Решение № 8551 от 14.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 685/2012 г.

Решение № 8551 от 14.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 685/2012 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба, подадена от директора на Областна дирекция на МВР Добрич срещу решение № 168 от 24.11.2011 г. по адм. д. № 672/2011 г. на Административен съд Добрич, с което е отменена издадената от него заповед рег. № з-2281 от 17.08.2011 г. за наложена на Майкъл Тавия, гражданин на Гана, принудителна административна мярка - отнемане на правото на продължително пребиваване в РБългария. Излагат се доводи за неправилност на решението, тъй като чуждият гражданин не е оказал съдействие на административния орган при събиране на доказателства и не е представил доказателствата, които са се намирали при него, не е съобщил за сключен граждански брак. Относно приложението на чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ, който сочи, че административният орган следва да отчете обстоятелствата относно семейното положение на чуждестранния гражданин, се счита, че нормата няма императивен характер. Ответната страна счита жалбата за неоснователна, представя писмен отговор. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени оспорената заповед, съдът е приел, че актът е издаден в нарушение на чл. 35 и чл. 36 АПК, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и без да са събрани служебно доказателства в административното производство, което е образувано служебно. Посочено е, че нормата на чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ изисква при налагане на принудителната административна мярка органът да отчетете обстоятелствата предвидени в нея, което задължение е императивно и безспорно е установено, че жалбоподателят е встъпил в брак с българска гражданка на 3.06.2011 г. Изложени са мотиви, че при налагането на принудителната административна мярка компетентните органи задължително отчитат обстоятелствата, визирани в чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ. След посочените обстоятелства е семейното положение на чужденеца, което може да е пречка за налагане на принудителната административна мярка. Обстоятелството, че оспорената заповед не съдържа подобни мотиви, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело до незаконосъобразност на акта. Предвидената в чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ възможност за отнемане на правото на постоянно пребиваване е допустима и правомерна когато са налице кумулативно два факта - отпаднало основание за пребиваване в РБългария и липса на съображения от естеството на посочените в чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ, които да обосновават извод за непропорционалност на предвидената в закона принудителна административна мярка - отнемане на правото на пребиваване. Намесата на държавните власти се явява неоправдана, доколкото в заповедта не е обоснована необходимостта от налагане на принудителната административна мярка, независимо от факта, че лицето е съпруг на българска гражданка. Решението е правилно. Неоснователни са доводите за нарушение на материалния закон и необоснованост, поддържани като касационни основания за отмяна на решението - чл. 209, т. 3 от АПК. При постановяване на решението съдът е обсъдил фактическите обстоятелства, свързани с правния извод за незаконосъобразност на акта. Приетото в този аспект е обосновано и съответства на фактическата обстановка по казуса. Изводите на административния съд се споделят от настоящата инстанция. Правното основание за издаване на оспорения акт е чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, свързано с отпадане на основанието по чл. 24, ал. 1, т. 1 от с. з. При установяване на законосъобразността на акта, съдът е преценил наличието на фактическите обстоятелства за налагане на принудителната административна мярка, т. е. дали мярката съответства на фактите, въз основа на които е наложена. Правилно е прието, че органът не е изложил мотиви относно предвидените в чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ обстоятелства. Това не дава възможност на съда да прецени съразмерността на мярката /чл. 6 от АПК/, както и нормата на чл. 8 от КЗПЧОС, която има предимство пред вътрешното право. Необсъждането на относимите за законосъобразното налагане на мярката факти, както и непълното им установяване от административния орган прави акта, постановен в нарушение на административно-производствените правила - чл. 35 от АПК. Това е съществено нарушение, тъй като неизясняването на фактите във връзка с пребиваването, вкл. семейното положение на лицето е от значение за правните изводи в акта. Правилно съдът е приел, че е нарушен материалният закон /чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ/, с която разпоредба административният орган не се е съобразил. Принудителната административна мярка е непропорционална и с оглед обстоятелството, че чуждестранният гражданин е имал разрешение за продължително пребиваване до 1.01.2012 г., а заповедта за налагане на принудителната административна мярка е издадена на 17.08.2011 г., няколко месеца преди изтичането на този срок. При така изложеното следва, че не са налице касационни основания за отмяна на решението. То е правилно и следва да се остави в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,