Решение № 6750 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14219/2017 г.

Решение № 6750 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14219/2017 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с пар. 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по касационна жалба на Г. Даракчиев против решение № 333 от 11.08.2017 г. постановено по адм. дело № 122 по описа за 2017 г. на Административен съд (АС) - Добрич. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Счита, че са налице предпоставките на нормата на чл. 17, ал. 1 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Балчик (НОАМТЦУТОБ/Наредбата), понастоящем отменена – декларациите са подадени от Даракчиев в сроковете определени от Наредбата, сградата не е негово основно жилище и този имот не се използва през цялата година. Неправилен е изводът на съда, че каквото и да е ползване на имота, в кратки срокове, какъвто е конкретния случай, може да бъде равнозначно на ползване през цялата година. Следвайки тази логика по тълкуването и прилагането на закона, се достига до извода, че ползването в един от 365-те дни на годината води до неприложимост на чл. 17, ал. 1 от Наредбата (отм.); за освобождаване от такса битови отпадъци (ТБО). Нормата на чл. 17, ал. 2 от Наредбата (отм.); урежда друга хипотеза и не може да дерогира разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от НОАМТЦУТОБ (отм.);. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено, като бъде отменен и оспореният административен акт. Ответникът – Директорът на дирекция "Местни данъци и такси, хуманитарни и стопански дейности и бюджет, финанси и счетоводство" ("МДТСХД и БФС") при община Балчик, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна. С постановеното от АС - Добрич решение съдът е отхвърлил жалбата на Г. Даракчиев срещу акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУ000141 от 25.11.2016 г. издаден от старши инспектор ревизор приходи към отдел "Общинска данъчна служба" в дирекция "МДТСХД и БФС" при община Балчик, потвърден с решение № 141 Р от 7.02.2017 г. на директора на дирекция "МДТСХД и БФС" при община Балчик и е осъдил Г. Даракчиев да заплати на община Балчик сумата от 100, 00 лв. За да постанови решението си, съдът установил от фактическа страна, че административното производство по издаването акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУ000141 от 25.11.2016 г. е започнало по повод подадено искане от Даракчиев вх. № 94 Г-984-1 от 25.10.2016 г. При проверка било установено, че Г. Даракчиев е подал данъчна декларация вх. № ДК14000029 от 8.01.2014 г. по реда на чл. 14 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), в която е декларирал собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. Балчик, в. з. "Овчаровски плаж", ул. "Първа" № 2, представляващ УПИ І (парцел) в строителните граници с площ 470 кв. м., ведно с разположената в имота масивна вилна сграда с пристройка и надстройка. Установено било също, че действителната РЗП не отговаря на декларираната от Даракчиев. С декларации вх. № ДК17000016 от 8.01.2014 г., вх. № ДК 17000630 от 17.10.2014 г. и вх. № ДК000440 от 9.09.2015 г. Даракчиев е заявил, че имотът няма да се ползва за периода от 2014 г. - 2016 г., но било установено, че се ползва. Посочено е, че имотът попада в границите на районите, в които има организирано сметосъбиране и сметоизвозване. Предвид това от органа по приходите в община Балчик са преизчислени задълженията за данъци и такси на Даракчиев за периода 2014 г. - 2016 г. Издаден е АУЗ № АУ000141 от 25.11.2016 г. от старши инспектор ревизор приходи към отдел "Общинска данъчна служба" в дирекция "МДТСХД и БФС" при община Балчик, с който са установени задължения за периода 2014 г. – 2016 г. за данък недвижими имоти (ДНИ) и ТБО в размер общо на 268, 41 лв. – главница и ЗЗ, 99 лв. – лихви. Даракчиев е обжалвал АУЗ по административен ред пред директора на дирекция "МДТСХД и БФС" при община Балчик. В жалбата си е изложил, че декларираната РЗП е коректно отразена, съгласно скица на ПИ от СГКК - Добрич. Изложил е, че е подал е декларации в сроковете по приложимата Наредба (отм.); , сградата в имота не му е основно жилище и се ползва не повече от 2-3 месеца годишно. С решение № 141 Р от 7.02.2017 г. на директора на дирекция "МДТСХД и БФС" при община Балчик АУЗ е потвърден. По възражението на Даракчиев за коректно декларирана РЗП горестоящият административен орган е посочил, че пристройка и надстройка на вилната сграда са въведени в експлоатация след датата на приемане и одобряване на последните промени в КККР със заповед № КД-14-08-2520 от 29.09.2005 г. В КККР е отбелязана площта на постройката, а за целите на данъчното облагане е необходима информация за разгънатата застроена площ. Поради това органът е приел, че размерът на ДНИ е правилно установен. По твърдението, че са налице всички предпоставки за освобождаване на Даракчиев от заплащане на ТБО, в решението са посочени извършени служебни проверки, които доказват, че имотът се ползва. Изложено е, че за да бъде освободено задълженото лице от заплащане на ТБО, в частта й за сметосъбиране и сметоизвозване, имотът не трябва да се използва въобще през цялата година, а не в определен период от годината. При така установеното от фактическа страна, съдът е счел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Счел е, че АУЗ е издаден и в съответствие с материалния закон. След анализ на разпоредбата на чл. 17, ал. 1 – ал. 3 от НОАМТЦУТОБ (отм.); , съдът е достигнал до извод, че условие за освобождаването от заплащане на ТБО е имотът да не се ползва през целия период на годината, а не само през определен период от нея. Изложил е, че в Наредбата (отм.); липсва норма, която да урежда начина на определяне на ТБО при периодично ползване на имота през годината. Ето защо, след като имотът се е ползвал, макар и за кратко време, по което не се спори, а е доказано и с документи, събрани по реда на ДОПК, ТБО се дължи в годишния размер. Съдът е посочил, че по делото са представени и 3 броя заповеди на кмета на община Балчик, с които са утвърдени населените места, границите на районите и зоните, в които през 2014 г., 2015 г. и 2016 г. се организират услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на чистотата на територията за обществено ползване и поддържане на депа за битови отпадъци. В трите заповеди "Овчаровски плаж" с улици от "Първа" до "Двадесет и първа" и ул. "Никола Момчилов" са включени в т. 1. 5 От представените седмични графици за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., с посочени автомобил и водач, съдът е достигнал до извод, че вилна зона "Овчаровски плаж" е включена в графика. От показанията на разпитаните по делото свидетели – служители в Общинско предприятие "БКС" гр. Балчик и водачи на автомобилите, съдът е установил, че вилната зона се почиства 3 пъти седмично, а през лятото и по-често. Посочил е, че по делото е представен и договор за изпълнение на дейности по експлоатация на Регионално депо за отпадъци за конкретно изброени общини, между които община Балчик. Изложил е, че споделя изложеното в АУЗ и в решението по отношение на установената РЗП на имота, въз основа на подробно описаните в акта и неоспорени от жалбоподателя документи. Решението, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Г. Даракчиев срещу АУЗ, в частта, с която с него са определени задължения за ДНИ за периода 2014 г. – 2016 г. в общ размер на 24, 24 лв., ведно с дължимите лихви, изчислени към 25.11.2016 г. в общ размер на 3, 09 лв., е процесуално недопустимо. Видно от съдържащата се на стр. 150 от първоинстанционното дело молба, Г. Даракчиев е конкретизирал, че обжалва АУЗ само в частта, с която е установена дължимост на ТБО в размер на 275, 07 лв. за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2016 г. Независимо от това, с решението си АС - Добрич е отхвърлил жалбата на Даракчиев срещу АУЗ в неговата цялост. Ето защо решението, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Г. Даракчиев срещу АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУ000141 от 25.11.2016 г. издаден от старши инспектор ревизор приходи към отдел "Общинска данъчна служба" в дирекция "МДТСХД и БФС" при община Балчик, потвърден с решение № 141 Р от 7.02.2017 г. на директора на дирекция "МДТСХД и БФС" при община Балчик, в частта, с която с него са определени задължения за ДНИ за периода 2014 г. – 2016 г. в общ размер на 24, 24 лв., ведно с дължимите лихви, изчислени към 25.11.2016 г. в общ размер на 3, 09 лв., е недопустимо. В останалата част решението е правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че Г. Даракчиев, на основание чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ вр. с чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ се явява задължено лице за ТБО, като собственик на имот, описан в подадената от него декларация. С АУЗ размерът на ТБО и за трите услуги е определен съгласно относимите разпоредби от ЗМДТ и Глава втора "Местни такси", Раздел І "Такса за битови отпадъци" от НОАМТЦУТОБ (отм.);. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ (ред. ДВ бр. 153 от 1998 г.), такса битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата през процесния период се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ (ред. ДВ, бр. 53 от 2012 г., в сила от 13.07.2012 г.) за всяка услуга поотделно в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности (т. 1 - т. 4). По силата на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, границите на районите и видът на предлаганите услуги, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. Видно от представените по делото заповед № 1204 от 30.10.2013 г., заповед № 1351 А от 30.10.2014 г. и заповед № 1808 от 30.10.2015 г. на кмета на община Балчик, издадени на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и поддържане на депа за битови отпадъци за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. се извършват в гр. Балчик, вилна зона "Овчаровски плаж", с улици от "Първа" до "Двадесет и първа" и ул. "Никола Момчилов", като процесният имот се намира на ул. "Първа" № 2. Размерът на ТБО за имота за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. е определен в съответствие с чл. 15, ал. 3, т. 1. 2. от Наредбата (отм.); , а именно 3 промила върху данъчната оценка, от които: - такса за събиране на битови отпадъци и транспортирането им до депата, включително осигуряване на съдове за съхранение – 1, 5 промила, такса за поддържане и експлоатация на депа за битови отпадъци – 0, 51 промила и такса за поддържане на зони за обществен ползване – 0, 99 промила. За да е дължима таксата за битови отпадъци и за трите вида услуги е необходимо, по аргумент от чл. 71 от ЗМДТ (ред. ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.), услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване да са реално извършвани от общината, както и тя да разполага с депо или друго съоръжение за обезвреждане на битовите отпадъци. В настоящия случай по делото е доказано фактическото престиране на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. За установяване реалното извършване на услугите по делото са представени решения на Общински съвет – Балчик от 19.12.2013 г., от 18.12.2014 г. и от 17.12.2015 г. за одобряване на разходите за услугите, съгласно приложени план-сметки за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. Представени са седмични графици за осъществяване на сметосъбиране и сметоизвозване за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., включващи вилна зона "Овчаровски плаж", както и пътни листи за извършващите сметосъбиране и сметоизвозване автомобили. Реалното извършване на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване се установява и от показанията на разпитаните по делото свидетели Неделчев и Великов – шофьори в Общинско предприятие "БКС" гр. Балчик. Представени са длъжностни характеристики на длъжността "общ работник озеленяване", на длъжността "метач", на длъжността "сметосъбирач в отдел Чистота", подписани от конкретни служители в Общинско предприятие "БКС" гр. Балчик, включващи дейности, касаещи компонентата "почистване на териториите за обществено ползване". Видно от длъжността "метач" например, същата включва дейности по ежедневно метене, почистване на кошчета за отпадъци, правене на оборка и почистване на тревата в определените райони; събиране и изнасяне на отпадъци на определените места; почистване през зимните месеци на сняг и лед от тротоари, автобусни спирки и стълбища. Предвид посочените доказателства АС - Добрич правилно е приел, че е установено реалното предоставяне на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и по почистване на териториите за обществено ползване в процесния период. При формирането на този извод правилно е отчетено, че таксата за почистване на териториите за обществено ползване се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията, в която е разположен имотът или в непосредствена близост до него. Що се отнася до услугата по "обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битовите отпадъци", по делото е установено, че е налице депо, което се ползва от жителите на общината. Ето защо, по аргумент от чл. 71, т. 3 от ЗМДТ (ред. ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.), такса за тази услуга се дължи. Спорният по делото въпрос е относно наличието на предпоставките по чл. 71, т. 1, предл. 2 от ЗМДТ (ред. ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.), при осъществяване на които не се събира такса за услугата сметосъбиране и сметоизвозване. Цитираната визира кумулативното изпълнение на две изключващи дължимостта на таксата условия - имотът да не се ползва през цялата година, за което своевременно да е подадена декларация по образец. Аналогична е и разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от НОАМТЦУТОБ (отм.); , съгласно която се освобождават от заплащане на ТБО, в частта за сметосъбиране и сметоизвозване, както и за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, собствениците или ползватели на имоти, които не се използват през цялата година и не са тяхно основно жилище. Освобождаването се осъществява на основание подадена в Общинска данъчна служба гр. Балчик декларация от всички собственици или ползватели на имота до 31 декември на предходната година по образец, одобрен със заповед на кмета на община Балчик. По делото е установено, че Даракчиев, в качеството си на собственик на недвижимия имот, е подал декларации за освобождаване от заплащането на ТБО за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., заявявайки, че имотът няма да се ползва през цялата година. Декларираното неползване не отрича правомощието на органа по приходите да извърши служебна проверка и да установи обратното, респ. - да не зачете декларациите при констатирано невярно тяхно съдържание и да таксува собственика на имота. Това негово правомощие е посочено и в чл. 17, ал. 3 от Наредбата (отм.); , където изрично е регламентирано, че при констатирано ползване на недвижимия имот таксата се събира в годишния размер. При подадена в срок декларация по чл. 71, т. 1 от ЗМДТ (ред. ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.), респективно – по чл. 17, ал. 1 от Наредбата (отм.); , от значение за правилното решаване на спора е въпросът ползван ли е действително имота или не. Положителният отговор на този въпрос предпоставя правомерността на начислените задължения за процесната услуга, независимо от периода на ползването. В резултат на инициирана от органа проверка на декларираното от задълженото лице обстоятелство е получена справка от електроразпределителното дружество, видно от която за обекта е отчетена консумация на електрическа енергия през целия процесен период. Дължимите за плащане суми варират от минимални такива (напр. 2, 23 лв. за м. 02.2014 г., 1, 24 лв. за м. 04.2015 г., 2, 04 лв. за м. 03.2016 г.), до по-значителни по размер суми, като 17, 00 лв. за м. 06.2014 г., 45, 73 лв. за м. 08.2014 г., 42, 23 лв. за м. 09.2014 г., 34, 75 лв. за м. 10.2014 г., 21, 13 лв. за м. 11.2014 г., 56, 64 лв. за м. 02.2015 г., 78, 65 лв. за м. 03.2015 г., 49, 51 лв. за м. 08.2015 г., 44, 66 лв. за м. 09.2015 г., 35, 98 лв. за м. 10.2015 г., 11, 18 лв. за м. 11.2015 г., за 26, 74 лв., м. 08.2016 г. и др. Посочените данни за разход на електроенергия в имота, включително в периоди извън твърдяния от лицето летен сезон, обуславят извод за ползването му, противно на заявеното в подадените от Даракчиев декларации. При това положение първоинстанционният съд правилно е приел, че не са изпълнени изискванията на чл. 71, т. 1 от ЗМДТ (ред. ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.), респективно – по чл. 17, ал. 1 от Наредбата (отм.); , за освобождаване на лицето от заплащането на ТБО за посочените компоненти. Възлагайки му ТБО за периода 2014 г. – 2016 г. в пълен размер, приходният орган е приложил правилно закона. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК, вземанията за ТБО са публични общински вземания. За неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон (чл. 175 от ДОПК). Сроковете за заплащане на ТБО са изрично регламентирани. При неплащането им в срок задълженото лице изпада в забава и дължи лихва. Предвид посоченото правилно с АУЗ е установено, че невнесените в срок местни такси по силата на чл. 9б от ЗМДТ се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. От лицето не е оспорено, че посочените в АУЗ лихви върху главниците за ТБО са правилно изчислени. По изложените съображения решението на АС - Добрич, в частта с която е отхвърлена жалбата на Даракчиев срещу АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУ000141 от 25.11.2016 г. издаден от старши инспектор ревизор приходи към отдел "Общинска данъчна служба" в дирекция "МДТСХД и БФС" при община Балчик, потвърден с решение № 141 Р от 7.02.2017 г. на директора на дирекция "МДТСХД и БФС" при община Балчик, в частта, с която с него са определени задължения за ТБО за периода 2014 г. – 2016 г. в общ размер на 244, 17 лв., ведно с дължимите лихви, изчислени към 25.11.2016 г. в общ размер на 30, 90 лв., е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция основателна. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК, на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. По силата на тази разпоредба и на основание чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в процесния случай на община Балчик следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300, 00 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение