Решение № 1389 от 29.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4863/2012 г.

Решение № 1389 от 29.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4863/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Кепитъл лизинг" АД моли да бъде отменено решение № 618 от 13.02.2012 г. по адм. д. № 9484/2010 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 141004917/1.09.2010 г. на ТД на НАП - София като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли РА да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски. Разноските присъдени от съда били погрешно изчислени. Ответникът по касационната жалба директорът на ДОУИ - София моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. В частта за разноските била допусната грешка. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административния съд е отхвърлил жалбата против РА № 141004917/1.09.2010 г. на ТД на НАП - София, с който за периода м. 04 - 12.2009 г. е доначислен ДДС по договори за лизинг общо 109 764,85 лв. с лихви на основание чл. 25, ал. 4 ЗДДС, чл. 86, ал. 1, т. 1 ЗДДС и чл. 115, ал. 4, т. 2 ЗДДС. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и обосновано е приел, че договорът за финансово обвързан лизинг с "Медия - 96" ЕООД не е прекратен, тъй като не е връчено писмено предизвестие от лизингодателя на лизингополучателя по изискванията на Общите условия на договора. Обоснован е изводът на съда, че лизингодателят е изпращал успешно съобщения на лизингополучателя на друг известен му адрес и следваше да изпрати предизвестието за прекратяване на договора на този адрес. Правилен е изводът на съда, че в РА законосъобразно е начислен ДДС върху вноски по договора за периода м. 04 - 12.2009 г. и не са признати издадени данъчни кредитни известия от 7.05.2009 г. на основание чл. 115, ал. 2, т. 4 ЗДДС, тъй като в тях не е посочено основание за издаването им. Правилен е изводът на съда, че неплащането на лизинговите вноски не е основание за издаване на данъчни кредитни известия, след като не е прекратен договорът за лизинг. Възраженията на касатора, че е спазил изискванията на договора за прекратяването му не са основателни. След като лизингодателят е знаел адрес, на който е връчвал чрез куриер съобщения на лизингополучателя е следвало да изпрати съобщение за прекратяване на договора на този адрес, както правилно е приел административният съд. В РА е начислен ДДС по 4 702,73 лв. на месец по лизингови вноски за периода м. 04 - 12.2009 г. по договор за финансово обвързан лизинг между ревизираното лице - лизингодател и "АС комерс 2005" ЕООД - лизингополучател с предмет - машина за производство на телени закачалки на основание чл. 25, ал. 4 ЗДДС и не са признати данъчни кредитни известия от 30.04.2009 г. и 30.09.2009 г. като е начислен ДДС по тях 14 108,21 лв. и 35 698,51 лв съответно на основание чл. 115, ал. 2, т. 4 ЗДДС, тъй като в тях не е посочено основание за издаването им. Съдът е приел, че в РА правилно са определени данъчните задължения на ревизираното лице по този договор, тъй като лизинговият договор не е прекратен и е следвало да се издават фактури за лизинговите вноски и да се начислява ДДС върху тях и не е имало основание за издаване на данъчните кредитни известия. Бил е издаден РА № 2000900681/12.06.2009 г., с който на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС не е признато право на приспадане на данъчен кредит на касатора по фактура № 66 от 4.07.2008 г. на "Комерс 95" ЕООД за продажба на машина за производство на телени закачалки. РА е влязъл в сила. Съдът обосновано е отхвърлил доводът на касатора за приложение на чл. 50, т. 2 ЗДДС, според който освободена е доставката на стоки или услуги, при придобиването на които не е било налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70 ЗДДС. В чл. 50, т. 2 ЗДДС се изисква да е налице осъществена последваща доставка с така придобитата стока. Правилен е изводът на съда, че чл. 50, т. 2 ЗДДС е приложим за хипотезите в чл. 70 ЗДДС, при които доставка е осъществена, но правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 или 74 при описаните в чл. 70, ал. 1 и 4 ЗДДС обстоятелства. По чл. 70, ал. 5 ЗДДС правото на данъчен кредит не е налице за данък, който е начислен неправомерно. При неосъществена доставка данъкът е начислен без основание и в този случай чл. 50, т. 2 ЗДДС не е приложим, тъй като не би могло да се извърши последваща доставка със стока, която не е получена. След като между страните предвид цитирания влязъл в сила РА е безспорно, че ревизираното лице не е придобило машината за производство на телени закачалки, то не би могло и да я предостави за ползване по договор за финансово обвързан лизинг. Договорът е нищожен на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, поради което неправилно в РА е начислен ДДС за периода м. 04 - 12.2009 г. по 4702,73 лв. със съответни лихви поради липса на данъчни събития по чл. 25, ал. 4 ЗДДС. Неправилно е насилен ДДС 14 108,21 лв. със съответни лихви за м. 4.2009 г. и 35 698,51 лв. със съответни лихви за м. 09.2009 г. поради непризнаване на данъчните кредитни известия, издадени към фактурите за лизингови вноски. Липсата на основание в кредитните известия, издадени по нищожен договор за финансово обвързан лизинг не е достатъчно, за да се начисли ДДС за м. 04 и 09.2009 г. след като фактурите за лизинговите вноски, по които са издадени ДКИ не описват реално настъпило данъчно събитие. Решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в тази част като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отмяна на РА в тази част. В останалата част решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени, поради промяната в резултата. Касаторът има право на разноски за двете инстанции в размер 62,95 лв. Ответникът има право на разноски по делото на основание чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК в размер 802,67 лв. или по компенсация касаторът следва да заплати на ответника 739,72 лв. юрисконсултско възнаграждение по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,