Решение № 28 от 15.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 2118/2012 г.

Решение № 28 от 15.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 2118/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Касационното производство е образувано по жалба на гражданския ищец Министерство на отбраната на РБ против въззивно решение № 48/16.10.2012 г. на Военноапелативния съд на РБ, постановено по ВНОХД № 54/2012 г., с което е била потвърдена присъда № 1/15.05.2012 г. на Плевенския военен съд по НОХД № 1/2012 г. в гражданско отхвърлителната й част. В касационната жалба, поддържана от процесуалния представител на Министерство на отбраната, се изтъкват доводи за неправилно потвърждаване на първоинстанционната присъда в гражданско отхвърлителната й част въпреки, че подсъдимият е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 310, ал. 1, вр. чл. 308, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и целта на преправените документи е била да бъдат използвани пред комисия за сдаване и приемане за прикриване на липси и повреди на поверената му военна техника, за което се е отнасял предявения граждански иск. Застъпено е и оплакване за липса на мотиви по направените от гражданския ищец аргументи срещу отхвърляне на гражданския иск. Претендира се отмяна на въззивното решение в оспорваната му част и връщане на делото за ново разглеждане на Военно апелативния съд. Прокурорът от ВКП намира жалбата за основателна, доколкото въззивният съд не се е произнесъл по всички доводи на гражданския ищец. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е неоснователна: Доводите за липса на мотиви по направени от гражданския ищец възражения пред въззивната инстанция и неправилно приложение на материалния закон с оглед потвърждаване на първоинстанционната присъда в гражданско-отхвърлителната й част, са неоснователни. От материалите по делото е видно, че с първоинстанционната присъда, подсъдимият е бил изцяло оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 387, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, което накратко е касаело неизпълнение на служебните му задължения да осигури своевременно и качествено обслужване на поверената му военна техника и вследствие на което са настъпили вредни последици, изразяващи се в липси на части и възли на обща стойност 5583. 90 лв. В контекста на това обвинение е изрично заявено, че вредите не са пряка и непосредствена последица от твърдяното в обвинителния акт поведение по служба на подсъдимия, което не е било установено да е било неправомерно. Нещо повече, прието е, че обвинението е било неясно и неточно по отношение на описаните вредни последици, което до голяма степен се свързва с неправилния начин за установяването им към момента на приемане и сдаване на техниката. Същевременно, подсъдимият е бил признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 310, ал. 1, вр. чл. 308, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК за това, че в длъжностно качество, в периода 02.04.2003 г. - 19.11.2007 г., в кръга на службата си е преправил съдържанието на 7 бр. актове за техническото състояние на поверените му военни автомобили с цел те да бъдат използвани, като в последния аспект в мотивите е заявено, че използването е било, за да се оправдаят констатирани липси и повреди пред комисията за сдаване и приемане. Подсъдимият е бил оправдан частично по същото обвинение относно съставянето на неистински официални документи. Видно е от развитието на процеса, че гражданският иск на Министерство на отбраната е бил предявен по НОХД № 29/2010 г. (вж. л. 49, за обща сума от 13 033. 40 лв. по двете престъпления, въпреки, че в обвинителния акт са били отразени вредни последици в размер на 5 583. 90 лв.), присъдата по която е била отменена от Военно апелативния съд с решение № 37/15.07.2011 г. по ВНОХД № 34/2011 г. и делото е било върнато на прокурора за допълнително разследване. При новото разглеждане в рамките на НОХД № 1/2012 г. представител на гражданския ищец не се явявал и не е променял претенцията си, която впоследствие е била отхвърлена в цялостност така, както е била предявена. Първоинстанционната присъда в оправдателната й част не е била протестирана от прокурора, а въззивното производство е било образувано единствено по жалба на гражданския ищец, претендирал имуществени вреди в резултат на престъплението, за което подсъдимият е бил осъден - по чл. 310, ал. 1, вр. чл. 308, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК за това, че е имало връзка между подправянето на документите за техническото състояние на автомобилите и настъпилите вреди, тъй като целта на изготвянето им се е свързвала с прикриване на тези вреди. Същите доводи са представени и пред ВКС, но те са неоснователни. Основанието за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимото лице е обвързано с доказването на конкретно поведение, вследствие на което са последвали имуществени вреди. Той е имал такова обвинение, обхванато от състава на чл. 387, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, но е бил оправдан и присъдата в тази част е влязла в сила поради липсата на подаден протест от прокурора и отсъствие на фигурата на частен обвинител, който да подаде жалба. Съответно, след като по делото не е било установено неправомерно служебно поведение на подсъдимия, резултирало в причиняването на вредни последици, то гражданският иск не е било възможно да бъде уважен. Отделен е въпроса, че в мотивите по това обвинение е била констатирана неяснота относно вредните последици. В този аспект, обстоятелството, че подсъдимият П. е бил осъден и за престъпление по чл. 310, ал. 1, вр. чл. 308, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като е било признато, че преправянето на документите за техническото състояние на автомобилите е било с цел да се използва пред комисията за сдаване приемане, за да се прикрият липси или вреди по тях, не означава, че с тези негови действия са били причинени претендираните от ищеца имуществените вреди. Никъде не е било застъпено обвинително твърдение, нито доказателствената съвкупност е очертавала такъв извод, че извършените допълнителни вписвания в актовете за техническото състояние на поверените му автомобили, за което е бил осъден, са довели до имуществените вреди. Целта документите да бъдат използвани, което е изискване за съставомерност на деянието по чл. 308, ал. 1 от НК, не е идентично на причина за настъпване на вредите, което е единственото основание за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия. Затова, като е потвърдил първоинстанционната присъда и в гражданската й част, въззивният съд не е допуснал нарушение на закона. Не е допуснато и нарушение по чл. 339, ал. 2 от НПК, като макар и накратко е даден ясен отговор на възраженията на гражданския ищец, че претенцията му е била пряко свързана с обвинението по чл. 387, ал. 1 от НК, за което е бил оправдан и това се потвърждава и при касационната проверка. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение