Решение № 15031 от 11.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6202/2014 г.

Решение № 15031 от 11.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6202/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производство по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Практикер" ООД, ЕИК 131151745, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. "Дружба - 2", ул. "Обиколна"№ 21, представлявано от Димитър Димитров - управител и Ангел Петканешков - прокурист против решение № 1568 от 12.03.2014 г., постановено по адм. дело № 787/2013 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № 1410 от 30.11.2012 г., издадена от председателя на Комисия за защита на потребителите, с която на дружеството се забранява да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика. В жалбата си касаторът излага подробни оплаквания, от които се извеждат доводи за неправилност на съдебния акт, поради допуснати при постановяването му нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Ответникът - председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП/Комисията), в отговор на касационната жалба излага доводи, че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение АССГ е отхвърлил жалбата на "Практикер" ООД срещу заповед № 1410 от 30.11.2012 г. издадена от председателя на Комисия за защита на потребителите, с която на дружеството се забранява да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика, изразяваща се в предоставянето на невярна и подвеждаща информация за цената на кв. м. в информационна табела - етикет на предлаганата стока гранитогрес "Slade Beige" 33.3 х 33.3 см. За да постанови този правен резултат, първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: в магазина на търговеца до изложената мостра е поставена табела с обявена цена 9.99 лв/кв. м., която е била промотирана като намалена, съответно цена на пакет от 17.48 лв. и посочен размер на плочките, както и покривна площ, от един кашон от 1.75 кв. м., като не е отразено изрично на каква площ се има предвид - покривна или чиста повърхност. Установено е, че обявената цена е изчислена по площта с включена фуга. Това обстоятелство, води до извода, че цената за квадратен метър е не обявената 9.99 лв. на кв. м., а 10.70 лв., каквато не е посочена. Предвид изложеното така разгласената от търговеца информация е невярна и подвеждаща и би могла да доведе до вземането на търговско решение, което в противен случай потребителят не би взел, т. к. подобни стоки се предлагат и в други вериги магазини на сходни цени. В конкретният случай потребителят е бил подведен от така обявената цена и липсата на информация дали покривната площ е с включена фуга или не, в резултат на което закупените от него плочки се оказали недостатъчни, а за по- голямо количество парите не са му достигнали. Съдът е направил извод, че с разпоредбата на чл. 68 в от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) е въведена изрична забрана за осъществяване на нелоялна търговска практика. Разпоредбата на чл. 68в, ал. 1 от ЗЗП, определя, че "търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното и представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител". С оглед изложеното тази непълна, поради което и невярна информация се явява заблуждаваща. Още повече в настоящия случай се касае за конкретна жалба на потребител. Следователно в процесния случай от страна на жалбоподателя безспорно е осъществена нелоялна търговска практика . Съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в изискуемата писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Въз основа на материалите по делото съдът е направил извод, че са налице материалноправните предпоставки, възприети от административния орган. С оглед изложеното е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Решението е правилно. Първоинстанционния съд е установил правилно фактическата обстановка и въз основа на нея е извел правилни и законосъобразни изводи. Защитата на потребителите от нелоялни търговски практики е уредена в Глава четвърта, раздел IV на ЗЗП, като българският закон възпроизвежда Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета. Съгласно дефинитивната норма на чл. 68г, ал. 1 от закона, търговска практика, свързана с предлагането на стоки или услуги е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния чл. от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Нормата на чл. 68г, ал. 4 ЗЗП изрично предвижда, че нелоялни са заблуждаващите и агресивните търговски практики. На следващо място, с оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни последици, разпоредбата на чл. 68в ЗЗП забранява императивно използването на такава, а нормата на чл. 68л, ал. 1 с. з. задължава председателя на КЗП да забрани с нарочна заповед прилагането й, когато Комисията установи, че търговската практика е нелоялна. Легална дефиниция на понятието "заблуждаваща търговска практика" и критериите за преценка дали една практика е такава, се съдържат в чл. 68г, ал. 1 от разглеждания специален закон. Съгласно чл. 68д, ал. 1 ЗЗП търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или, когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на заблуждаваща търговска практика като проявна форма на забранена нелоялна търговска практика, следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата. При преглед на относимата нормативна уредба следва да се направи извода, че фактическият състав на нарушението изисква кумулативно наличие на три обективни елемента: 1). Да е налице търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2). Тази търговска практика да съдържа невярна информация, която да е подвеждаща; 3). Тази търговска практика да има за резултат или да е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика. В настоящия казус, видно от материалите по делото, в магазина на търговеца до изложената мостра е поставена табела с обявена цена 9.99 лв/кв. м, която е била промотирана като намалена, съответно цена на пакет от 17.48 лв. и посочен размер на плочките, както и покривна площ, от един кашон от 1.75 кв. м, в резултат на което, като не е отразено изрично кв. м. на каква площ се има предвид - покривна или чиста повърхност. Установено е, че обявената цена е изчислена по площта с включена фуга. Това обстоятелство води до извода, че цената за квадратен метър е не обявената 9.99 лв. на кв. м., а 10.70 лв., каквато не е посочена. Предвид изложеното така разгласената от търговеца информация е невярна и подвеждаща и би могла да доведе до вземането на търговско решение, което в противен случай потребителят не би взел, т. к. подобни стоки се предлагат и в други вериги магазини на сходни цени. В конкретният случай потребителят е бил подведен от така обявената цена и обстоятелството, че покриваната площ е била промотирана с включена фуга в резултат на което закупените от него плочки се оказали недостатъчни, а за по- голямо количество парите не са му достигнали. При така установената фактическа обстановка решаващият съд, правилно е счел, че е осъществена нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1-во от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Съгласно чл. 2, б. "б" от Директива 98/6/ЕО на Европейския парламент от 16.02.1998 г. относно защитата на потребителите при обозначаването на цените на стоките, предлагани на потребителите (транспонирана с изменение на ЗЗП, обн., ДВ, бр. 64/7.08.2007 г., § 13а, т. 1 от ДР), респ. раздел IV, глава втора ЗЗП, цената следва да е за един квадратен метър от стоката, т. е. от плочките, а не от повърхността, която те реално покриват при поставянето им. Видно от данните по преписката, търговецът е упражнил заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. За наличието на такава е необходимо не само предлагането на невярна информация, която заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което в противен случай потребителят не би взел, но и тази търговска практика да променя или да е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Изводът за съзнателно разпространение на невярна информация, което да има за цел съществена промяна в икономическото поведение на потребителите се подкрепя от доказателствата по делото и коректно установените въз основа на тях релевантни за спора юридически факти. Като е стигнал до тези изводи и е отхвърлил жалбата на дружеството, първоинстационният съд е постановил правилно решение, което не страда от визираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на ответника се дължат съдебно-деловодни разноски за осъществената защита в производството по настоящото дело. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение