музиката, но същият не го сторил. По време на настаняването на две от лицата в патрулния автомобил след задържането им около полицаите се събрали лица, които започнали да снимат с мобилни телефони. Старши полицай Ахмедов поискал документ за самоличност от касатора Димитър Корков, който отказал да ги предостави, замахнал с ръка към лицето на служителя и се отдалечил от мястото на проверката. След като втори път са му поискали документ за самоличност и Корков отново е отказал, служителите използвали помощни средства белезници, при поставянето на които братът на жалбоподателя - Атанас Корков е издърпал Ахмедов, отделяйки го от брат си Димитър. Поради усложняването на обстановката и във връзка с приети правила за действие от страна на служителите на полицията на място са пристигнали още два патрулни автомобила. Задържаните лица били отведени от авто-екипи. След отвеждането на Димитър Корков, ст. полицай Павлов съставил обжалваната заповед за задържане на лице рег. № 688А/20.12.2014 г. Като фактическо основание за задържане е посочено, че "лицето, след надлежно предупреждение с действията си описани в ДЗ № 31139/20.12.2014 г. съзнателно пречи на полицейските органи да изпълняват задължението си по служба". В РУ на МВР - Сливен бил издаден и АУАН № 952677/20.12.2014 г. срещу Корков за нарушение на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР. След пристигането си в РУ на МВР старши полицай Ахмедов изготвил докладна записка вх. № 31139/20.12.2014 г., в която описал възприетите от него факти и обстоятелства. По делото е приложена докладна записка от полицай Ахмедов с рег. № 1670-90/7.01.2015 г., относно употреба на физическа сила, съгласно която на 20.12.2014 г. лицата посочени в докладната, между които и оспорващия не изпълняват законно устно полицейско разпореждане изразяващо се в това да представят документ за самоличност и да придружат полицаите до патрулния автомобил. Поради тази причина на основание чл. 85, ал. 1 от ЗМВР полицаите са използвали физическа сила и помощни средства /белезници/. В докладната е отразено, че след свалянето на белезниците на нито едно от лицата не е имало видими белези по китките и ръцете. За да отхвърли оспорването административният съд е приел от правна страна, че не са налице основания за отмяна по реда на чл. 146 от АПК. Така постановеното съдебно решение е неправилно - материалноправно незаконосъобразно. Видно от приложената заповед за задържане на лице с рег. № 688А-/20.12.2015 г. същата е издадена с правно основание чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, а именно "лицето след надлежно предупреждение с действията си описани, в ДЗ 31139/20.12.2014 г. съзнателно пречи на полицейските органи да изпълняват задълженията си по служба". Пречките, визирани в самата докладна записка се изразяват в отказ за представяне на документ за самоличност. Приложимата в случая разпоредба на чл. 70, ал. 2 от ЗМВР гласи, че установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни. Чл. 13 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/ императивно посочва кои документи имат характер на документ за самоличност, като лимитативно изброени са лична карта, паспорт, военна карта, свидетелство за управление на МПС, служебен открит лист за преминаване на границата, а ал. 3 на същата разпоредба императивно указва легитимирането с изброените по-горе видове документи. Пълното тълкуване на текста на чл. 70, ал. 2 от ЗМВР предвижда възможността полицейските органи да установяват самоличност при условията на оперативна самостоятелност - а именно, чрез документите, предвидени със ЗБЛД, чрез показанията на други граждани с установена самоличност, познаващи лицето без документ, както и по друг начин, годен за събиране на достоверни данни. Следователно когато единият от способите не е възможен, то установяването на самоличността следва да се извърши по останалите налични способи. От данните по делото не се установява полицейските органи да са упражнили дадените си правомощия при условията на оперативна самостоятелност. Това се заключава от изложеното в докладната записка без да се конкретизира как е поискано легитимирането на лицето, което стеснява възможността за организирането на неговата защита. Текстът на чл. 72, ал. 1 ЗМВР предвижда в кои случаи полицейските органи могат да задържат лице, като в хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 4 ЗМВР може да бъде задържано лице, което не може да идентифицирано по някой от начините на чл. 70, ал. 2 ЗБЛД, каквито опити за идентификация в случая полицейският орган не е правил преди да задържи жалбоподателя. Цитираната в заповедта в словесната й част разпоредба, предвиждаща че полицейските органи могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба, без посочване на цифровото й изражение, е нормата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. От доказателствата по делото не се установява по отношение на Корков да е било налице първото кумулативно условие, а именно да е получил надлежно предупреждение да не пречи на работата на полицейските органи, напротив, в докладната записка е описано от полицай Ахмедов, че Корков се е отдалечил от мястото за проверка с което е отпаднала нуждата за отправяне на предупреждение. Текстът на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР не обхваща случаите на отказ за представяне на документ за самоличност. Тази хипотеза е изрично уредена в специалната норма на чл. 72, ал. 1, т. 4 ЗМВР и като такава норма дерогира приложението на общия текст на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. На следващо място настоящият състав не споделя твърденията на първоинстанционния съд, че заповедта за задържане на лице като издадена с отпаднало правно основание - чл. 63, ал. 1, т. 2 от отменения ЗМВР следва да се квалифицира като издадена при несъществени нарушения на административнопроизводствените правила. Предвид издаването на заповедта на 20.12.2014 г. същата е следвало да се съобрази с новоприетия ЗМВР обн. ДВ. бр. 53/27.06.2014 г., изм. ДВ. бр. 98/28.11.2014 г. Чл. 63 от приложимия по време ЗМВР е отменен с ДВ, бр. 14/2015 г. Следователно посочването в заповедта на правно основание по отменен и неприложим по време материалноправен закон представлява нарушение на материалния закон. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което оспореният административен акт следва да се отмени. Предвид изхода на спора в полза на касатора следва да се присъдят разноските по делото - общо 1750 лева, доказани с договор за правна защита и съдействие № 0544756/13.03.2015 г. и договор за правна защита и съдействие № 649281/17.03.2016 г. във които е удостоверено плащане в брой на адвокатски хонорар, платими от ОДМВР - Сливен.