Решение № 9149 от 1.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4835/2014 г.

Решение № 9149 от 1.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4835/2014 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Габрово против решение № 5/26.02.2014 г. по адм. дело № 185/2013 г. на Административен съд - гр. Габрово. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Въло Петров Вълов, от гр. Габрово изразява становище, че същата е неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 5/26.02.2014 г. по адм. дело № 185/2013 г. Административен съд - гр. Габрово е отменил решение № 47 от 26.08.2013 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Габрово, с което е отхвърлена жалбата на Въло Петров Вълов, от гр. Габрово срещу разпореждане № 4605302229 от 26.04.2013 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ. Отменил е разпореждането в частта, с която е отказано признаването на осигурителен стаж за периода 9.03.1998 г. - 31.12.2008 г. Върнал е преписката на ТП на НОИ - Габрово за ново определяне размера на отпуснатата пенсия за осигурителен стаж и възраст при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Присъдил е разноски. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че актовете на пенсионните органи са издадени при неточно прилагане на материалноправните разпоредби - основание за отмяната им като незаконосъобразни по чл. 146, т. 4 АПК. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се възприемат от касационната инстанция. По делото е установено, че с разпореждане от 26.04.2013 г. е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на В. Вълов на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО, което е потвърдено с решение от 26.08.2013 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - Габрово. Незачитането на периода от 9.03.1998 г. до 31.12.2008 г. за осигурителен стаж поради непредставяне на осигурителна книжка и липса на внесени осигуровки детерминира предмета на спора. При решаването му административният съд е направил обоснования извод, че е било налице осигуряване за процесния период, поради което неправилно последният е изключен при определяне на пенсията за ОСВ. Безспорно е, че Вълов е изпълнявал съгласно писмен договор за управление дейност като управител на търговско дружество "Пруно" ЕООД, като за процесния период му е плащано възнаграждение и са начислявани осигурителни вноски, част от които не са внесени. Видно от ревизионен акт № 818, касаещ ревизиран период 1.07.1997 г. - 31.03.2001 г. е, че осигурителните вноски върху възнаграждението на Въло Вълов за този период са внесени. Законосъбразно административният съд е ценил визираните факти, тълкувайки и прилагайки точно разпоредбите на чл. 13 и чл. 15 от Наредбата за общественото осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия или работещи без трудово правоотношение (отм.). По делото не се спори, че осигуреното лице е осъществявало дейността "управител" за целия спорен период. Във връзка с нейното изпълнение са представени 2 бр. трудови книжки, съдържащи отразяване на стажа, както и удостоверения УП-3. За проверка и установяване на обстоятелствата във връзка с осигурителния стаж и начисляваните възнаграждения е назначена експертиза, чието заключение е прието като компетентно изготвено и съответстващо на доказателствата. При установения факт на продължителност на периода на изпълнение на задълженията като управител съгласно договор за управление, съдът е разрешил законосъобразно спора за характера на формираното правоотношение. При първоначалното му възникване съгласно договор за управление, както и при последващото трансформиране на дружеството при запазване на отношението по управление, правилно съдът е определил характера на правоотношението като такова, по силата на което лицата подлежат на задължително осигуряване за всички задължителни случаи. Лицето е осъществявало дейността "управител" за целия спорен период и е имало качеството на осигуряван по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. В чл. 10, ал. 1 от КСО е предвидено, че осигуряването възниква от деня, в който започва упражняването на трудова дейност по чл. 4 от КСО и са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването му в какъвто смисъл е и § 1, т. 3 от ДР на КСО. Фактите по спора сочат, че Вълов в качеството си на управител за релевантния период, е осъществявал трудова дейност. През спорния период дружеството е реализирало дейността си, което е налагало и изпълнението на функциите на управител. Доказано е тяхното изпълнение от ответника по касационната жалба, поради което и правилно е прието, че е налице основание за задължително осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. В тази хипотеза не е необходимо между дружеството и лицето да има сключен трудов договор. За целите на общественото осигуряване изпълнението на дейностите, включени в обхвата на функциите на управител на ТД, са приравнени на трудова дейност, а за изпълнението им е достатъчно наличие на договор за управление. Законосъобразни и обосновани са изводите на административния съд, че за периода 9.03.1998 г. - 31.12.2008 г. Въло Вълов е имал качеството на осигурено лице и тези обстоятелства следва да бъдат съобразени при определяне размера на отпуснатата му лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. По изложените съображения обжалваното съдебно решение не страда от пороците по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,